Непрекъснати промени в Закона за движение по пътищата (поредната порция вече е обявена за обществено обсъждане), ежеседмични полицейски акции, повече глобени и почти никакъв ефект върху повишаването на пътната безопасност. Това показва статистиката за тежки катастрофи, загиналите и ранените по пътищата.

Според Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011-2020 г. жертвите по пътищата трябваше да намалеят наполовина. В края на периода загиналите бяха едва с 20 на сто по-малко.

От миналата година върви реализацията на нова стратегия с хоризонт 2030 г. В нейните 184 страници конкретна цел за намаляване на броя на загиналите и ранените няма. Поставя се обаче срок до края на 2021 г. да е подготвен изцяло нов Закон за движение по пътищата. Осем месеца преди изтичането на посочения срока не е известно да се работи по нови разпоредби. За обществено обсъждане е обявена поредната кръпка на действащия закон, а предложения по него ще се приемат още месец.

На този фон актуалните данни сочат, че от началото на годината до полунощ на 20 април при катастрофи в страната са загинали 127 души и са били ранени 1896 души. В сравнение със същия период на миналата година жертвите са с 44 повече (ръст от 53%) , а пострадалите с 280 (+17.3%). И това при едва 15% повече катастрофи (1491 срещу 1289).

Така, лекият напредък в овладяването на пътнотранспортния травматизъм, отбелязан от България миналата година спрямо предковидната 2019 г., остана в миналото. Иначе, очаквано, през 2021 г. жертвите са много повече от 2020 г, през която заради ограниченията покрай коронавируса пътуванията бяха в пъти по-малко.

Анализът на тежките катастрофи сочи, че 96% от тях са по вина на водачите, които най-често шофират с несъобразена скорост, извършват неправилни маневри и отнемат предимство. По този повод популярният български автомобилен състезател и инструктор по безопасно шофиране Димитър Илиев, който от миналата седмица е зам.-председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата обяви“, че предстои промяна в учебната методология по подготовката на водачите. Той допълни, че трябва да се въведе и стратегията за обучение през целия живот, като децата учат още в училище пътна безопасност, а шофьорите периодично преминават през различни допълнителни обучения за реакции в критични ситуации.

Димитър Илиев от години настоява и за още едно нещо – анализ на всички фактори при тежък инцидент – състояние на пътя, изправност на превозното средство и така нататък, а не прехвърляне на вината на водача и универсалното обяснение „несъобразена с пътните условия скорост“.

За три години 30% повече глоби за скорост

Към момента обаче единственият механизъм за въздействие върху водачите остават глобите, но статистиката показва, че те не са особено ефективни. Според актуален анализ на ситуацията по пътищата, включен сред мотивите за исканите поредни промени в закона, тенденцията е да се налагат все повече глоби с фиш и електронен фиш, но ефектът от тях не е очакваният. Така например, ако през 2019 г. са издадени 684 291 фиша за нарушения, за които не се отнемат точки и не се взима книжката, през миналата те вече са 828 543 (+28%). Същата тенденция има и при електронните фишове за превишена скорост – ръст от 32% от 776 980 през 2019 г. до над 1.14 млн през миналата.

Отчита се обаче, че действащият процес по установяване и налагане на наказания по Закона за движение по пътищата е бавен и неефективен. Дотолкова, неработещ, че не са рядкост случаите на опрощаване на глоби поради давност, което се случва, ако минат три години от последния опит за връчване или 4.5 години от момента, в който е направено нарушението. Фишовете падат също и ако не бъдат платени в двугодишен срок от тяхното връчване.

Неуспехът на държавата да събира парите от наложените санкции продължава, въпреки периодично въвежданите нови прийоми – като спирането по граничните пунктове на автомобилите, чиито шофьори имат неплатени глоби, обявеното от Конституционния съд за незаконно.

Очаквано в новия пакет поправки в Закона за движение по пътищата също има нови идеи, една от които е при дължими суми към „Пътна полиция“ да не може да се мине технически преглед. Предвижда се и отказ за извършване на административни услуги от широк спектър държавни администрации, а не само от „Пътна полиция“, както е в момента. Според проектопромените връчването на ръка на уведомлението за глоба няма да е задължително и ще е достатъчно да се направи по имейл, чрез бележка на вратата на жилището или през подобрената система за сигурно електронно връчване на документи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar