На 18 януари 2015 г. Добринка Божилова изпраща Димитър Славков до метростанция в столичния кв. „Надежда“, след като той ѝ е бил на гости. Касиерката обаче отказва да му продаде билет с обяснението, че двамата са употребили алкохол.

Следва намесата на дежурния полицай Цветелин Цветанов, който отвежда двамата за рутинна проверка в стаята на дежурния. В тази стая няма охранителни камери. След известен престой вътре Божилова се оказва с множество наранявания по лицето, а Славков – със счупена ръка.

Близо 4 години по-късно Върховният касационен съд (ВКС) окончателно оправда двамата по обвинението им, че са нападнали служителя на МВР, докато той така и не стана обект на разследване за евентуален полицейски произвол. Предстои дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), което е с предизвестен край – обезщетение, което ще бъде платено от данъкоплатците.

По време на процеса, приключен от ВКС във вторник, двамата твърдяха, че са били пребити от значително превъзхождащия ги физически Цветанов, докато той поддържаше обратната теза – че е бил нападнат и само се е отбранявал, докато ги обезвреди. Противно на думите на полицая, той излиза от ситуацията само с драскотини за разлика от Добринка и Димитър.

Прокуратурата винаги вярва на полицията

Традиционно за подобни случаи със замесен служител на реда, основани на принципа – дума срещу дума, прокуратурата взима предвид единствено казаното от него и подвежда под отговорност по-тежко пострадалите. Божилова и Славков са обвинени, че са оказали съпротива при опит на Цветанов да ги провери.

Проверката срещу него приключва набързо с обичайното „няма данни за извършено престъпление“. Въпреки че, видно от медицинското свидетелство на Божилова, тя е със сериозни кръвонасядания около очите, носа и по гърба. За които прегледалият я съдебен медик посочва, че „са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава пострадалата“. А именно – вследствие на нанесен ѝ от Цветанов побой в дежурната.

Безспорно е и това, че Славков напуска стаята на дежурния полицай заключен с белезници и със счупена ръка. На мястото е повикано подкрепление, като дошлите на мястото колеги на Цветанов свидетелстват, че задържаните са се държали непристойно и са ги обиждали.

Точно това гласи и официалното съобщение на МВР по случая: „На 18 януари около 21.00 часа на метростанция „Надежда“ служителка на касата поискала съдействие от сектор „Метрополитен“ към СДВР. По нейна информация жена и мъж, във видимо нетрезво състояние, започнали да се държат грубо и арогантно, защото тя отказала да им продаде билети. Двамата продължили да отправят обиди и към пристигналия униформен служител. При опит да ги задържи, той леко е пострадал.“

​Арестът – незаконен, а подсъдимите – невинни

Докато течеше делото за хулиганство срещу двамата, защитата им оспори първоначалния им 24-часов арест и той бе обявен за незаконен от съда. Само по себе си, това обстоятелство е достатъчно те да получат обезщетение от държавата, но прокуратурата се погрижи да им даде още доводи в тази посока.

На първа инстанция Божилова и Славков получиха условни присъди, които обаче бяха отменени от Софийския градски съд с унищожителни мотиви, в които подробно бяха разгледани противоречията в показанията на полицаите и липсата на реално разследване на техните действия. Съпоставена бе и практиката на Европейския съд по правата на човека по подобни казуси. Накрая ВКС потвърди това решение, с което окончателно даде зелена светлина за дело по ЗОДОВ.

В подкрепа на думите на адвокат Николай Хаджигенов бяха и констатациите от изследване на Българския хелзинкски комитет (БХК), оповестено няколко месеца след побоя на клиентката му Добринка и приятеля ѝ Димитър.

Според допитването, извършено сред близо 1700 арестанти през 2015 г., над една трета от задържаните от служители на МВР са ставали жертви на малтретиране от страна на униформените при самия арест, в полицейското управление или в следствения арест.
Общо 27.6% от всички интервюирани заявяват, че са били жертва на насилие от страна на униформени. Най-голяма част – 21.8% от тях, са били малтретирани по време на разпити в районните полицейски управления, а 15.5% – още при задържането им. По традиция нито ръководството на МВР, нито това на прокуратурата коментират подобни констатации и казуси, въпреки че оттогава насам няма данни за положителна промяна в това отношение.

    Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

    Коментирайте

    avatar