След като премиерът на България беше доскоро и канадски гражданин, дали пък и следващият главен прокурор не може да е вносен? Въпросът явно измъчва Иван Гешев, който е подхванал сериозен износ за чужбина на корупционни разследвания. Аутсорсингът на държавното обвинение по скандали като „Барселонагейт“, кюлчетата в чекмеджето и списъка със санкции по закона „Магнитски“, демонстрира, че тукашните прокурори нямат необходимото да свършат работа.

Отговорите от другаде

Дори когато разследването се отнася до личните покои на премиера, като това за шкафчето, пълно с евро и злато в спалнята на държавната вила „Секвоя“, се оказа необходима помощ от друга държава. Досъдебното производство по случая, което започна през 2020 г., е доникъде и вече е сигурно, че умишлено се бави. То беше спряно от прокуратурата с аргумента, че не може да бъде разкрита самоличността на „прекрасната госпожа“ Мата Хари, както я нарече Бойко Борисов. Точно година след това обаче разследващите внезапно се сетиха да проверяват серийните номера на банкнотите и кюлчетата злато. Това се случи само седмица след като вътрешният министър Бойко Рашков обяви, че МВР започва проверка на изтеклите снимки и ще помогне на бившия премиер да си спомни кой ги е правил.

Може да се очаква, че Гешев за пореден път ще финтира опитите за реално разследване, за да „печели“ време. Преди изслушването си от мониторинговата група към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) в Европейския парламент главният прокурор изпрати актуална информация по въпроси, от които се вълнуват евродепутатите. Оттам стана ясно, че прокуратурата е поискала правна помощ от Германия, Австрия, Испания и Франция, за да установи дали централните банки на тези страни са поръчвали отпечатването на конкретните евробанкноти.

Липсва обяснение защо към 4 държави е изпратено искането за правна помощ. Ако се водим от публикуваните снимки на парите в чекмеджето, ще видим, че само на една банкнота личи ясно хоризонталният сериен номер, който започва с буквата X и продължава с 10 цифри. От Европейската централна банка обясняват на сайта си, че първата буква обозначава печатницата – в случая Мюнхен, Германия. Прокуратурата обаче ще търси еврото в още 3 държави. Естествено, процедурата ще отнеме дълго време, което е и целта на Гешев. Всичко трябва да е в името и в полза на разследваните.

Под чужд килим

беше заметен и скандалът „Барселонагейт“. За къщата за милиони в Испания, която свърза бившия премиер със схема за пране на пари, се разбра още през 2015 г. от изтеклите записи „Яневагейт“. „Факт е, че към определени жени има и положително отношение. От тия, с които е бил. Ся, има една, на която й купи къща в Барселона за милион и половина евро“, казва бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обаче неглижира изтеклите записи. „Барселонагейт“ избухна с разследване на испанския вестник „Ел Периодико“, който през 2018 г. публикува подробна статия за Борисов и връзката му с луксозната къща, заради която испанските власти са започнали проверка за пране на пари.

Прокуратурата тук реагира лежерно, както обикновено се случва, когато разкритията касаят пряко лидера на ГЕРБ. Държавното обвинение набързо разпита Борисов и съобщи единствено, че по линия на механизма за международното правно сътрудничество ще бъде поискана официална информация от испанските власти. И така вече 2 години Гешев твърди, че чака отговори. „Досъдебното производство, известно като „Барселонагейт“, не е приключило. Наблюдаващият прокурор очаква отговор от властите в Испания“, беше коментарът му преди изслушването в Европейския парламент. Вътрешният министър Бойко Рашков пък обяви тази седмица, че МВР вече е получило нови материали от испанските власти. „Според тях се касае за пране на пари. Не може тези материали да не отидат до прокуратурата. Длъжни сме да им ги пратим каквато и да е тази прокуратура“, коментира Рашков.

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Вече стана ясно, че прокуратурата за борба с корупцията и организираната престъпност на Испания е прехвърлила цялото разследване на българските си колеги още на 31 май 2021 г. „Тъй като българското разследване (дело 5906/2019, разпределено на ВКП) е по-напреднало от испанското, българската прокуратура по обективни причини се намира в по-добра позиция от испанската прокуратура да продължи разследването“, обясниха от испанската прокуратура в писмо до евродепутата Елена Йончева.

Така че въобще не е ясно какво още чака Гешев от чужбина за „Барселонагейт“ и какви нови материали е получил Рашков. И с просто око се вижда, че държавното ни обвинение не желае да си свърши работата по делото. Цялото това време не стигна на разследващите да установят дали има връзка между Борислава Йовчева и бившия премиер. После да отговорят откъде нейният баща Георги Йовчев е разполагал с 1,75 млн. лева, внесени в капитала на Emma BGS SL – фирмата, с която манекенката е управлявала бутика си. Магазинът на италианската марка Ermanno Scervino затвори в деня на публикуването на скандала. Тези действия по разследването касаят български граждани и могат да бъдат установени в България, както посочва и испанската прокуратура.

Станахме за смях

От толкова „правна помощ“ за Гешев получихме и подигравки. След обявяването на списъка със санкционирани по закона „Магнитски“ стана ясно, че прокуратурата е поискала от САЩ информацията, послужила като основание за наложените санкции. На практика държавното обвинение пита защо депутатът Делян Пеевски, който беше наречен „Айсберг на корупцията“ от „Шпигел“ – тоест видимата част на нещо голямо, е корумпиран олигарх. „Сега“ научи от източници на прокуратурата, че вече е получен отговор. Той обаче съдържал единствено официалното прессъобщение, с което САЩ ни казват, че няма да се обясняват.

В публичните мотиви за санкциите пише, че Пеевски „регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“. През септември 2019 г. Пеевски е работил активно за оказването на въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори на 27 октомври 2019 г. Той се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване, се твърди в документа на САЩ. Освен това е използвал за подставено лице другия санкциониран – Илко Димитров Желязков, бивш зам.-председател в Държавната агенция за технически операции (ДАТО) и бивш служител в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). През 2018 г. той беше назначен за зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, но подаде оставка след санкциите.

Очевидно е, че САЩ нямат доверие в българската прокуратура, за да ѝ споделят вътрешна информация за списъка „Магнитски“. Това за пореден път доказва, че дори и партньорите ни смятат, че държавното обвинение е завладяно от корупционно влияние и осигурява ефективна защита от наказателно разследване.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar