През 2017 г. са били подслушвани и следени 2748 души, което е без промяна спрямо 2016 г., но е 3 пъти по-малко в сравнение с 2011 г. Съдилищата са получили 5939 искания за специални разузнавателни средства, постановили са 1315 отказа и 4624 разрешения, като разрешенията са намалели с 5.34% спрямо 2016 г. Данните показват, че съдебният контрол върху процедурите е чувствително завишен.

Това показва докладът на Бюрото за контрол на използването на специални разузнавателни средства, внесен за одобрение в Народното събрание.

През 2017 г. заявителите са поискали да приложат общо 17 714 пъти различни оперативни способи – наблюдение, подслушване, проверка на кореспонденцията и др. Разрешени обаче са били 13 614, което е намаление с 5.34% спрямо разрешените през 2016 г., но пък е увеличение с 18.31% спрямо 2015 г.

Службите за сигурност са

поискали да подслушват 5843 пъти,
но им е било разрешено 4516 пъти

Исканията за наблюдение са 5213, а разрешенията – 3985. Проследяване е било разрешено за 3991 искания. Службите са прибягнали до проверка на кореспонденцията в 398 случаи при поискани над 100 повече.

Били са

внедрени 28 пъти служители под прикритие

като заявките за това са били многократно повече – 46.

През 2017 г. СРС са използвани най-често във връзка образуване или участие в организирана престъпна група – 2040 бр. (43.52% от общия брой); за нелегално производство на наркотици – 686 бр. (14.63%); за продажба на акцизни стоки без бандерол – 334 бр. (7.12%); за кражба – 235 бр. (5.01%); за измама – 156 бр. (3.33%).

В 55 случая специални разузнавателни средства са приложени за опазване на живота или имуществото на хора или за опазване на свидетел.

В резултат на прилагане на СРС през 2017 г. са изготвени 1670 бр. веществени доказателствени средства, което е с 16.70% повече от 2016 г, когато те са били 1431 бр.

Изводът, който прави бюрото, е, че в периода 2011 – 2015 г. има трайна тенденция към намаляване броя на лицата, контролирани със СРС, а в периода 2015 – 2017 г. – стабилизиране. „Това е резултат на повишеното внимание на ръководителите на органите по чл. 13 ЗСРС за целесъобразно използване на СРС; задължението на заявителя да предостави на съдията материалите, на които се основава искането; засиления съдебен контрол; системното наблюдение, осъществявано от бюрото“, се казва в доклада.

Най-много, или 62,79%, от разрешенията са дадени от Специализирания наказателен съд (1808 бр.), от окръжния съд в Пловдив (339 бр.), от този в Стара Загора (320 бр.) и от Софийския градски съд (196 бр.). „Фактът, че

Специализираният наказателен съд
се произнася по най-много искания

не доведе до адекватно материално-техническо и кадрово обезпечаване на дейността му, което беше констатирано от бюрото и през 2016 г. Условията за работа в него вече не съответстват на огромния обем документи, което затруднява тяхното систематично подреждане, надеждно съхраняване и ползване. Съобразно правомощията си бюрото уведоми ВСС и председателя на ВКС за проблема, но не е известно да са предприети мерки“, пишат от бюрото за контрол на СРС.

През 2017 г. са постановени откази по 25,77% от исканията на ДАНС, 25,03% на МВР и 19,84% на прокуратурата. „Видна е негативната тенденция на увеличаване процентите на отказите по искания на МВР и прокуратурата през последните 3 години, но по този критерий ДАНС е с най-висок дял“, се отбелязва в доклада.

От звеното анализират и на какво основно се дължат отказите. Поради липса или

недостатъчност на данните за съпричастност

на хората към описаната престъпна дейност са постановени над 32% от отказите по искания на МВР, 46% на прокуратурата и 34% на ДАНС.

Грешки при определяне на компетентен съд в нарушение на правилата за подсъдността са довели до почти 15,5% от всички откази по искания на МВР, 5% на прокуратурата и 5% на ДАНС. Неспазването на едно от основните изисквания за използване на СРС – да са налице данни за престъпление от изрично посочените в закона, е причина съдиите да постановят над 14% от отказите по искания на МВР, 10% на прокуратурата и 28.5% на ДАНС.

В редица процедури заявителите са показали

непознаване на собствената си компетентност,

довело до 12% от отказите по искания на МВР и 7% на ДАНС. Те са искали разрешения при вече образувано досъдебно производство, а в тази хипотеза правото да се използват СРС е предоставено единствено на наблюдаващия прокурор.

Поради непосочване на постигнатите резултати в исканията за продължаване срока на прилагане съдиите са постановили 12% от отказите за МВР, 18% за прокуратурата и 12% за ДАНС.

Липсата на данни за наличие на организирана престъпна група въпреки легалната й дефиниция в Наказателния кодекс е мотивирало съдиите да постановят над 5,5% от всички откази по искания на МВР и над 2% от отказите за прокуратурата.

Съдът е сезиран с искания, от съдържанието на които е видно, че заявителите не познават или не се съобразяват с изискването за срочност на прилагането, поради което са постановени 4% от отказите по искания на МВР, над 11% на прокуратурата и 9% на ДАНС.

„Макар и негативни за заявителите, тези данни са основание за извод, че съдебният контрол върху процедурите е чувствително завишен“, отбелязват от бюрото за контрол на СРС.

За миналата година бюрото е направило 323 проверки. Отправило е общо 19 препоръки към ръководители на държавни институции за констатирани значими проблеми при използване и прилагане на СРС и относно режима на съхраняване и унищожаване на получената чрез тях информация. Материали за противозаконно съхраняване на информацията извън разрешения срок са изпратени и до главния прокурор, но не е постъпила информация за предприети мерки.

В доклада на бюрото се отбелязва, че

ДАНС е възпрепятствала три проверки

на звеното, за което са били сезирани компетентните органи. Длъжностни лица от ДАНС са отказали да предоставят на членовете на бюрото достъп до документи, на които се основават искания за използване на СРС по 3 преписки. Не е постъпила информация за предприети мерки във връзка с отказа.

През 2017 г. в бюрото са образувани 146 преписки за проверки на не/правомерността на прилагането на СРС. От тях 124 са по сигнали на граждани (в т.ч. двама депутати от 44-ото НС, 8 магистрати, 4 членове на ВСС и 12 адвокати). В 13 случая бюрото се е самосезирало.

Към края на миналата година са решени 122 преписки и съответните граждани са уведомени за резултата. Към настоящия момент е приключена работата по още 16 от останалите 24 преписки.

В случаите, когато е установено неправомерно прилагане на СРС, засегнатите граждани са били уведомени. В периода 2014 – 2017 г. бюрото е уведомило 20 граждани (един от тях 2 пъти) за неправомерно прилагане на СРС. Девет са предявили искове срещу съответните органи за неимуществени вреди, общият размер на които е около 450 000 лв.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar