– Г-н Цеков, рестарт на държавата или рестарт на собствената му репутация, след като държавата е докарана в задънена улица след повече от месец протести и институционална криза – какво според Вас цели премиерът Борисов с изненадващия си ход за Велико Народно събрание и промените в Конституцията, които изреди?

– От гледна точка на партийните интереси на ГЕРБ, това е силен политически ход, с който постигат три тактически цели. Печелят политическо време, отнемат политическата инициатива на президента и отчасти на протестиращите, и не на последно място – сменят плоскостта на обществените дебати и създават условия за отклоняване на част от общественото недоволство от управлението към сложните процедури по свикване на ВНС и обсъждане на нова конституция. Стремежът им е да отворят стратегически хоризонт, за да излязат от задънената улица, в която влезе тяхното управление. Чрез голямо политическо разбъркване те искат да рестартират ГЕРБ и да рестартират политическото лидерство на Бойко Борисов. Но това са техните партийни цели и интереси.

Според мен в случая те се разминават съществено с интересите на България. Нито един от тежките проблеми в обществото не е продукт на Конституцията и няма да се реши с нова Конституция – нито корупцията, нито бедността, нито партийното невежество, което дерибейства в държавната и местната власт.

За да се предлага нова Конституция, е нужно тя да има нова конституционна философия. В предложенията на г-н Борисов няма нова философия, само процедурни заврънкулки. Дори и да се постигне съгласие по тях, те могат да се приемат като поправки в действвщия основен закон. Но няма предмет, нито обществена необходимост от нова Конституция.

– Чисто процедурно, като технология и аритметика на гласовете – какви са вариантите, които може да се случат?

– Конституционната процедура е ясна – поне 120 депутати или президентът могат да внесат проект за нова Конституция в действащия парламент. Очевидно ГЕРБ са готови да мобилизират нужното число депутати. Взели са политическо решение, то беше обявено от техния лидер г-н Борисов, а ще припомня, че ВНС и нова конституция са изрично предвидени и в предизборната програма на ГЕРБ от 2017 г.

Не по-рано от два и не по-късно от пет месеца след внасянето на проекта, той трябва да бъде обсъден. За одобряването му и за свикване на ВНС е нужно мнозинство от две трети, т.е. поне 160 депутати, след което президентът е длъжен да насрочи избори в 3-месечен срок. Това е процедурата.

– Ключовият въпрос обаче е дали ще има такова мнозинство?

– Определено. И това зависи в голяма степен от позицията на БСП. Досега БСП винаги е била пазител на Конституцията, като историческо завоевание на мирния преход и трайна основа за бъдещето. Това е част от лявата идентичност. Дали социалистите ще подменят тази идентичност и ще се хванат на хорото на ГЕРБ, предстои да видим.

– Възможно ли е според Вас да се стигне до отлагане на редовните избори – от процедурна гледна точка, и това правителство да продължи да управлява по-дълго време? Борисов заяви, че в момента, в който се реши за свикването на ВНС, щял да подаде оставка заедно с правителството, кой тогава ще управлява и как?

– При такава хипотеза – свикване на ВНС и оставка на кабинета – трябва да сме наясно, че не може да се стигне нито до разпускане на действащия парламент, нито до служебно правителство на президента по реда на чл. 99. Конституцията е категорична, че действащият парламент се разпуска само с избирането на ВНС. При действащ парламент не може да се назначава служебно правителство. Това означава, че ако след заявената оставка на сегашния кабинет, „рулетката“ по чл. 99 се извърти неуспешно и три парламентарни групи поред не сформират ново правителство, то г-н Борисов ще управлява по формулата „правителство в оставка“ и съдбата му ще се решава от мнозинството в новоизбраното ВНС, което е суверенно да прецени дали е налице „неотложен случай“ по чл. 162, ал. 2 от Конституцията и да упражни правомощието на обикновен парламент като избере правителство. Ако има сериозни пртиворечия по този въпросч може да се сезира и КС за тълкуване.

– Евентуалното намаляване на броя на депутатите, както се предлага, какви капани крие?

– Това е мечтата на всяка олигархия – да стесни политическото представителство на гражданите, за да може доверениците на олигархичния елит да доминират винаги и да се договаря с тях. Едно е да го правиш с 240, съвсем друго и по-лесно е със 120 или 95. Статистическите аргументи за броя на населението са валидни за укрепнали демокрации, където властта е под силен граждански контрол. За общества като българското, намаляването на броя на депутатите по правило бетонира олигархичния модел.

– Мнението Ви за избора на президент – Георги Близнашки предлага това да става от парламента, а не пряко от народа.

– Прекият избор на президент при парламентарно управление е необичайно решение. Но в българския контекст то има дълбок смисъл. Силната демократична легитимация на прекия вот за президент създава баланс на партийните мнозинства в парламента винаги, когато има промяна в обществените настроения между два избора за Народно събрание. И това се прояви в политическата практика – винаги когато партийното мнозинство започваше рязко да губи доверие, в президентските избори печелеше кандидат от друга политическа тенденция. И първият мандат на д-р Желев, и Георги Първанов, че и сегашният президент Радев, бяха избирани при различни от тях партийни мнозинства в парламента. Това носи баланс. Ролята на президента в условията на политическа криза е да бъде катализатор и модератор на диалог между институциите и партиите, а не да бъде страна в конфликтите. За съжаление, според мен г-н Радев отказа диалог и стана страна в партийните борби. Това сега дава аргументи на противниците му да искат ревизия на конституционния статус на държавния глава. Но аз винаги съм казвал – това, че някой свири фалшиво, не значи, че трябва да се забрани музиката.

– Какво е мнението Ви в частта за съдебната реформа, която се предлага – с двете колегии и разделянето на ВСС? Какво се цели?

– Нищо ново и нищо което може да доведе до по-качествено, по-компетентно и по-почтено правораздаване. Когато кабинетът „Борисов-2“ и тогавашният правосъден министър Христо Иванов предлагаха като панацея разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегии, им заявих ясно, че това няма да промени нищо. Те се подхилкваха ехидно и го приеха. Е, нещо да се промени? Напротив, сега Христо Иванов протестира срещу собствените си идеи. Днес Борисов предлага не две колегии, а два отделни съвета. Не по врат, ами по шия. Това ще доведе до още по-голямо капсулиране и безконтролност на двете гилдии.

– Всеизвестно е, че сегашния парламент е институцията с най-нисък рейтинг в държавата. От чисто морална гледна точка той не би следвало да предлага такива радикални стъпки като свикване на ВНС. Има ли законов механизъм това да бъде по някакъв начин оспорено?

– Правителството и парламентът са на дъното на общественото доверие, а предлагат радикални решения, които изискват широка обществена, парламентарна и експертна подкрепа. Това е парадокс. Но ако мобилизират такава подкрепа, това няма как да бъде юридически оспорвано. Всичко зависи от партиите в парламента.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar