Всичко е известно, но нищо не се знае: продължават ли преговорите за правителство
„Тази нощ ще е ясно дали ще има избори“. Така коментираха представители на различни политически сили и наблюдатели в четвъртък (30 юни) вечерта очакваното решение на „Продължаваме промяната“ кой ще е министър-председателят, който ще отиде в петък за получаването на мандата. От самата партия отказваха отговори за номинациите и какво ще влияе на финалния избор.
От предложения кандидат зависят възможности за ново правителство в рамките на настоящото Народно събрание или почти неизбежните предсрочни избори (които са най-често срещаната прогноза за развръзката в политическата криза).
Как да действа „Продължаваме промяната“ беше обсъждано на заседание късно в четвъртък вечерта, затова отговорът се чакаше през нощта или рано сутринта. До редакционното приключване на този текст (към 6:45 часа сутринта) нямаше публично обявено или потвърдено решение.
Ако Кирил Петков остане номинацията за премиер – предложеният кабинет няма как да получи подкрепа, след като и БСП се обявиха срещу това той да е начело. Ако „Продължаваме промяната“ предложат друг кандидат – тогава разговорите с БСП ще продължат, а от „Има такъв народ“ също дадоха сигнали, че въпреки продължаващите атаки срещу доскорошните партньори могат да обмислят някаква подкрепа. Най-споменаваното име в четвъртък вечер беше Никола Минчев, но по неофициална информация партията на Слави Трифонов не би го подкрепила. Самият министър-председател в оставка до последно не каза дали е склонен да отстъпи.
Началото на вътрешното обсъждане в „Продължаваме промяната“ беше допълнително отложено заради среднощна среща в парламента между председателите на парламентарните групи и ръководството на Народното събрание след ултиматум от посланика на Русия Елеонора Митрофанова да затвори посолството и да скъса дипломатическите отношения с България.
Развръзката за номинацията на „Продължаваме промяната“ се очаква най-късно в 17 ч. в петък (1 юли), когато президентът ще връчи на кандидат-премиера първия мандат за нов опит за съставяне на правителство. Заявката на политическата формация в четвъртък беше, че ще отиде да го получи.
Кирил Петков като червена линия
Сметките за шансовете на кабинет, предложен с мандата на най-голямата парламентарна група се усложниха след като заради изгонването на 70 руски дипломати и служители доскорошният коалиционен партньор БСП обяви, че спира с преговорите докато номинацията за премиер от „Продължаваме промяната“ остава Кирил Петков.
Ако партията му не посочи друг кандидат, това на практика прави невъзможно формирането на правителство с първия мандат. Причината е, че освен БСП и „Има такъв народ“ отказаха преговори и подкрепа, ако той е начело на правителство (от партията на Слави Трифонов поставят условие и Асен Василев да не е в изпълнителната власт).
Така нов кабинет, начело с Петков изглежда напълно невъзможно да бъде реализиран, защото има подкрепата само на „Демократична България“.
Двете парламентарни групи имат общо 83 депутати, а за избирането на ново правителство са необходими поне 121 народни представители (от общо 240, освен ако в залата не присъстват по-малко).Кирил Петков вече няколко пъти каза, че ще предложи правителство. Това означава, че след като получи мандата от президента, има седем дни (до 8 юли) да го върне изпълнен.
Съставът и структурата на кабинет на „Продължаваме промяната“ може да бъде представен, но формацията може да реши да и да не бъде гласуван в парламента. Това би била политическа демонстрация какво е способна да предложи, ако имаше достатъчно подкрепа.
Подобен ход предприе ГЕРБ през август 2021 г., когато получи и върна веднага мандата, но представи кабинет с предложение за премиер Даниел Митов.
В четвъртък министри от настоящото правителство, свалено след вот на недоверие, отказваха коментар дали ще бъдат и в бъдещото предложение.
Очаква се, че „Продължаваме промяната“ ще се възползват от пълния срок за окончателно решение, защото така печелят още време за работа на правителството, а и на парламента.
Предлагането на Кирил Петков за премиер въпреки невъзможностите да бъде избрано такова правителство, ще се чете от една страна като подкрепа за дейността му досега, а и от последните два дни за изгонването на руските служители, а от друга – да не се демонстрира голямо отстъпление пред поставянето на условия.
Други възможности за премиер
Предложение на „Продължаваме промяната“ за друг премиер ще отвари възможности за продължаване на преговори с БСП и евентуално започване на такива с „Има такъв народ“.
Такъв сценарий се харесва повече и от „Демократична България“, като съпредседателят Христо Иванов неведнъж е казвал, че единственият шанс да се избегнат предсрочни избори, е ако се реализира първия мандат, като той е предпочитан, защото следващи избори може да доведат до още по-фрагментиран парламент.
Самият Петков обаче вече няколко пъти каза, че не би водил преговори с „Има такъв народ“ – а само с отделни депутати – и ги вини в задкулисие и мафия. С условията двамата лидери на „Продължаваме промяната“ да не участват в изпълнителната власт от партията на Слави Трифонов обявиха готовност за разговори. Те обаче трябвало да се водят с цялата им парламентарна група, а не с отделни депутати, както е правил Кирил Петков.
В кулоарите на Народното събрание за номинации за премиер на мястото на Петков се споменават имената на отстранения председател на Народното събрание Никола Минчев, председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров (той беше предложен и за управител на БНБ), министърът на отбраната в оставка Драгомир Заков, министърът на иновациите и растежа в оставка Даниел Лорер.По неофициална информация с Никола Минчев за премиер не са съгласни от „Има такъв народ“, защото вече е бил отстраняван като председател на парламента и в техните редици се смята за нелогично да бъде избиран за премиер.
Няма потвърждение, „Продължаваме промяната“ да са обсъждали да предложат поста на коалиционен партньор.
Номинация, различна от тази на Петков, би означавала, че партията му иска да покаже, че е готова на висока цена да намери решение за правителство в този парламент. Макар че гаранциите, че такъв кабинет ще получи подкрепа не изглеждат достатъчни.
Какво ако има правителство
Дори и Народното събрание да избере правителство с първия мандат, заради поредицата от раздори в бившата четворна коалиция, отсега се смята, че вторият му живот не може да бъде нито дълъг, нито стабилен. Твърде вероятно е в такова управление и занапред да се повтарят сценарии като пренаписването на бюджета, а и крие сериозни рискове от тематични мнозинства – като това за връщането на хартиените бюлетини, обсъждането по което се размина на косъм.
От предишния тур разговори (през ноември миналата година) се разбра, че „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ имат за цел да реформират антикорупционната комисия, въпреки че от „Продължаваме промяната“ обявиха, че партията на Слави Трифонов е пречила промените там да бъдат направени досега.
От „Демократична България“ обявиха като приоритети съдебната реформа, политики за влизането в еврозоната и енергийна независимост. Част от исканията на Христо Иванов обаче включват подкрепа напр. от ГЕРБ (тъй като за ключови аспекти от съдебната реформа е необходимо конституционно мнозинство, или 160 от 240 депутати – бел. авт.), други изключват БСП, които настояват за подновяване на преговорите с „Газпром“.
Така че възобновяване на четворната коалиция през нов кабинет (с определени задачи, а възможно е и срок) е вероятно отлагане на изборите за края на годината, началото на следващата или до местните избори през есента на 2023 г.
Може ли да се отложи получаването на първия мандат
По информация на „Дневник“ от „Продължаваме промяната“ са потвърдили, че номинираният от тях за премиер ще отиде да вземе мандата в 17 ч. в президентството.
По думите на Румен Радев обаче потвърждение от формацията е имал и за идването им на консултации, на които всъщност „Продължаваме промяната“ не отиде.
Конституционалистът доц. Наталия Киселова обясни за „Дневник“, че основният закон не задължава кандидат-премиерът да отиде на получаването на мандата, защото „нормите са направени за добросъвестно изпълнение“ и това би било много лош политически жест.
доц. Наталия Киселова,
конституционалист
„Трябва да са много внимателни в поведението си при получаването на мандата, защото личното влошаване на отношенията води до влошаване на междуинституционалните проблеми“, коментира още Киселова.
Ако първият мандат е неуспешен
Ако с мандата на „Продължаваме промяната“ не бъде избрано ново правителство, президентът връчва втория на ГЕРБ-СДС – втората по численост парламентарна група. В Конституцията няма срок колко време трябва да има между връчването на първия и втория мандат, но досега Румен Радев дава знаци, че не бави процедурата.
От партията на Бойко Борисов вече казаха, че ще върнат мандата. Лидерът твърди, че най-честно е да се отиде на избори и това очакват хората, за да решат как да подредят политическите сили.
При третия (последен) опит президентът дава мандата на избрана от него парламентарна група, но не на кандидата за премиер. Тя няма срок да излъчи министър-председател, като аргументът е да се даде време за преговори между партиите. Веднъж посочен, кандидатът за премиер има седем дни да представи проектокабинет, се посочва в решение на Конституционния съд.
Досега президентът два пъти е давал третия мандат на БСП, но пък и двата пъти социалистическата партия беше трета политическа сила. Сега това е ДПС. Освен това лидерът Корнелия Нинова и приближените ѝ демонстрират силно влошени отношения с президентската институция. И все пак според политически наблюдатели президентът има интерес да направи жест към левия политически спектър.
Желание да опита да състави правителство е показвала и „Има такъв народ“. Ако Румен Радев избере тях за третия мандат, това може да се смята за резултат от влошените отношения и между президента и „Продължаваме промяната“. От партията на Слави Трифонов вече са имали три неуспешни опита за съставяне на правителство, с номинации за премиери Антоанета Стефанова, Николай Василев и Пламен Николов.
А изборите кога ще бъдат
При всички условности предсрочните избори изглеждат най-очевидният изход (или задълбочаване) при създалата се политическа ситуация. Президентът вече обяви, че е нецелесъобразно вотът да бъде преди 15 септември, защото тогава заради летните почивки избирателната активност би била много ниска.
Тъй като по Конституция между деня на изборите и разпускането на Народното събрание след три неуспешни опита за съставяне на правителство трябва да има два месеца, това означава, че процедурата по даване и връщане на мандати трябва да продължи най-малко до 18 юли. Причината е, че изборният ден по традиция е в неделя, а такъв ден е 18 септември.
В същото време президентът и партиите трябва да намерят баланс при бавенето на мандата. Това ще даде време на Народното събрание да приеме законопроекти, от които зависи получаването на средства по плана за възстановяване и устойчивост. Според информация на „Дневник“ те са общо 22, като от тях досега е окончателно гласуван само един.
По-логичната дата за избори изглежда да бъде най-рано 25 септември, тъй като покрай почивния ден за независимостта на България (22 септември) е вероятно отново много хора да пътуват и да предпочетат да не гласуват.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
1
Коментирайте
Лидерите на трите партии на протеста – Има такъв народ, Демократична България и Изправи се! Мутри вън!, са били поканени на разговори в …
https://patientportallogin.onl/mycenturahealth-login-www-mycenturahealth-org/