Много от сградите в столицата са надраскани с надписи или графити. Това нерядко се случва и на паметниците в София. Но въпреки усилията на властите за близо пет години арестуваните са 64 души. Органите на МВР обаче се задействат, когато става дума за обществени сгради, докато опазването и почистването на частните остават на отговорността на собствениците и ползвателите. От арестуваните 12 са били наказани по Указа за борба с дребното хулиганство, а в 27 случая е започнало разследване.

Това се разбра от отговорите на МВР на запитване на „Дневник“ по Закона за достъп до обществена информация. Данни са за период от началото на 2013 г. до края на октомври 2018 г.

Указът за борба с дребното хулиганство, който предвижда задържане до 15 денонощия в структурно звено на вътрешното министерство или глоба от 100 до 500 лв. По смисъла на нормативния акт дребно хулиганство е „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс“.

До налагане на наказание се стига след произнасяне на две съдебни инстанции по събраните от полицията доказателства. Съдът може да наложи съответно административно наказание; да прекрати преписката или да оправдае арестувания.

Наложеното административно наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.

От 64-те случаи на арестувани в София заради графити и надписи са образувани 27 разследвания. Навярно в останалите 25 случая не е последвало нищо или те са висящи все още в полицията – което би важало само за скорошните случаи.

Образуваните досъдебни производства са били по чл. 325 от Наказателния кодекс – което е престъплението хулиганство. Когато задържаният е непълнолетен, извършил деянието поради увлечение или лекомислие и то не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не образува или да прекрати образуваното разследван. Съдът може да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки.

Престъплението хулиганство има главно два състава – основния и един квалифициран, по който обвинените се наказват по-тежко. Първият гласи, че който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва със затвор до две години или с пробация, както и с обществено порицание. Ако обаче извършеното е съпроводено със съпротива срещу полицията или е особено цинично или дръзко, наказанието е затвор до пет години.

Разследването за графита срещу Льо Пен върху Паметника на съветската армия

Към наказателна отговорност по по-тежката квалификация на хулиганство повдигна прокуратурата в последния публично известен случай на надраскан паметник – този на съветската армия. Държавното обвинение настоя пред две съдебни инстанции за постоянния арест на 22-годишния арест на студент по биология, който написа Refugees welcome Le Pen go home („Бежанци, добре дошли, Льо Пен, отивай си!“) на 15 ноември късно вечерта. На 16 ноември лидерът на френската крайна десница „Национален сбор“ Марин льо Пен се срещна в София с председателя на „Воля“ Веселин Марешки.

И двете съдебни инстанции обаче не наложиха най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като 3-членният състав на Софийския градски съд (СГС) определи повдигнатото обвинение е „прекомерно“.

На въпрос на „Дневник“ докъде е стигнало разследването по случая от Софийската районна прокуратурата обясниха, че все още продължава, но до Нова година вероятно ще бъде приключено. Допълниха, че няма смяна на правната квалификация на повдигнатото на студента обвинение, въпреки мнението на съда. От районното обвинение не изключиха варианта случаят да приключи със споразумение между прокуратурата и обвиняемия. То обаче е със силата на присъда и ще остане в досието на студента като осъждан преди да бъде реабилитиран.

Същевременно прокуратурата нееднократно е показвала, че не винаги се справя в съда с повдигнато обвинение за хулиганство, особено по квалифицирания му състав, когато става дума за надраскване на паметник. Особено като става дума за изразяване на гражданска позиция. Повече прочетете тук.

Как се охраняват сградите

Иначе от полицията обясниха още за „Дневник“, че срещу надраскването те извършват охрана на обществените сгради и паметници. Като нямат задължение да пазят конкретни частни или общински имоти. Списъкът на сградите, които министерството пази е в приложение 1 към чл. 92 от Закона за МВР. Охраната пък се извършва „със сили от единната разстановка – автопатрул (АП) и пеши патрул (ПП) в указаните маршрути“, се казва от отговора на вътрешното ведомство. От приложението се вижда, че МВР охранява административни сгради на комуникации и телевизия – БНТ и БНР; националния радио-телевизионен център; президентството и две сгради на Народното събрание, Министерския съвет, летище София, сгради на комисията за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, Националния исторически музей и Националната галерия Квадрат 500. Сред тях не е Паметникът на съветската армия, въпреки това в средата на октомври се разбра от думите на вътрешния министър Младен Маринов, че полицията е допълнително ангажирана да пази паметника от посегателства.

Кой чисти

От вътрешното министерство допълват в отговора до „Дневник“, че собствениците и ползвателите на сгради и паметници са длъжни да ги поддържат в добро състояние. Ако не са предприети мерки, в случаите на надраскани фасади, Столична община чрез компетентните си органи организира почистването.

От общината обясниха за „Дневник“, че те почистват надписи от общински сгради – училища, детски градини и паметници като например църквата „Св. Седмочисленици“, почиствали са и Софийския университет. А почистването на фасадите на частните сгради – жилищни, офисни и търговски е задължение на собствениците. Тази пролет Столичният инспекторат, който на практика осъществява почистването имаше кампания да чисти фасади на исторически сгради – „Св. Седмочисленици“, Министерство на земеделието, НДК и др. Резултатът от кампанията все още не е официално отчетен от общината.

В случая с Паметника на съветската армия той стои непочистен от близо месец. Той е държавен е държавна собственост. Досега неведнъж е бил почистван от сдружение на Светлана Шаренкова. Потърсена от „Дневник“ за коментар тя заяви, че не знае паметникът да е надраскан в момента и каза, че ще бъде почистен отново от тях. По думите ѝ сдружението е чистило паметника около 3-4 пъти като всяко почистване струвало около 1 000 лв., но цената зависела от степента на надраскване. Тя каза още, че от общината са ѝ обяснявали, че нямали пари да го чистят те.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar