Мая ЙОВАНОВСКА

С над 30 на сто са скочили жалбите до националния омбудсман по време на пандемията. Това стана ясно от отговори на омбудсмана проф. Диана Ковачева на въпроси на ДУМА. И през 2020-а, и през 2021-ва потърсилите съдействие от институцията са над 60 000 души.

За да отговорим на доверието и големите очаквания, реорганизирах работата на институцията, публикувах мобилните телефони на нашите експерти на интернет страницата ни, за да може гражданите да се свързват по-лесно с нас. Не сме спирали работа, приемаме жалби, отговаряме на обаждания, правим проверки, самосезираме се по важни въпроси, организираме онлайн дискусии по значими проблеми, включително виртуални приемни и срещи за консултации на гражданите, обяснява омбудсманът.

Хората са притеснени от социално-икономическите условия, от ниските си доходи, повишаващата се инфлация, от това, че с парите, които получават, не знаят дали утре ще могат да покрият най-належащите си разходи – за храна, за комуналните услуги, за лекарства. Ако преди пандемията това беше притеснение само за социално слабите, то наблюденията ми сега са, че е за много повече хора, за цели домакинства, казва проф. Ковачева. Драстичното поскъпване на електрическата енергия и природния газ е друг огромен проблем, който тревожи хората. С особен фокус тя продължава да следи социално уязвимите групи.

Предупредих вицепремиера и министър на финансите, социалния министър, народните представители от социалната и енергийната комисия, че повече от 24 неправителствени организации, доставчици на социални услуги, търсят съдействие, защото не могат да покрият разходите си за електроенергия, природен газ и заплати, казва Ковачева. Според нея това на практика застрашава нормалното функциониране на този вид услуги и съществува реален риск от влошаване на подкрепата за хиляди хора в уязвимо положение. „В тази връзка е и моето законодателно предложение – да се предвиди възможност за разсрочено плащане на задълженията им, така че да не спира тяхната работа, което ще е удар върху най-уязвимите групи на обществото ни“, казва омбудсманът.

Вече трета година в условията на КОВИД-19

най-засегнатите права

са социалните и трудовите, правото на здравеопазване и на образование. Получавам много жалби срещу високите сметки, качеството на услугите, срещу неправомерните действия на частноправни субекти (ЧСИ), фирми за бързи кредити, колектори. Хората с увреждания поставят основателни въпроси за асистентската подкрепа, медицинската експертиза, финансовата подкрепа, достъпа до медицински изделия. Общественото недоволство срещу зелените сертификати също е голямо, отбелязва проф. Ковачева.

Увеличил се е и броят на колективните подписки. „Ще дам пример само с една от тях – хиляди пенсионери настояват за преизчисляване на пенсиите“, признава омбудсманът.

Възрастните хора с основание се жалват, основно от ниския размер на пенсиите си и от проблемите, свързани с тяхното осъвременяване, като само от началото на 2022 г., за по-малко от две седмици, сигналите към институцията бяха стотици. Основното притеснение на голяма част от хората бе заради крайната сума, получена след служебното преизчисляване на пенсиите от 25 декември 2021 г., защото за много от тях тази сума бе по-ниска в сравнение с изплатената им през последните месеци на м.г., споделя Ковачева. „В тази връзка изпратих на народните представители

конкретни законодателни промени,

които да бъдат обсъдени при разглеждане на Законопроекта за удължаване до 31 март 2022 г. на действието на разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Подчертах, че ако добавките бъдат ясно обособени като социални помощи, това ще подчертае техния характер на временна мярка за подпомагане на пенсионерите по време на извънредното положение. Обърнах особено внимание на факта и че КОВИД-добавки, изплащани като антикризисна мярка, са секвестируеми. Така на практика те биваха удържани и не стигаха реално до възрастните хора, които имат наложени запори заради съществуващи дългове, и вместо да бъдат подпомогнати в разгара на КОВИД-кризата, добавката им отива за погасяването на дългове. По този начин не се постига реално целта, за която са предназначени – подкрепа на пенсионерите и покриване на най-неотложните им нужди, храна и лекарства. Затова настоях за законодателни промени, които да гарантират несеквестируемост на КОВИД-добавките. Парламентът разгледа това мое предложение и КОВИД-добавките вече няма да се удържат за погасяване на дълговете на пенсионери“, отбелязва проф. Ковачева.

Друг важен проблем, който пенсионерите поставят в своите жалби до омбудсмана в контекста на току-що направеното преизчисляване на пенсиите, е и липсата на каквато и да е информация в разпорежданията им за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Това оставя впечатление за пропусната индексация на преизчислените пенсии. Хората не са наясно дали за преизчисляването на пенсиите им през 2018 г. и 2019 г. е използван процентът за всяка година осигурителен стаж – 1,169 за 2018 г. и 1,2 – за 2019 г., или е преценено преизчислението на пенсията им да стане с процент 3,8 за 2018 г. и 5,7 – за 2019 г., твърди омбудсманът.

Остава и проблемът с временния характер на КОВИД-добавките за пенсионери. „Смятам, че е справедливо да бъде обсъдена възможността след преизчисляването с новия коефициент за тежест всички пенсии да се индексират с процентите 3,8 за 2018 г. и 5,7 – за 2019 г., и да се унифицират двата съществуващи режима. Така ще се създаде възможност пенсионерите да получат по-голямо увеличение на пенсиите си от предвиденото средно 12,5%, което ще компенсира отпадането на КОВИД-добавката. Това би решило сериозния проблем с временния характер на тази добавка и ще създаде много по-голяма сигурност за доходите на пенсионерите“, предлага проф. Ковачева.

Извън проблема с преизчисляването на пенсиите, напомних на депутатите, че най-потърпевши от инфлацията и КОВИД-кризата са

хората със социални и инвалидни пенсии

отбелязва проф. Ковачева. „Затова е важно през 2022 г. да се гарантира, че нито един пенсионер няма да остане с доход под линията на бедност. Проблемът на чл. 102, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, който е в сила от 1 януари т.г., бе сред другите акценти в становището ми. След изменението на текста, при служебното преизчисляване на пенсиите на придобилите осигурителен стаж и осигурителен доход през предходната календарна година, преизчисляването се прави от първо число на месец април. По този начин се губят суми за четири месеца от увеличената пенсия, която е за осигурителен стаж и осигурителен доход за дванадесетте месеца от годината, а не за периода от месец май до месец декември за съответната година, което изисква преразглеждане и по-справедливо решаване на казуса“, казва омбудсманът.

„Акцентирах и върху друг важен въпрос, който поставят пенсионерите в своите жалби, свързан с лицата, на които предстои пенсиониране през 2022 г. Става въпрос за законодателни промени, които предвиждат отпадане, след края на 2021 г., на възможността, предвидена в параграф 22 от Преходни и Заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) за изчисляване на размера на пенсията с индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от кодекса. Подчертах, че с тази промяна на хората се

ограничава правото на избор

на механизъм за изчисляване на пенсията им, който да доведе до възможността да изберат по-благоприятния за тях размер. В жалбите си хората настояват този срок да бъде премахнат напълно, а възможността на избор на методиката за изчисляване да се запази“, обяснява омбудсманът. „Тогава им обърнах внимание и на друг нерешен от години проблем – възможността, при преизчисляване на пенсиите, да бъде използван средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година на осъвременяването. В момента подходът е крайно несправедлив към хората, пенсионирали се най-отдавна. За тях се прилага средномесечният осигурителен доход към годината, в която са се пенсионирали. Така, независимо от промените, пенсиите им остават ниски. Наясно съм, че решението на този въпрос изисква сериозен финансов ресурс, но само за изминалата година над 20 000 пенсионери се обърнаха към мен с подписки за настояване именно за тази промяна“, обобщава проф. Ковачева.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar