Един чужденец в капана на българската бюрокрация. Естонец не може да напусне страната, тъй като вече четвърти месец чака резултат от кръвна проба, с която иска да докаже на българския съд, че не е употребявал наркотици и не е шофирал дрогиран. Оказва се, че човекът е уволнен от работата си в Естония, защото пореден месец не може да отговори на работодателя си кога ще успее да се прибере.

„Мислех, че ще остана в България две седмици“.

И шефът му в Естония мислил същото. Първото посещение на Маргус Тикк в Бълария се оказва ужас без край. Началото е на 16 май, когато го спира полиция.

„Решиха, че ще ми направят тест за алкохол и наркотици. Знаех, че нищо не съм употребявал, така че го направих. Тестът за алкохол показа нула, но излезе, че съм употребявал кокаин. А аз никога през живота си, на 54 години съм – никога не съм използвал никакви наркотици. Не съм опитвал дори. Убеден съм, че резултатът може да бъде само отрицателен. Някои хора ми казаха, че може някъде нещо да са ми сипали. В София пих газирана напитка. И на бензиностанцията си купих кафе. Но ако там вместо захар дават кокаин – не знам“.

Като кафе без захар – чувството му за хумор е горичво. Защото след като вижда какво показва тестът за наркотици иска от полицаите по-прецизен тест – кръвен.

„Полицаите ми казаха да се откажа от кръвния тест, казаха ми „Приемете наказанието, кажете, че сте го направил, ще ви дадат условна присъда и можете да се приберете.“ Но как да се примиря? Аз съм невинен“, разказва естонецът.

Употребявал или не – все още няма как да знаем. Защото 3 месеца по-късно епруветката с кръвта му чака на опашка в една от малкото лаборатории, които държавата е одобрила за тези изследвания. И навсякъде се чака месеци.

„Постъпващите проби на водачи на МПС за експертно изследване многократно надхвърлят капацитета на специализираните лаборатории на Военномедицинска академия“, съобщават в изявление от лечебното заведение.

А през това време прокуратурата му забранява да напуска страната.

„Когато ми казаха, че резултатът ще е готов до месец, си помислих Как ще живея така? Как е възможно да отнема толкова време резултат от лаборатория? След месец звъннах в прокуратурата, за да попитам- може пък делото да е приключило и да не са ми казали. Не… казаха ми, че това ще отнеме 2-3 месеца. Не знам как ще живея – не мога да работя, в банката нямам милиони. Минаха три месеца, пак звъннах. Отговорът беше: У нас е така, нужно е време“.

Дори естонските медии започват да задават въпроса: „Кой ще помогне? Естонец попадна в капан в България.“ Докато тече разследването прокуратурата в Бургас, която му повдига обвинение, казва, че има шанс да излезе от България. Но трябва специално разрешение.

„Такова разрешение от негова страна не е поискано от наблюдаващия прокурор, нито от неговия защитник, какъвто, разбира се, му е осигурен, защото говорим за чужд гражданин“, каза Керка Дюлгерска, прокурор от Районна прокуратура – Бургас.

Осигурен му е служебен адвокат. Който нито веднъж не му е вдигнал телефона. Не вдига и на нас.

„Аз нямам пари да си наема адвокат. Но ако държавата осигурява такъв, нали той трябва да си върши работата – това е навсякъде, не само в Естония. И в България трябва да е така“, казва Маргус Тикк.

БНТ: Какво ще правите, ако това се проточи още дълго време?

Не знам. Наистина не знам. Три месеца вече не съм плащал квартирата ми в Естония. Ще изгубя местоживеенето си. Знам на 200%, че не съм виновен! Животът ми се разпада

Сега една от най-големите му мечти е да избяга от България – страната, в която се чувства виновен до доказване на противното.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar