Осем депутати от левицата в Бундестага изпратиха заявление до прокуратурата срещу канцлера и целия министерски съвет, обвинявайки ги в „съучастие в убийство“ на генерала на елитните ирански спецчасти „Ал Кудс“ от Корпуса на ислямската революционна гвардия Касем Сюлеймани. На 3 януари американски дрон, управляван от военновъздушна база в Германия, изстрелва ракета по колата на Сюлеймани, когато тя напуска летището на Багдад.

Причината за обвинението от депутатите на левицата, отбелязва немския вестник Tagesspiegel, е, че дронът е бил управляван от американската военновъздушна база Рамщайн в провинция Рейнланд-Пфалц. Тази база, създадена през 1952 г., и е крепостта на американските ВВС в Германия, а също така и щаб квартира на ВВС на САЩ за цяла Европа. Разбира се, американците не са информирали правителството на ФРГ за действията си в Ирак. Според Дойче веле, именно от тази база атаките на дронове са били координирани в Близкия изток, където САЩ провеждат военни операции.

Ясно е, че правителството на ФРГ не е знаело за всички тези действия. Но те са направени именно от територията на Германия и депутатите логично повдигат въпроса за отговорността на правителството за убийствата, извършени от немска територия. Въпросът е можела ли е канцлерката Ангела Меркел да предотврати убийството на Сюлеймани, което някои експерти смятат за терористично нападение от страна на САЩ?

Въпросът е доста сложен, тъй като присъствието на американските въоръжени сили в Германия и най-важното – използването на територията на тази страна, се регулира от редица договори и в тях няма пряко изискване за американски консултации преди провеждането на каквито и да било военни действия със съюзниците си в Германия. Може да се предположи, че подобни консултации все още са разрешени в рамките на НАТО, но поради изискванията за секретност на операции, свързани с унищожаването на политически фигури на други страни, е малко вероятно САЩ да са информирали Меркел за това. Но тя всъщност става съучастник в убийството на Сулеймани, което иранското правителство смята за грубо престъпление.

Американското присъствие в Германия има история, датираща от Втората световна война. От 1945 до 1955 г. американските войски са окупационни. Днес американските въоръжени сили в Европа се контролират от така нареченото американско европейско командване (EUCOM), което се намира в Германия югозападно от Щутгарт. Основата за престоя на чуждите въоръжени сили (не само американски) в Германия е участието на Германия в НАТО.

Левицата, дясната популистка Алтернатива за Германия (AзГ) и немските пацифисти се противопоставят на присъствието на чужди войски в страната, наричайки това действителна окупация. В Германия през лятото на 2018 г. Институтът за изследване на общественото мнение YouGov проведе проучване, поръчано от информационната агенция ДПА за отношението на населението към разполагането на американски бази в Германия. Тогава 42% от анкетираните се изказаха за изтеглянето на американските войски от Германия, а 37% да останат там и 21% нямаха мнение по този въпрос.

В немската юридическа литература има редица правни обосновки за престоя на чужди войски в Германия. Основа е споразумението за престоя на чуждестранните въоръжени сили на територията на Германия от 23 октомври 1954 г. Вторият договор от 19 юни 1951 г. регламентира правния статут на дейностите на тези чуждестранни въоръжени сили в Германия. Третият договор е сключен на 3 август 1959 г., а след обединението на Германия е заменен с договора от 18 март 1993 г. Отбелязва се, че научната служба на Бундестага през 2017 г. публикува анализ за възможността за прекратяване на престоя на чужди войски в Германия. Според член 3 от споразуменията от 25 септември 1990 г. към споразумението за престоя на чуждестранните въоръжени сили, ФРГ може да развали едностранно тези споразумения с един или с много участници, след което в рамките на две години чуждестранните военни ще трябва да напуснат Германия. Именно това обстоятелство бе в основата на лявата партия през октомври миналата година да повдигне въпроса за изтеглянето на американските войски от Германия пред правителството на ФРГ.

Съвременните събития обаче показват, че след напускането на партийното ръководство от Сара Вагенкнехт активността на левицата във външната политика забележимо намаля. Tagesspiegel дори пише, че дискусиите, възникнали след призива на осем депутати, са показали колко е разделена левицата днес по въпросите на външната политика. Всъщност, фракцията на Левицата и нейното ръководство бързо заявиха, че действията на депутатите не са съгласувани с нея. Според вестника сред подписалите декларацията е заместник-ръководителят на фракцията Хайке Ханзел.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar