В следващите около пет години България планира да изгради капацитет, да има лаборатория и обучени специалисти, които да идентифицират новите „дизайнерски дроги“ и техните производни. Здравните власти отчитат, че пазарът на този вид наркотици предлага „нарастващо многообразие“, а в същото време страната ни няма нужните технологични следства и експерти, за да ги откриват. За преодоляване на този проблем се предвижда в следващите 5 години да бъдат отделени 220 000 лв., с които да се повиши технологичният капацитет на токсикохимичните лаборатории към Военно-медицинска академия, да се осигури аналичтична техника, реактиви и да се обучат специалисти.

Това отчита и предвижда новата стратегия за борба с наркотиците за периода 2019-2023 г., публикувана за обществено обсъждане от здравното министерство. Документът набелязва новите тенденции на пазара на наркотиците, трудностите до момента, пътищата за разпространение и др.

В какво ще се инвестира

Новата стратегия залага в основна степен на вече добре познати политики. Или поне основната част от разходите в бюджетния план към документа на обща стойност 26 285 258 лв. сочат това.

Най-много пари или 18 170 000 лв. са предвидени за поддържане на съществуващите технически средства за митнически контрол, следящи за внос и износ на наркотици и вещества. Предвидени са по 3 634 000 лв. на година за тази сфера.

Друго сериозно перо, което и в момента е немалък разход за бюджета, е за финансиране на програми за нуждаещите се от психосоциална рехабилитация и на програми за лечение на комбинирана зависимост (наркотици и алкохол) от типа „Терапевтична общност“.

През психосоциална рехабилитация за първата година се предвижда да минат 50 пациенти, после броят да нарастне до 100, а в петата година да преминат 150 души. Цената на пациент на година ще е 3150 лв., а общият бюджет е 1 260 000 лв.

По-сериозен разход е терапията на комбинираните зависимости, където ще са необходими по 10 054 лв. на пациент за година, а общото перо е 4 021 600 лв.

В документа се посочва, че от около 30 000 души, които имат нужда от лечение и психосоциална рехабилитация заради употреба на наркотици през лечебната система годишно минават около 7000 годишно.

Сред новите политики, в които ще се инвестира, са въвеждане на национална превантивна програма за децата от 5 до 7 клас и за по-голумите – до 11 клас. През всяка от тях се предвижда да минат около 200 000 деца за пет години, като те ще струват по 216 000 лв. всяка. По-големите деца ще бъдат учени и как да обучават връстниците си за превенция употребата и злоупотребата с наркотици, ще се направят защитени пространства за споделяне, планирани са ролеви игри, дискусии, обсъждане на казуси, спорт и др. Ще има и индивидуална и групова работа с родители, близки, учители.

Според властите част от мерките за ограничаване на търсенето на наркотици и нови психоактивни вещества е обхващане и включване на децата в образователната система, организирането на целодневна форма на обучение, назначаване на психолог във всяко училище с над 350 ученици, преминаване на едносменен режим. В същото време се посочва, че това са действия, планирани по принцип от други ведомства и за тях няма специфични бюджети и разходи по тази стратегия.

Тенденции на пазара

Според анализите през последните няколко години наркопазарът в страната се раздробява.
От получаваните по линия „Наркотици“ на Министерство на вътрешните работи данни се вижда, че отделни групи се опитват да се наложат на пазара, като се снабдяват с наркотици по
свои канали и сами ги пласират на употребяващите наркотични вещества. За да завладеят по-голяма част от пазара, повечето от самостоятелните групи разпространяват наркотици с добро качество, като имат обхват на действие в столицата и черноморските курорти.

В същото време заради тази раздробеност, по-голяма конкуренция и все по-новите видове наркотици, се забелязвало понижение на цените. Което се компенсирало с търсене на по-голямо потребление.

В документа се отчита стабилизация и дори лек спад в употребата на някои от „традиционните“ наркотици като марихуана, кокаин, хероин и др.

Това обаче се компенсира от „динамични промени“ в пазара на синтетични наркотични вещества, както и бързата поява и употреба на нови психоактивни вещества или т.нар. „дизайнерски наркотици“, чиито пазар се „отличава с нарастващо многообразие“. Документът отчита, че след създаването на гъвкава законодателна възможност за включване на тези вещества в списъка по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, се отчита намаление на свободното им разпространение. Но в същото време това е довело до поява на други начини за доставка на подобни вещества – най-вече чрез пощенски пратки или предлагането им в интернет сайтове.

Най-употребяваното наркотично вещество в България остава марихуаната. Отчита се нарастване на случаите на оборудване на закрити помещения и оранжерии с цел добиване на висок клас канабис основно за вътрешния пазар. Постъпващите данни сочат, че отглеждането на канабис на открито става все по-нерентабилно, заради засилената конкуренция на албанските престъпни групи.

След марихуана най-много на пазара в България се разпространява амфетамин. Метамфетаминът се разпространява в значително по-малки количества в сравнение с амфетамина, като се синтезира в лаборатории, „кухненски“ тип, се казва още в документа. А прекурсорите за неговото производство се набавят сравнително лесно.

Нивото на употреба на кокаин в страната остава далеч под средното за Европейски съюз, причина за което е високата му цена на българския наркопазар. В България употребата на този тип наркотик е основно „туристическа“ – има сезонен характер (по-висока употреба в морските и зимни курортни центрове през лятото и зимата).

Анализите сочат, че през последните години има спад в употребата хероин, като една от причините е преминаване на много от проблемно употребяващите към опиоидно субституиращо лечение. Спадът се дължи и на по-ниската чистота на предлаганите дози и не на последно място на пренасочване на голяма част от употребяващите към други наркотични вещества.

Трафикът

През 2017 г. поради ниската себестойност, обусловена от близостта до региона на производство (Афганистан и Пакистан) Иран и други страни от Близкия Изток продължават да са начална дестинация на хероин. Турция също е отправна точка на този вид наркотик към Европа, като достигането на по-далечни дестинации до известна степен определя и промяната на традиционните маршрути на трафика през Балканите.

Все по-често се наблюдавало използването на т.нар. „северен път“ за трафик на хероин, преминаващ през Каспийските републики до Украйна и Западна Европа, а също така Черноморския и Средиземноморския регион.

Наблюдава се активизиран трафик на марихуана от Македония и Албания за Турция, през България и Гърция, като се използват товарни автомобили и фирми с участие на български и чуждестранни граждани.

При контрабандата на прекурсори и синтетични наркотици, през 2017 г. се наблюдава активен внос на оцетен анхидрид (прекурсор за синтезиране на хероин) от Сърбия, Холандия и Белгия към България и Турция.

Проблеми и предизвикателства

Властите отчитат, че в обществото има ясно изразена стигма в отношението към употребяващите наркотици. Че има затруднения в осигуряването на нужните средства. Както и амортизирана и недостатъчна научно-изследователска база, на квалифицирани специалисти и персонал.

Отчита се намаляване на възрастта на първи опит на наркотични вещества. А също и т.нар. „скрити групи“ от ползващи наркотични вещества хора, които не могат да бъдат определени и към които не могат да бъдат насочени адекватни мерки.

„Непрекъснатото разработване и пласиране на нови наркотични вещества показва натиск за понижаване на цените и ориентират усилията на мрежите за разпространение към увеличаване на обхвата на потребителите“, е сред другите предизвикателства.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar