Треньор мечтае да подготви олимпийски шампиони, когато излезе на свобода

В старозагорския затвор всеки месец се провежда турнир по различни видове спорт, за календара отговарят хората от самодейните затворнически органи. На почит са всички спортове, но любимите на лишените от свобода тук са боксът и футболът.

Тези и други подробности са споделили българските участници в европейския проект SPIRITS – Развитие на умения на лишените от свобода чрез спорт. Първият модул се проведе през април в италианските градове Торино и Алесандрия.

Целта на проекта е да трансферира ноу-хау за спорт в затвора в три страни, партньори по проекта – България, Румъния и Гърция. Той се финансира от европейската програма „Еразъм плюс“ и е за срок от 2 години. Предстои

да бъдат

обучени спортни

инструктори и

педагози,

които работят в затворите, като им се предостави конкретна практическа подкрепа за използването на спорта като средство за рехабилитация.

От наша страна в модула са участвали представители на затворите в Пловдив и Стара Загора, в края на септември дискусиите по темата ще продължат на българска територия.

По данни на организаторите от италианския съюз „Спорт за всички“ и фондация „Кураж“ от Пловдив с председател българката Лучия Велева, съпруга на днешния италиански министър на културата Алберто Бонисоли (виж интервюто с нея),

на 100 000 души в

Италия сега има

89 затворници,

докато в

България те

са 125, в

Румъния – 142

В страни като Италия и Гърция сред затворниците има много чужденци, а в България и Румъния свръхпредставянето е на хора от ромското население, предимно мъже.

Един от изводите от дискусията е, че въпреки че досега не е правено специално проучване на спорта в затвора, има доказателства, че програмите за спорт и физическа активност могат да бъдат средство, чрез което личното и социалното развитие на затворниците може да бъде повлияно положително.

„В Италия видяхме полезен опит, който можем да пренесем и у нас. Но и ние имаме какво да покажем“, категорична е Радост Найденова, участник в проекта и началник на сектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в старозагорския затвор.

„Участието ни в проекта ни дава надежда и смисъл да продължаваме да работим в сътрудничество с неправителствения сектор в България както в областта на спорта, така и за реализиране на целия спектър от образователни, културни и религиозни дейности в условията на затвор. Превъзпитанието и ресоциализацията на осъдените е сложен и дълъг процес, който започва в затвора. За да бъде успешен, е нужно да има подкрепа и разбиране от обществото след изтърпяване на наказанието. Визията ни е в условия на изолация да се даде възможност осъденият да съхрани своето физическо и психическо здраве, да преосмисли преживяното и да намери оная здрава част от личността си, която да му помогне да бъде добър гражданин. Именно

спортът е

универсално

и достъпно

средство

(без значение на пол, възраст, раса и език), чрез което всеки може да инвестира в себе си, да изгражда социално значими качества и да се чувства полезен и балансиран. В този смисъл се надяваме следващите модули по проекта – кръгли маси, обучения на доброволци, изработване на наръчници, като част от тях ще се реализират и в България, да привлекат заинтересовани страни и мобилизират гражданския ресурс по отношение на рехабилитацията и интеграцията на осъдените лица“, допълва тя.

Участниците в проекта посетили затвора в Александрия „Сан Микеле“, в който изтърпяват наказанията си хора с присъди над 5 години. Той е построен през 80-те години на миналия век според европейските изисквания. Там имали даже футболно игрище в естествени размери. Посещавали го редовно инструктори по фитнес и шахмат. Дори

организирали

сред

затворниците

курсове по

футболно

съдийство,

а сертификатите на завършилите успешно им позволявали да водят мачове в долните дивизии на италианското първенство.

В Италия със затворите работи съюзът „Спорт за всички“ – организация, която все още няма български аналог.

Нашите участници се впечатлили и от факта, че традиционно затворници участват в маратона, който се организирал по време на Деня на Александрия, и дори през миналата година човек от затвора го спечелил. Това било прието много добре от местната общност и помогнало за подобряване на отношението към затворниците.

„Тази идея вече я купихме. Можем да пуснем лишени от свобода от старозагорския затвор в следващия Маратон на Стара Загора, който се провежда редовно „, споделя Радост Найденова.

Денят на Стара Загора е 5 октомври. Миналата година на тази дата в затвора организирали турнир по бокс, който се превърнал в истински празник зад решетките. От 2 години тук вече имат свой затворнически боксов клуб, в който над 10 души водят активна подготовка. И могат да се похвалят, че от 3 години отборът на тукашния затвор е неизменен носител на отборната купа от националното първенство на затворите в България, което се организира под шапката на националната ни боксова федерация. Купите и медалите от подобни състезания са си съвсем истински.

Осъдени на затвор по различни причини, като треньори

зад решетките

работят

двама

професионални

треньори по бокс

– Людмил Димитров от Хасково, който има собствен клуб в родния си град, и Валентин Иванов от Стара Загора.

За трета поредна година отборът на старозагорския затвор печели отборната купа в националния турнир по бокс между затворите в България.

Известен с прозвището Тренера, Димитров не крие, че мечтае един ден на свобода да подготвя и олимпийски шампиони. Благодарение на него през феврури зад решетките имало уникално спортно събитие – желаещите затворници провели открити тренировки с майстори на ръкавиците като европейския шампион Емирджан Мехмед и с боксьорката от професионалния ринг Иванка Иванова. Подобни турнири действат възпитателно и с имената си: „С бокс за толерантност и свобода“ или пък „С ръкавици срещу агресията и дрогата“.

Самият Людмил Димитров изповяда, че в трудните дни на затворничеството му

боксът за него

е отдушник

за стреса и

лечение на

болката от

раздялата

с любимите му хора. „Боксът винаги е приличал на затвора – в ринга изглежда, че си затворен, ограничен и няма как да излезеш, но същевременно си най-свободният човек на света и знаеш, че там ти самият всъщност си господар на собствената си съдба“, казва той в интервю за затворническия вестник „Надежда“.

Любопитното е, че много от лишените от свобода, които не тренират бокс, са фенове на този спорт. Когато зад решетките има турнири, сред публиката са дори осъдени на доживотен затвор, които са заслужили да живеят в общи килии с останалите лишени от свобода, вместо да са изолирани в зоната за повишена сигурност при специален режим.

Развитието на бокса в старозагорския затвор среща и горещата подкрепа на администрацията. Самият директор – старши комисар Иван Карушков, не крие, че често надява боксовите ръкавици за тренировки между белите въжета.

В календара на затвора са включени и други спортове, предложени от самите затворници. През април бил футболът на малки вратички, през май – турнирът по волейбол, през юни – по канадска борба.

Игрищата по волейбол, баскетбол и футбол на малки вратички са разчертани в карето за разходка. Отделно тук имат силов трибой, шахмат, спортен бридж.

Много са

феновете

на тениса

на маса

В затвора поддържат своя прилична фитнес зала, а за всички турнири се стремят да канят отвън професионални съдии, което също стимулира затворниците да се представят по-добре.

Когато през 2006 г. фондация „Изкуството на живота“ провела в старозагорския затвор за първи път поредица от курсове за профилактика на стреса, се радвала на голям интерес от страна на лишените от свобода. Сега тук провежда своите сбирки фондация „Фалун Дафа“, те са посветени на

китайските

практики за

усъвършенстване

на духа и тялото

„Известно е, че спортът помага на хората да открият доброто в себе си. Има една теория, според която само човек с лично достойнство може да носи отговорност. И за да научим хората да носят отговорност, на персонала на затвора също е вменено да пази личното достойнство на лишените от свобода, казва още Радост Найденова. И показва писмо, в което затворниците молят да им бъде разрешено да гледат до по-късно телевизия заради полуфиналите и финала в Шампионската лига на Европа по футбол. Разбира се, те получават веднага това разрешение – целта е да не бъдат откъсвани от големите спортни събития.

Лучия Велева: Осъдените до живот се интересуват от йога и шах

Спортът в затворите е начин да

стигнем до добрия човек, а не

до злодея, казва пловдивчанката,

съпруга на министър в Рим

– Вие сте инициатор за реализирането на международния проект, насърчаващ спорта в затворите, чрез който италиански опит ще бъде приложен в България. Може ли да бъде приложен с всички затворници, които искат да спортуват, как е в Италия?

– Когато говорим за спорт и други дейности в затворите, важно условие е да приемем, че лишаването от свобода е мярка за превъзпитание на хора, които са сгрешили, а не е само наказание. Затворите са пълни с млади хора, които ако имат шанс да бъдат в среда, която ги стимулира да учат, работят и да се реализират, има много по-малка вероятност да нарушават законите. Времето на изтърпяване на присъдите би трябвало да бъде

период за осъзнаване

и личностно развитие

Спортът, както и всички други социалнообразователни дейности, допринасят изключително много в този процес.

Подобно на обикновените граждани и лишените от свобода имат различни интереси. Някои желаят да спортуват определени видове спорт, други имат интерес да се учат, да работят, да използват времето, за да се подготвят за живота на свобода. Опитът на италианския партньор UISP – Unione Italiana sport per Tutti (Италиански съюз спорт за всички) в проекта „Спиритс“, финансиран от програма „Еразмус КА2“, е на над 20 години.

В затворите на Алесандрия, които участници от България, Румъния и Гърция посетиха, има лишени от свобода с присъди от над 5 г. Тук представители на UISP организират упражняването на различни видове спорт: фитнес, футбол, тенис на маса, шах, йога, лека атлетика, в различен контекст – на територията на затвора и извън него. Не е възможно да се „копира“ италианският опит в България поради различия в системата на управление на затворите. Например

в Италия е забранено

практикуването на бокс

в затворите, докато в

България е позволено

В Италия е възможно лишените от свобода с по-лек режим на присъда да участват в спортни състезания извън територията на затвора със съгласие на директора, докато в България това е практически невъзможно.

Интересен е опитът на самоуправление при избор на спорт. В затвора „Сан Микеле“, Алесандрия, домакин на участниците в проекта, работи комисия по спорт, чиито членове са затворници, които се избират чрез гласуване от всички лишени от свобода. Комисията има мандат 4 месеца и предлага на ръководството на затвора видове спорт, турнири и инициативи според правилника и наличните спортни съоръжения.

Много положителен опит в Италия е

организирането на

курсове за спортни

съдии, например

по футбол,

към които има изключително голям интерес от лишените от свобода. Курсовете се организират от UISP и успешно завършилите получават професионален сертификат, който им позволява да практикуват като футболни съдии в затворническите турнири, но и след като изтърпят наказанието си. Спортът дава шанс за професионална заетост на лишените от свобода.

– В Италия има случаи и на затворници, които напускат денем затворите, за да тренират навън. В България възможно ли е да се приложи подобен вариант?

– От опита, с който се запознахме в затворите в Алесандрия, лишените от свобода не тренират извън затвора, но могат да участват в някои спортни състезания. Многогодишна традиция е лишени от свобода да участват в маратона на град Алесандрия, който се провежда всяка година. Първият етап от маратона се провежда на територията на затвора с участие на лишени от свобода и обикновени граждани, след което класиралите се затворници участват в градския маратон – понякога печелят и призови места. Въпреки че умеят да бягат бързо, до момента

няма затворници,

които да са избягали

по време на маратона

– Кои са най-често практикуваните спортове в италианските затвори?

– Най-голям интерес има към фитнеса и футбола, но се практикуват и тенис на маса, йога, шах, бягане. Интересен е фактът, че лишени от свобода с по-дълги и доживотни присъди имат интерес към йогата и шаха – спортове, свързани с по-малко физическо натоварване и повече мисловна дейност и медитация.

– Съществуват ли изследвания какви точно са ефектите от спорта върху затворниците?

– Няма подобни изследвания, но има доказателства в тази насока въз основа на неформалната обратна връзка със затворниците, практикуващи спорт. Много от тях споделят, че спортът по време на изтърпяване на присъдите им

помага да овладеят

стреса, да се

контролират,

да избегнат състоянията на агресия, да общуват с хора извън затвора. Спортни инструктори на UISP, които провеждат тренировки, споделят, че много често лишените от свобода разговарят с тях по време на тренировки на всякакви теми. Тренировките са момент за спортуване, но и за размисъл и конфронтиране. Някои от тях виждат в спорта и възможност за бъдеща реализация като спортисти или като треньори.

– Как се финансира в Италия спортът в затворите?

– В Италия UISP и други спортни асоциации кандидатстват за финансиране на дейности в затворите по социални програми, управлявани на регионално и национално ниво. Част от спортните съоръжения са дарения от фирми. Членове на UISP, които от години работят с лишени от свобода, споделят, че е дейност, която им носи големи предизвикателства, но и изключително удовлетворение. Нужни са средства, но ако ги няма подходящите хора, които да са убедени, че в лицето на затворника могат да стигнат до добрия човек, а не до злодея, спортът в затворите не би дал резултати.

Лучия Велева е от Пловдив, но живее в Италия и е съпруга на сегашния министър на културата Алберто Бонисоли. Тя оглавява пловдивската фондация „Кураж“ и е инициаторка за прилагането и у нас на италианския опит за спорт сред затворниците.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar