С положителен за Съюза на преводачите в България резултат приключи делото, заведено от Владко Мурдаров срещу експертите, които разкриха и огласиха публично, че е плагиатствал преводи от немски на Никола Толчев, Панайот Чинков, Недялка Попова и Анна Димова, съобщиха от СПБ пред „Площад Славейков“.

Съдебната сага е прекратена след оттегляне на жалбата от Мурдаров, който смяташе да „защити името си“ с наказателно дело за обида срещу Иво Панов, председател на Съюза на преводачите за периода 2016 – 2019, Анна Златкова, председател на Комисията по професионална етика на СПБ за периода 2016 – 2019, и Гергана Фъркова-Ангелова, германист, изготвила експертните становища за заимстване на текстове от чужди преводи на произведения от Йозеф Рот и Артур Шницлер.

След две години в няколко съдебни зали, неявяване в съда и опити да си осигури извънсъдебно споразумение, Владко Мурдаров прекратява без краен резултат заведеното от него дело.

През 2017 г. Владко Мурдаров, професор в Института по български език към БАН, доктор на Виенския университет, гост-професор в Залцбургския университет, бивш директор на българския културен институт във Виена „Дом Витгенщайн“, носител на редица награди и огласен като секретен сътрудник на Държавна сигурност, бе доказан и като плагиат.

Експертиза, извършена от преводачката Гергана Фъркова-Ангелова доказа, че преводите на Йозеф Рот и Артур Шницлер, под които се е подписал Мурдаров, несъмнено са дело на други преводачи.

Това накара Мурдаров да реагира остро, отричайки вината си. До БНТ, където водеше редовна рубрика, той изпрати писмо със следния текст:

„Уважаеми господа,

В отговор на публикации от Съюза на преводачите, които уронват престижа ми като преводач и езиковед и вредят на моето име, заявявам, че въпросът ще бъде решен в съда. До излизане на съдебното решение прекратявам авторската си рубрика „Език мой“ на предаването „Денят започва с култура“.

11 декември 2017 г. Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров“

Въпреки категоричното си заявление, Мурдаров се връща на екран още на 6 април 2018 г., по-малко от 4 месеца след категоричното си писмо, и продължава води рубрика „Език мой“. И през 2020 г. той продължава да се представя в различни предавания на обществената телевизия.

Междувременно текат делата. Съдът назначава професионална експертиза от специалист, който няма никакви връзки със Съюза на преводачите.

Главен асистент д-р Иван Попов, който изготвя съдебната експертиза за наличието на заимстване, е от Катедра „Германистика и скандинавистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В заключението си като вещо лице д-р Попов установява множество съвпадения между по-старите преводи и тези, които Мурдаров представя като свои. При това анализът му стига до синтактични, правописни и дори печатни детайли, които се повтарят на двете места.

Например на много места е използвана архаична форма на глаголите, която днес не е в употреба – като „чувствува“, „действува“ и подобни.

(Припомняме, че Владко Мурдаров е един от хората, които съставят Правописния речник на българския език от няколко десетилетия насам, така че е съвсем наясно с промените в правописа.)

Налице са и други необясними повторения в двата текста. Ето само един от примерите:

„На стр. 136 фигурира думата „преда- телка“, която е отпечатана на един ред, но с тире и интервал, както я представям тук. На същото място в превода на Недялка Попова същата дума е пренесена (стр. 81). На стр. 146 от превода на Мурдаров запетаята в израза „Надявам, се…“ е поставена грешно и точно същата грешка се наблюдава в по-стария текст, на стр. 94.“

Експертът е открил множество доказателства за еднаквости в текстовете. Променени са, според него, основно начините за изписване на имената и са осъвременени някои по-архаични думи.

Д-р Попов потвърждава експертизата на Гергана Фъркова-Ангелова, която е основна причина за заведеното от Мурдаров дело.

Поради оттеглянето на жалбата на Владко Мурдаров, експертното становище на д-р Иван Попов така и не е прочетено в съда.

В съобщението си Съюзът на преводачите в България отбелязва:

„Съюзът на преводачите в България държи да подчертае, че изнесените факти за заимстване на чужд текст визират конкретни преводи, а не цялостната преводаческа и научна дейност на уважавания учен българист, поради което е неоснователно да се твърди, че с публичното им оповестяване е извършено „посегателство върху образа му на преводач, преподавател, редактор, пазител на българския език и културтрегер“.

Съюзът на преводачите в България уверява обществеността, че като сдружение в обществена полза, извършващо дейността си в рамките на закона и в съответствие със своя Устав, и занапред ще защитава труда на своите членове и на цялото преводаческо съсловие и ще реагира на всяко посегателство срещу авторските права на преводачите“.

Площад „Славейков“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar