Всеки шести възрастен у нас работи, за да вземе 13,55 лв. към пенсията
[email protected]
92 хил. пенсионери са останали без стотинка увеличение, а до левче отгоре прибавят 4255-ма
Около 336 хил. българи, или над 16,5% от всички пенсионери, продължават да работят и след като се пенсионират. Близо половината от тях
остават на работа около година след
пенсионирането си, показва бюлетинът на Националния осигурителен институт.
Най-голям е броят на пенсионерите, които са работили до 12 месеца, колко точно се те обаче, от НОИ не съобщават.
Около 119 хил. са успели да си вдигнат пенсиите с допълнителни осигуровки, оставайки на работа между 1 и 5 години след пенсионирането.
А за 28 хил. е зачетен период, по-малък от месец.
Пенсионерите имат право на преизчисление и увеличение на парите си, ако продължат да работят и след датата на пенсионирането си и внасят осигурителни вноски.
Най-голямото увеличение е било 196,53 лв.
При пенсиите за инвалидност то е 144,21 лв.
Тези суми обаче могат да достигнат само хора, които са се пенсионирали рано на високи суми, но продължават да работят години след това.
На този фон средното увеличение на пенсията е било 13,55 лв. на месец. А хората, които получават инвалидни пенсии, са успели да ги вдигнат само със 7,99 лв.
Всеки четвърти пенсионер, който продължава да работи, обаче успява да увеличи парите си само с 1 до 10 лв.
65 765 хил. пък са тези, получили увеличение с между 10 и 20 лв. А хората, постигнали
вдигане на пенсиите си с над 20 лв., са 36 хил. души
Под 1 лев допълнително получават 4255-ма възрастни българи, които продължават да се трудят.
Без стотинка увеличение са останали над 92 хил. работещи пенсионери. От тях почти 85 хил. са хората, чиито пенсии са били приравнени на минималните и по тази причина не могат да я минат и допълнителният стаж. През миналата година това са били 110 338 души. „Една от основните причини, на която се дължи този спад, е извършеното преизчисляване от 1 октомври 2022 г., с което във формулата за размера на пенсиите беше взет предвид по-високият процент от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година“, обясняват експертите от НОИ.
188 пък са работещите пенсионери, които вземат таван и по този начин също не могат да вдигнат парите си, въпреки че са внасяли осигуровки, трудейки се и след пенсия. Вдигането на максималната пенсия на 3400 лв. пък
е намалило над девет пъти ощетените хора
Така през миналата година това са били 9195 души, които са продължили да работят и след пенсия, но са били ограничени от тавана.
Най-старата пенсия, която е попаднала в обхвата на служебното преизчисляване от 1 април продължава да е тази, отпусната на 16 юли 1963 г. Тя е инвалидна и е за вродено заболяване.
Най-голям брой служебно преизчислени пенсии са били отпуснати между 2015 и 2022 г. -209 658. А най-малък е броят на отпуснатите преди 2000 г. – 15 144.
„По отношение на броя на служебно преизчислените пенсии за инвалидност поради общо заболяване трябва да бъде посочено, че се забелязва леко намаление при тях (405), но делът им спрямо общия брой преизчислени пенсии и през 2023 г. остава висок – 31,08%“, обясняват още от НОИ.
230 хил. пък са били преизчислените пенсии за стаж и възраст и 104 416 за инвалидност поради общо заболяване.
Значителна част от тях са пенсии за ранно пенсиониране и при по-ниска възраст, което е предпоставка за съхраняване на трудовата способност на пенсионерите, за активното им участие и по-дълго оставане на пазара на труда, обясняват експертите.
На трудоспособна възраст у нас се пенсионират главно военни, полицаи и миньори, като именно те продължават да работят.
Служебното преизчисление на пенсиите на работещите пенсионери от 1 април бе разписано в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение през март 2020 г. Така в най-тежките пандемични месеци те не се разкарваха да носят удостоверения до НОИ, а
преизчислението стана автоматично
В началото на 2021 г. това бе разписано и в Кодекса за социално осигуряване.
При преизчислението по служебен ред се отчита само допълнителният осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Тоест увеличението на пенсията би дошло единствено заради по-високия коефициент на стажа, придобит след излизане в пенсия.
Доходите и внесените осигуровки обаче не се вземат предвид.
Това служебно преизчисление се извършва от 1 април на всяка година с данните за придобития от лицата стаж след пенсионирането до края на предходната календарна година. Ако работещ пенсионер иска да бъде отчетен и доходът, върху който са правени осигуровки, ще трябва да подаде специално заявление за преизчисляване. Тогава увеличението не е гарантирано, а се получава само ако новите данни дават по-голям размер на пенсията. В противен случай тя не може да бъде намалена, а остава старата сума.
Пенсиите продължават да са най-големият разход на държавата
и през 2023 г. За тях ще се платят общо 19,163 млрд. лв., което е с 3,66 млрд. повече в сравнение с миналата година.
Политиките в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за годината.
Средният брой на пенсионерите за 2023 г. се очаква да намалее до около 2 026 300 лица, а средният размер на пенсията на един пенсионер се предвижда да достигне 788,10 лв., пишат още в анализа си от НОИ.
Лекар издал фалшиви диагнози за диабет на 20 души в Шумен, за да имат пенсии и обезщетения
Рязал, лепил и копирал диагнози от свои колеги
Лекар от Шумен се опитал да измами държавата, като е издал 21 фалшиви диагнози за диабет, за да могат пациентите да вземат пенсии и обезщетения от държавата. Това пише в последния бюлетин на НОИ.
През април миналата година експертите от НОИ се усъмнили в група ТЕЛК решения. Основната причина е, че те били се една и съща диагноза – инсулинозависим диабет със 71%, която дава право на инвалидна пенсия. В наличните десет медицински експертни досиета обаче липсвало каквато и да било документация за инсулинолечение, непълен бил и наборът от лабораторни изследвания, нямало и документи за предхождащо наблюдение на заболяването. Всички обаче били издадени от една и съща индивидуална лекарска практика – „Амбулатория за първична медицинска помощ“ ЕООД.
Изпратен е сигнал до районната прокуратура в Шумен за 21 души за проверка на издадени от лекарската практика експертни решения на ТЕЛК.
В хода на разследването е установено, че реални амбулаторни листове, издадени от други лекари, са били преправени от джипито. Докторът изрязвал карето с данните на своя „пациент“ от амбулаторния лист, който самият той бил издал, и го залепял върху амбулаторния лист, издаден от друг лекар специалист за реално прегледано лице. Така първобитно изготвените псевдодокументи били копирани, а върху копията е била поставяна заверка с подпис и печат на доктора измамник, разказват експертите от НОИ – Шумен. Той попълвал фалшивите данни и в Информационната система за контрол на медицинската експертиза. Заявлението за ТЕЛК и медицинските документи подавал сам и на хартиен носител в Регионалната картотека на медицинската експертиза.
Схемата с рязане, лепене и копиране се потвърждава от заключенията на назначената в хода на разследването съдебно-техническа експертиза. Медикът е признал вината си и сключил споразумение с прокуратурата, наложеното наказание е пробация за срок от 9 месеца.
В подадените 21 сигнала има отпуснати 8 пенсии, издадени са разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми по тези пенсии и всичките задължения са платени.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте