На всеки избягал затворник у нас се пада по една банда висши държавни чиновници със силно развито чувство за хумор. Те се отнасят с тънка ирония и лека насмешка към ошашавеното т.нар. гражданско общество, което въпреки дългогодишния си горчив опит с всякакви глупости на властта все пак намира сили да се възмущава от някой драстичен случай. Питат например гражданите – как не успяхте два месеца да видите, че Владимир Пелов е живеел под носа ви в родния си Ботевград. Шегаджиите смигат закачливо – с брада беше неразпознаваем. Ядоса се обществото, когато в рамките на 8 седмици избягат петима затворници, и иска обяснения. Ония отгоре пак се глумят – не е побягнал, отклонил се е. Какво сте се запалили, ще го хванем, рахат бъдете.Е, хванаха го. Слава богу, че късметът им най-после проработи, иначе щеше да им дойде много – Пелов го убиха, а Колев си е все така в неизвестност. Или както каза един от най-големите шегаджии в правителството, вътрешният министър Валентин Радев: „Един рецидивист, изнасилвач, обирджия е хванат. Да са спокойни – събота, неделя… Така действа системата, така ще работим и занапред“. Вероятно без да иска, министърът постави правилната диагноза -държавата може да гарантира спокойствие точно за събота и неделяТогава даже и светофарите почиват, а затворниците не се извеждат на работа, ерго не могат да избягат. Но дойде ли понеделник – стой, та гледай.Радев е всеизвестен шегаджия и майстор на лафовете, но този път дори той остана в сянка. Първенството му е сериозно застрашено от нов претендент за „най-забавен“ висш чиновник – зам.-министъра на правосъдието Николай Проданов. Той никак не се смути от бягството на рецидивиста Борис Иванов, недоумяваше на какво се дължи медийният интерес към него, а накрая прибягна към хумора: „Ако успеем да култивираме в тях някаква любов към ръководителите на затворническата администрация и те да осъзнаят добре, че с тези свои отклонявания ни причиняват големи проблеми, може би ще го решим тоя проблем. Това в рамките на шегата. Вижте, тези хора неслучайно са в местата за лишаване от свобода, това категорично показва, че тези хора имат някаква проблеми със собствената си идентичност. Така че това, че този човек се е отклонил, не е нещо, което трябва прекалено много да ни учудва“.Естествено!В затвора се влиза само за да се бяга оттам,а не за поправяне, превъзпитание, превенция и ред други сложни думи, записани в Наказателния кодекс. Закон, кой ти го гледа! Оказа се, същият кодекс, вместо да помага, пречи. Или както обясни докторът по право и зам.-министър Проданов – бягствата (отклоненията) могат да се спрат, ако се преосмисли философията на НК, където трудът се счита за превъзпитателна мярка. Както сам се изрази: „Тук става дума за принципен въпрос, доколко обществото би било готово да промени основни принципи, заложени в НК от 1968 г., където на труда се гледа като на основно средство за превъзпитание, и дали законодателят би решил да се ликвидира възможността лишените от свобода да работят“.Майсторско отбиване на критика. Питат дали случайно системата, която ръководиш, не е прогнила отвсякъде, отговаряш с разсъждение по посока на Луната за философията на престъплението и наказанието. Но не само НК пречи на Проданов.Не му се харесва също така и икономическият стройИли иначе казано: „Поради особеностите на пазарната икономика ние много трудно можем да организираме производства на територията на затворите, които производства да бъдат конкурентоспособни на останалите на свободния пазар. Има такива производства, но ние имаме проблеми с конкурентоспособността на стоките, които произвеждаме“. Междувременно, когато затворниците бъдат изведени на работа, никой не знае кой отговаря за тях. Твърди го самият правосъден министър Цецка Цачева, която кой знае защо продължава да смята, че не бива да си подава оставката. Да си ходи чистачката, дето не е успяла да го догони. Или колегите му затворници, които също не се оказаха достатъчно бързи.Цачева обясни, че законът не е много ясен по въпроса кой пази затворниците навън – уж отговаряла фирмата работодател, но май не точно. Но пък било наложително да има преосмисляне „на взаимодействието между Министерство на правосъдието и юридическите и физическите лица“. Докато го осмислят, няма да остане кого да извеждат на работа. Но за властта всичко е наред. Даже когато на Проданов му напомниха, че по улиците все пак се разхожда рецидивист, той намери за уместно да се пошегува така: „А знаете ли колко мъже вървят по улиците с такива мисли в главата?“.А докато в София се забавляваха с подобни лафове, в Летница избягалият затворник се опита да вземе за заложник възрастна и болна жена. Наложи се баретите да стрелят, за да го уплашат. И както всичко си беше институционално шегобийство, така изкараха стотици полицаи, жандармеристи, че даже Специализирания отряд за борба с тероризма да го лови. Някак много бързо смешното се оказа страшно. Слава богу, на някой му светна, че рецидивисти с лафове не се ловят. И добре че отвлечената жена бе успяла да даде знак на полицай, добре че той се беше оказал достатъчно съобразителен. Изобщо, добре че имаха късмет всички.Та така, плюем в пазвата и продължаваме напред с усмивка на уста. Или както социалните мрежи реагираха с виц: „В столовата на затвора вече питат: За тук или за вкъщи“. Ха-ха-ха. Според новия виц в столовата на затвора вече питат: „За тук или за вкъщи?“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar