Прокуратурата отказа да предостави на Българския хелзинкски комитет (БХК) трите становища и анализа, на които се основава октомврийското законодателно предложение на държавното обвинение за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). През юни главният прокурор Иван Гешев анонсира искането си за промени в кодекса и създаде работна група от прокурори от ВКП, ВАП и Столичната апелативна прокуратура, която да изготви доклад за недостатъците в процесуалния закон. Нейният доклад също не е предоставен на БХК. Становищата са изготвени от д-р Ивайло Цонков, проф. Никола Филчев и проф. д.ю.н. Георги Митов, а Щерю Ножаров е изготвил сравнителноправен анализ.

ЗДОИ определя като обществена всяка информация, свързана с обществения живот в България и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според прокуратурата обаче исканите документи нямат такъв характер. В отказа е посочено, че сравнителноправният анализ не е прокурорски акт, съответно от него не може да се съди за работата на прокуратурата, а изисканият доклад е служебна информация, която не може да бъде разкрита.

На 6 ноември МС възложи на прокуратурата да изготви експертно предложение за изменение на НПК в отговор на препоръките от критичния доклад на ЕК към върховенството на закона у нас. На практика главният прокурор законодателства без право на законодателна инициатива, възмущава се адв. Адела Качаунова, директор на програмата за правна защита на БХК.

През юли БХК осъди в два случая главния прокурор за отказа му да предостави информация по реда на ЗДОИ. Няколко месеца по-късно при всички случаи, в които БХК е поискал информация по реда на ЗДОИ от прокуратурата, е получил отказ.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar