Реалността е онова нещо, което не се променя, без значение дали вярваш в него, или не. Въпреки това опитите да бъде подменена реалността продължават. Дебатът за Истанбулската конвенция бе относително прост тест за гражданската, политическата и правната грамотност на обществото ни. И то се проваля на него с нелеп пирует.

Цялото заглавие на Истанбулската конвенция е „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“. Целта няма как да бъде написана по-ясно в самото заглавие. Ние не успяхме (или не поискахме) да разберем едно просто безглаголно изречение.

България е подписала конвенцията през април 2016 година. Тогава не просто не се вдигна шум, а направо никой не разбра.

Дебатът за конвенцията и неговият тон бе зададен по време на последните новогодишните празници от националистическата коалиция в управлението на страната. Благодарение основно на ВМРО обществото ни започна да фантазира, че невидима чужда сила прави опит да ни отнеме половата идентичност. В главите на хората се втълпиха идеи, че има скандален опит да приемем съществуването на „трети пол“, макар че неустановеният пол е медицински факт (ерго биологичен), а не предмет на теологически и националистически спор. Това блокира всякаква възможност за разумен дебат.

Посяха се съмнения, че конвенцията кара българите да учим децата си, че хомосексуалист се става по собствено желание, а не по природна прищявка. Появиха се хора, които казват, че половата идентичност е биологично (или по Божия воля) детерминиран факт, който не може да бъде пререшен. Същите тези говорят, че без правилното възпитание (и доброволната казарма) децата могат да станат гейове (джендъри) и да тръгнат да си модифицират гениталиите. Покрай тази потресаващата липса на логика на доста хора кафявите ризи им щръкнаха изпод шлиферите. Същите тези хора са достатъчно страхливи, за да си признаят, че настояват за отнемане на елементарни човешки права.

Как изобщо някой си представя, че в държава като България, където учениците кълват Паисий Хилендарски до посиняване, ще се въведе образование за социалните роли на пола? Макар че дебатът за Истанбулската конвенция стана крещящ пример за нуждата от подобно образование. Когато някой е възпитан, че може да бие жена си, и този някой е част от мнозинство, другите очевидно са безсилни.

Достигна се до там, че Съветът на Европа излезе с разяснение за Истанбулската конвенция заради България, което бе написано като за хора със специални нужди. В него изрично и на прост народен език се обяснява, че никой не иска от България да въвежда „трети пол“, „ирански травестити“, еднополови бракове или образование по хомосексуализъм.

Конвенцията е подписана от 45 държави в Европа и е ратифицирана от 28, включително Турция (ратифицира я първа), Албания, Румъния, Черна гора… Някой може ли да си представи как забрадената жена на Ердоган става острие на дебата за въвеждане на „третия пол“. Или как конвенцията се отнася до албанските „клетвени девици“, които цял живот се обличат и носят като мъже само защото това им дава някакви човешки права…

Единственото нещо, което конвенцията цели, е страните да поемат ангажимент за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, т.е. и това над деца. Проблемната за нас „социална роля на пола“, обяснява Съветът на Европа, е част от превенцията срещу това насилие. Чл. 12 от конвенцията настоява страните „да предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“. Т.е, че мъжете изкарват парите в семейството, а жените да са само майки и гледачки, обясни Съветът на Европа в това специално обръщение към България.

Член 14 от конвенцията изисква от държавите именно това да се включи в официалната учебна програма. Целта е да се окуражат момичетата и момчета от ранна възраст да преследват целите си в живота, без да се чувстват ограничени от тези традиционни нагласи. Никой не иска от България да преобръща сексуалната ориентация на никого.

БСП се включи ударно в дебата и поиска референдум за „социалния пол“. Ако това се приеме, гарантирано още шест месеца цялата държава ще цикли над „третия пол“, вместо да помисли за еврото, за корупцията, за съдебната реформа, за неефективното МВР, за здравеопазването, образованието и прочие. Корнелия Нинова поиска точно това, което ГЕРБ и „Обединените патриоти“ желаеха.

И за да е ясно, че дебатът е грандиозна фалшификация, чиято единствена цел е подмяна на политическия дебат и преформатиране на универсални човешки права, които България вече е приела, но очевидно не е разбрала, се оказва, че ние „третия пол“ вече сме го гласували. Обаче не сме поели всички ангажименти на конвенцията за защита от домашно насилие. Така да се каже – „боят“ сме си го оставили като отворена опция.

Два дни, след като България подписва Истанбулската конвенция на 24 април 2016 година, парламентът с почти пълно мнозинство гласува Закон за равнопоставеност на жените и мъжете.

Чл. 1 на закона казва: „Този закон урежда провеждането на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. Целта на закона е да насърчи постигане на равнопоставеност на жените и мъжете, като създаде условия за изграждане на институционална среда и определи органите и механизмите за провеждане на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете“.

В параграф 1 на Преходните и заключителните разпоредби на закона се дефинира: „Равнопоставеност на жените и мъжете“ е равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА СОЦИАЛНАТА РОЛЯ НА СВОЯ ПОЛ“.

Едни полове имахме, а се оказва, че май и тях са ни взели.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar