Важно е имиджът на магистрата да е чист, ако ще става политик, казва членът на Съдийската колегия на ВСС Вероника Имова

– Г-жо Имова, след проваленото заседание на Съдийската колегия на ВСС, на което не беше освободен Методи Лалов като съдия, той упрекна кадровия орган и вас персонално, че не му позволявате да подаде оставка, че му нарушавате правата. Как ще отговорите на тези обвинения?

– Не бих искала да отговарям на нападки на съдия Лалов. Не съм запозната с тях и не желая да влизам в подобен дебат. Дължа уважение на всички мои колеги. Ценя тежкия и системен труд, който те всекидневно полагат. Всеки има право на свободно изразяване на мнение, стига то да почива на достоверни факти и да е в рамките на добрия тон.

Но искам да обясня най-вече на гражданите, които не са юристи, какви са условията и редът, съгласно закона и установената практика на ВСС при подаване на оставка от магистрат. Създават се погрешни представи в обществото, че ВСС нарушава права на магистрати.

– Така ли е?

За да не бъда

упрекната в

пристрастност,

ще изтъкна фактите от справките, получени във ВСС във връзка с подадената молба за оставка от съдия Лалов. Както и разпоредбите на закона, решението по к.д. №6 от 2016 г. на КС и практиката на ВСС. Законът за съдебната власт (ЗСВ) дава възможност на всеки магистрат да заяви желание да напусне съдебната система чрез подаване на оставка. Правото на оставка е субективно право. Т.е. с упражняването му се въздейства пряко върху работодателя, който е длъжен да освободи подалия оставка без оглед на мотивите.

При освобождаването на магистратите от длъжност поради оставка по чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ приложение намират специалните разпоредби по чл. 166, ал.1 и ал. 2 от ЗСВ.

Прекратяването на правоотношението между магистрата с органа на съдебната власт, в това число и поради оставка, се извършва с решение на кадровия орган. Прекратяването не настъпва автоматично след изтичане на срока на предизвестието. Това е така, защото процедурата при подаване на оставка е подчинена и на изискването за изпълнение на основното задължение на магистратите – да разглеждат и решават възложените им дела.

Свободният избор на правото на труд не трябва да е в колизия със стриктното изпълнение на задълженията на магистратите. Уредбата в двете алинеи следва да се разбира в систематическа и логическа връзка, защото законодателят свързва решението на кадровия орган за освобождаванетос изпълнение на задължението по чл. 166, ал. 2 от ЗСВ за изготвяне от магистрата на актовете по обявените за решаване на дела. Законът изисква срокът на предизвестието за освобождаване с оставка да е „с най -малко едномесечно предизвестие“, т.е. срокът не може да е по-къс, но може да е по-дълъг.

Следва извод, че при напускане на системата поради оставка магистратът трябва да е изготвил съдебните си актове. Изискването е съобразено със защитата на също толкова пропорционална на значимата цел за свободата при упражняване на правото на труд, колкото е необходима и за другата значима конституционно поставена цел. А тя е магистратът да не допуска отказ от правосъдие, да разглежда и приключва разпределените му дела.

От особено значение е спазването на това правило от съдиите, които се занимават с наказателно правораздаване. Принципът за неизменност на състава на съда налага те да участват при разглеждането на делата до тяхното приключване с присъда или решение, без да бъдат заменяни. В противен случай актът би бил отменен поради постановяването му от незаконен състав.

Още повече когато делото е обявено за решаване. Това означава, че съдията е чел присъда и предстои изготвянето на мотивите. Ако ги забави, а междувременно подаде оставка, няма да има съдебен акт. Това ще накърни не само неговите задължения, но и обществения интерес, защото делото започва да се разглежда от начало. Така се ограничава правото на гражданите да получат правосъдие. Т.е. оставката на магистрата може да бъде приета, когато той е изпълнил задължението си да изготви мотиви по делата, обявени за решаване.

– Съдия Лалов изготвил ли е мотивите си?

– Когато на 2 август колегата Лалов подаде заявление за напускане, неговият административен ръководител – председателят на СРС, издаде заповед

да не се

разпределят

повече дела

на съдия Лалов,

но и го задължи да напише актовете по обявените за решаване дела.

Заповедта не се отнася до онези, които са му разпределени, но не е решил. Поради задължението да напише мотиви по обявените за решаване дела, ние като административен орган, който отговаря за организацията на работата с оглед на законосъобразното и съобразено с професионалните отговорности и етичните правила поведение на магистратите, направихме справка за висящите дела на съдия Лалов.

– Тя какво показа?

– Делата, които са му разпределени като докладчик, са над 130. Ако бъде освободен, той няма да участва в тях – ще бъдат преразпределени на колегите му в Софийския районен съд. Справката показа, че към 7 август делата, по които е длъжен да изготви съдебни актове, са 111. От тях 13 са с постановени присъди, по които трябва да напише мотиви. Останалите са от административен характер. Те са по жалби на граждани и юридически лица срещу наказателни постановления и третират най-разнообразни материалноправни закони. Този пъстър обем от наказателноправна материя, който също изисква изготвяне на съдебен акт, попада под угрозата, че по някои от тях би могла да настъпи абсолютната давност и прекратяване на делата. Преследвателните давностни срокове по административните производства са по-кратки. Така че и при тях има опасност да се наруши балансът между интереса на правосъдието, който всъщност е интересът на обществото, и субективното право на отделния магистрат на оставка, от друга. Те не бива да са в колизия, а в хармоничен баланс. Съдийската колегия на ВСС трябва да защити и двата интереса.

Моето мнение е, че едномесечният срок, в който следва да се подаде заявление за оставка, не е срокът, в който кадровият орган е длъжен да се произнесе и да прекрати трудовото правоотношение на магистрата. Законът не лимитира такъв срок, защото е съобразил прекратяването на магистратското правоотношение с изпълнението на задължението му да изготви съдебните актове.

– Има ли в практиката на Съдийската колегия други случаи, при които магистрат не е бил освободен в едномесечен срок, за да напише мотивите?

– Практиката на Съдийската колегия е магистратите, които са подавали заявление за оставка, да разполагат със срок за изписване на обявените за решаване актове. И когато са изпълнени тези условия, да бъдат освободени. Така сме процедирали по отношение на подалата оставка съдия Олга Кадънкова, на която 2 пъти сме удължавали срока за написване на делата и едва след това сме я освободили. Същото сме сторили и при заявената оставка от съдия Таня Радуловска с даден ѝ удължен срок за написване на мотивите по решените дела. Има и други такива случаи. Може да се провери.

– Съдия Лалов е убеден, че ще успее да се справи до 2 септември?

– Пожелавам му успех. Когато един магистрат напуска съдебната система със заявката, че ще се занимава с политика, той трябва да е с чист имидж, за да му повярват хората.

Първото и най-важно задължение на магистрата е да решава делата в срок и да не отказва правосъдие.

– От 2 г. Методи Лалов има 2 дисциплинарни производства. Вие сте член на дисциплинарния състав, който трябва да представи становище. Защо толкова дълго не се произнасяте?

– Двете дисциплинарни производства са наследени, образувани са от предходния ВСС. Едното е по инициатива на инспектората, а другото на тогавашния и.ф. председател на СРС Стефан Милев. Те са с фактическа сложност. В един момент бяха обединени. На принципа на случайното разпределение аз попаднах в този дисциплинарен състав. Не съм докладчик по делото. Преди няколко месеца съдия Лалов поиска отвод на всички от състава. Оставихме без уважение искането с мотиви, че няма факти и обстоятелства, обуславящи основателна причина за съмнение в безпристрастността на членовете на състава. Преди да бъда избрана за член на Съдийската колегия на ВСС, работих 19 г. като съдия във ВКС – от общо 36 г. стаж като съдия по наказателни дела. Вярвам в почтеността и професионализма на своите колеги.

– Може ли магистрат, срещу когото има дисциплинарни производства да бъде освободен?

– Подаването на оставка от магистрат по време на образувано срещу него дисциплинарно производство не е злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от конституцията. КС с решение №1 от 31 януари 2017 г. по конституционно дело №6 от 2016 г. обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ. Тя въвеждаше забрана за магистрат, намиращ се в процедура на дисциплинарно производство, да може да бъде освободен при оставка. Това ограничение бе обявено за противоконституционно. КС прие, че отказът за освобождаване ограничава правото на труд и правото на магистрата да заяви по своя преценка в кой момент ще поиска прекратяване на правоотношението му. Но ние не сме изправени пред този казус, а пред казуса – за задълженията на магистрата, преди да подаде оставка.

– На 12 август единственият кандидат за главен прокурор Иван Гешев внесе във ВСС своята концепция. Запознахте ли се вече с нея?

– В момента ВСС се намира в процедура за избор на главен прокурор. Непрекъснато постъпват становища и въпроси към единствения кандидат за този пост – г-н Иван Гешев. Получаваме становища от магистратски и научни организации, от юридически лица с нестопанска цел, адвокатски колегии, от негови колеги, с които е работил, които публикуваме на Интернет сайта на ВСС за запознаване от широката общественост, при спазване на изискванията на закона за публичност и прозрачнст. Запознах се със съдържанието на концепцията на г-н Гешев. Ще коментирам в откритото заседание на Пленума на ВСС по време на изслушването. Само ще заявя, че единствено конституционно оправомощен да проведе и да финализира процедурата е ВСС. Опитите да се въздейства на решаващия орган чрез намеса в неговата работа, посредством натиск, внушения, организирана пропаганда, целяща дискредитация на процедурата, са неправомерни. Усилията по избора трябва да са насочени към открит, цивилизован, професионален дебат за качествата на кандитата, за състоянието на прокуратурата и за възможностите и бъдещите стъпки на съдебната реформа. Стриктното спазване на принципите на правовата държава е в основата на честния избор, който дължим на гражданите. Само по този начин кадровият орган ще изпълни, възложените му от Конситуцията и ЗСВ функции.

CV

l Завършва право в Софийския университет през 1980 г.

l От 1985 г. е съдия в Софийския районен съд

l От 1991 г. е съдия в Софийския градски съд

l От 1993 до 1997 г. е заместник-председател на Софийския районен съд

l От 1997 до 2017 г. е съдия във ВКС

l От октомври 2017 г. е член на ВСС

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar