Достъпът до информация е тера инкогнита за не един съд и прокуратура
Щом съдебната власт има разнопосочна практика по един закон, какво остава за останалите държавни институции?
Ние сме тук да защитаваме демокрацията, не да я практикуваме. Тази реплика от евтин екшън, пренесена за съдебната власт, може да звучи така – ние сме тук да защитаваме закона, не да го практикуваме.
След като „Сега“ зададе елементарни финансови въпроси на Висшия съдебен съвет (ВСС), а той, вместо да отговори, ги препрати до всички органи на съдебната власт, се разбра колко разнопосочна е практиката на съдилищата по Закона за достъп до обществена информация. Който е пределно ясен, стига да има кой поне да го прочете.
Въпросите са – каква сума от началото на 2017 г. до момента е изплатена като обезщетения по дела, по които органи на съдебната власт са били осъдени по Закона за отговорността на държавата. Какви суми са дължими от всеки съд и прокуратурата? Колко е платила съдебната власт за експертизи от началото на 2017 г.? Каква сума от мярката за неотклонение „парична гаранция“ се съхранява на сметка в момента, има ли непотърсени суми, които са останали в полза на държавата?
Предполага се, че като администриращ системата ВСС би имал тази информация. Още повече че отговаря за бюджета, прави прогнози и т.н.
Но се оказа, че такива данни там не се съхраняват
Поне с такъв аргумент от съвета препратиха заявлението за достъп до информация до всички органи на системата – районни, окръжни, административни, апелативни, военни, специализирани и върховни съдилища, както и до прокуратурата.
Заявлението беше електронно и информацията беше искана по имейл. В такъв случай по закон решението за предоставянето на данните се праща заедно със самите данни на електронната поща на заявителя. Законът казва още, че не се съставя протокол за предоставянето и не се плащат разходи.
Законът е пределно ясен и за сроковете – институциите имат 14 дни да се произнесат по заявлението, като разглеждането му трябва да е във „възможно най-кратък срок“. Допустимо е удължаване, но с не повече от 10 дни, когато поисканата информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка. Срокът може да се удължи и с до 14 дни, ако данните засягат трети лица и трябва да бъде търсено тяхното съгласие. В случая с питанията до съдебната власт трети лица не се засягат.
От прокуратурата изобщо не си направиха труда да отговорят
на въпросите. При все че основно те биват осъждани по Закона за отговорността на държавата заради незаконни обвинения и бавно правосъдие. В последния годишен доклад на прокуратурата – за 2017 г., няма данни за присъдените и платени обезщетения. Има само постни данни за броя на делата и на хората, които са осъдили държавното обвинение. Данните за 2016 г. сочеха, че 284 души са осъдили прокуратурата през годината, а присъдените обезщетения са за малко над 2.47 млн. лв. За 2015 г. сумата е 2 495 245 лв., а за 2014 г. – 3 651 867 лв. Може да се предполага, че информацията се крие, защото сумите нарастват.
Колкото до съдилищата, от 182 в цялата държава единици не пратиха данните. Служители от някои обаче се зачудиха защо ВСС им е препратил заявлението, след като всеки месец му пращат тази информация. Сред тези, които не отговориха, се подреждат Софийският градски съд и Специализираният наказателен съд, които би трябвало да плащат големи суми за експертизи, тъй като са натоварени с много дела.
За някои от отговорилите Законът за достъп до информация се оказа непозната територия. Така например от окръжния съд в Благоевград дойде обаждане по телефона – отговорът им бил готов, но се дължала такса от 1.59 лв. На забележката, че такса по закон не се дължи, когато информацията се иска по имейл, служителката на съда настояваше, че
„това е един лист, формат А4, и според нашите правила дължите 1.59 лв“
Беше им поискано да изпратят писмено какво и на какво основание се дължи. Това явно ги е провокирало да отворят закона, защото отговорите дойдоха безплатно 2 дни по-късно. От тях се разбра, че за 2017 г. съдът е платил малко под 40 хил. лв. от бюджета си за експертизи, а за 7 месеца и половина от тази година – 34 хил. лв. Тоест ако темповете се запазят, тази година експертизите ще струват два пъти повече. А като парични гаранции по сметката на съда се пазят 74 хил. лв.
Не по-малко интересна беше и комуникацията с районния съд в Радомир. Оттам първо дойде хартиено „уведомление“, че зададените въпроси са неясни и ако не бъдат уточнени до 30 дни, заявлението за достъп до информация ще бъде оставено без разглеждане. Седмица по-късно по мейла дойде ново уведомление – че заявлението ще бъде разгледано. След това дойде и решението – достъп се дава, но информацията ще бъде пратена 30 дни по-късно. Нищо че законът казва, че данните се дават със самото решение. Когато заветната справка най-сетне дойде, от нея се разбра, че от началото на 2017 г. до края на юли 2018 г. за експертизи са платени близо 50 хил. лв., а 400 лв. от гаранция на осъден са конфискувани в полза на държавата.
От районния съд в Добрич си измислиха удължаване от 21 дни, при възможни по закон 10, „предвид значителния обем от информация и периода“. Изводът от този „значителен обем“ е, че от бюджета на съда за цялата 2017 г. за експертизи са платени 18 145 лв., а за първите 6 месеца и половина на тази година – почти двойно повече – 32 599 лв. От Добричкия съд информираха още, че за този период е влязло в сила едно тяхно решение по закона за отговорността на държавата, с което прокуратурата е осъдена да плати 4000 лв. за морални вреди и още 375 лв. за материални щети.
От окръжния съд във Велико Търново също си дадоха 30 дни за отговор до 24 август, в разрез със закона. И тази информация още не е предоставена, макар и съдът изрично да беше уведомен какво казва законът за сроковете.
Срок си самоопределиха и от районния съд в Перник, но информацията дойде преди края му. Според нея от бюджета на съда през 2017 г. за експертизи са платени 24 236 лв., а до края на юли 2018 г. – 15 371 лв. Освен това 38 921 лв. стоят по сметката на съда като парични гаранции. А в периода 2015-2017 г. непотърсени и конфискувани в полза на държавата гаранции са 20 809 лв.
От районния съд в Оряхово разрешиха информацията, но също си дадоха 30 дни, за да я пратят. В мейла специално беше отбелязано, че отговорът ще бъде пратен след 23 юли, тъй като
„служителката, която трябва да изготви справката, е в отпуск“
И от районният съд в Гълъбово трябваше да дадат справката до 30 дни, но те минаха, а справка така и не дойде. Вероятно защото в решението беше цитиран грешен мейл, на който да бъде пратена.
Интересен прочит на закона направи и ръководството на районния съд в Свищов. То реши, че информацията трябва да бъде предоставена, но едва след като изтече срокът, в който решението за това може да бъде обжалвано. Този съд е платил 3577 лв. за експертизи от началото на 2017 г. до края на юни т.г.
От районния съд в Горна Оряховица много държаха да бъде попълнен и сканиран протокол, че информацията е предоставена. Нещо, което законът не изисква.
Ако съдилищата и прокуратурата не могат да прочетат закона, защо да очакваме другите институции, а и гражданите да го правят. И ако не се справят с елементарни положения като такси и срокове, защо да вярваме, че разбират от далеч по-сложни хипотези?
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте