България иска да бъде запазено единодушието при приемане на решенията на Съвета на ЕС в сферата на външната политика.

Това стана ясно от изявлението на зам.-министъра на външните работи Велислава Петрова, разпространено от МВнР. Тя участва в Съвет „Общи въпроси“ в Брюксел.

Тези решения засягат също разширяването на Съюза.

Идеята за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство бе обсъждана като резултат от Конференцията за бъдещето на Европа. По-голямата част от гражданите на ЕС настояха за такава промяна.

„Необходими са ефективни последващи действия, съответстващи на очакванията на европейските граждани. Голяма част от предложенията са свързани с политики и резултати, постижими в рамките на настоящата договорна рамка на ЕС.

Първо следва да се използва пълният потенциал на Договора от Лисабон, преди да се обмислят каквито и да било промени. Обявяваме се за запазване на консенсуса като начин на вземане на решенията в областите на Общата външна политика и политика на сигурност, политиката на разширяване на ЕС и данъчната политика“, каза Велислава Петрова.

Дискусията по темата ще продължи в рамките на следващите заседания на Съвета, каза Микулаш Бек – министър по европейските въпроси на Чехия, която в момента е ротационен председател на Съвета. Решението е в ръцете на Европейския съвет – срещата на върха на ЕС, която ще се състои на 20 и 21 октомври в Брюксел.

Днес министрите са обсъждали т.нар. преходни клаузи, включени в Договорите на ЕС, за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство в Съвета, каза Бек.

„За възможността за гласуване с квалифицирано мнозинство в ключови сфери единодушието също бе често споменавано като нещо, което прави Съюза по-силен и е доказателство за солидарността. Някои делегации са за вот с квалифицирано мнозинство в политически сфери, които трябва да бъдат внимателно анализирани.

Ясно е обаче, че на страните членки ще им трябва време, за да направят пълна оценка на ефекта на големите промени в политиката в сфери, в които има значителни различия в позициите, като същевременно се процедира по-бързо в сфери, където има по-широка подкрепа“, посочи чешкият министър.

Ако има ясна „карта“ на ситуацията, чешкото председателство ще се опита да постигне някакъв компримис.

Някои страни, които настоятелно са били против квалифицираното мнозинство, едновременно с това настоятелно предлагат разширяване на ЕС. Според Бек за много държави членки има връзка между реалното разширяване и промените във вземането на решенията.

Чехия ще прилага „тактиката на салама“

Чешкият министър по европейските въпроси смята, че може да има два подхода към дебата. Единият е „тактиката на салама“ (става дума за заплахи и съюзи, целящи преодоляване на опозицията – б.р.). ЕС ще се опита да направи отделни обсъждания на въпросите за единодушието и за квалифицираното мнозинство. Личното мнение на Бек обаче е, че най-продуктивният начин е „по-широк поглед върху масата“, където има дебати за разширяването на ЕС, транснационалните кандидат-депутатски листи.

Предстои особено важен дебат за влизането на Украйна в единния пазар на Общността. И така може би ще може да се направи проучване на възможностите за провеждане на дебати върху по-широк „комплекс“ от въпроси. Сега те се дискутират поотделно и предизвикват някои яростни опоненти да постигнат блокиращо малцинство или дори мнозинство.

„Но ако ке опитаме да идентифицираме привлекателна група от теми, има известна надежда, че можем да постигнем ограничен напредък по време на чешкото председателство. Не съм оптимист, но не смятам, че дебатът е изгубен“, обобщи Микулаш Бек.

Участниците в Съвета обмениха мнения и за годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС.

България е информирала за създадения Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане. Професионални и неправителствени организации ще бъдат приобщени към работата на съответния орган. Отбелязано бе и сътрудничеството с Венецианската комисия по част от предвидените реформи.

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс посочи страната ни като пример за предприемане на важни мерки за защита на върховенството на закона в резултат на диалога с ЕК. Той припомни, че България се е ангажирала да въведе система за наказателна отговорност на главния прокурор (което всъщност е още само на проект, а въпросният проект е пратен за становище именно на Венецианската комисия, б.р.).

България пък очаква до края на тази година да бъде прието решение за присъединяването й към Шенгенското пространство.

Друга ключова тема бе енергийната криза. Министрите са подкрепили ускорената работа по проекта на Регламент за извънредните мерки за справяне с високите цени на енергията. Целта е той да бъде приет преди Европейския съвет, на който лидерите на страните членки да обсъдят допълнителни мерки.

„Очакваме Регламентът да отразява спецификите, интересите и енергийните профили на всички държави членки, включително на нетните износители на електроенергия, като България“, изтъкна Велислава Петрова.

Комисията потвърди, че по настояване на голям брой държави членки приоритетно работи по предложение за промяна на настоящия модел на пазара и разделяне на цените на газа и електроенергията. Очаква се то да бъде представено възможно най-скоро през 2023 г.

Обсъдено бе и налагането на таван на цените на газа.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar