Възможността хора, назначени на висши държавни длъжности – в парламента, Министерския съвет, различните министерства, агенции и дружи държавни структури – да бъдат назначавани в бордовете на държавни дружества да се върне. Предложението е на правителството, въпреки че забраната за това бе въведена само преди година и 2 месеца с приетия тогава чисто нов Закон за публичните предприятия – отново предложен от Министерския съвет. Един от основните мотиви за приемането му бе подготовката на България за т. нар. чакалня на Еврозоната, а вкарването на нови правила за управление на публичните ресурси бе едно от изискванията към страната ни за прием в ERM 2.

Законът предвижда(ше) всички дружества или предприятия с над 50% държавна собственост, както и техните дъщерни дружества, да назначат нов мениджмънт след провеждането на консурс за всяка една от позициите. Срокът за провеждане на конкурсите бе 1 година след приемането на закона. Тоест… изтече в началото на октомври. Със „задна дата“ и скандал в парламента срокът бе удължен на 4 месеца. Малко по-рано от ГЕРБ успяха да прокарат и удължен срок специално за държавните и общинските болници, които също вече са „публични предприятия“. Изисквания за конкурсно начало в бордовете има и за общинските компани и предприятия.

Сега властта предлага изменения в критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за конкурсите за държавните бордове. И дори не го прави открито, както би следвало – с нарочен законопроект за целта. Прави го по“любимия“ на ГЕРБ начин – със „скрити“ в преходните и заключителните разпоредби текстове на съвършено друг закон, който няма нищо общо с темата. В случая – с поправки в… Закона за железопътния транспорт.

Кой да бъде в бордовете на държавните фирми?

Наред с останалите изисквания към кандидатите в конкурсите за членове на управителните органи на държавните фирми – като образование, експертиза, чисто съдебно минало и т. н., в момента съществува ограничение за участие на хора, заемащи определени „висши държавни длъжности“. Например – главни секретари на Министерския съвет, Народното събрание, министерствата, хора, отговарящи за обществените поръчки в бюджетни институции и т.н. За бордове на държавни компании не могат да кандидатстват членове на политически кабинети (зам.-министри, началници на кабинети и т.н.), както и секретари на общини.

В новите предложения на Министерския съвет последните изброени ограничения остават. Падат обаче ограниченията към следните категории висши чиновници (описани в закона за администрацията – б.р)

– ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси;

– лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите;

– главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в администрацията на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният секретар на отбраната;

Мотивът на правителството чиновниците да (продължат) да влизат в държавните бордове, е следният:

„Посочените категории лица обичайно са натоварени с управлението и контрола на бюджетни средства, което се базира на техния опит и експертност. Това е и добра предпоставка за ефективно управление на ресурсите на публичните предприятия, особено в случаите, когато публичните предприятия изпълняват цели на публичната политика и/или им е възложено изпълнението на задължение за извършване на обществена услуга (които обичайно се финансират от държавния бюджет или по ред, определен със закон.“

Една немалка част от въпросните висши чиновници често се сменят при евентуална смяна в изпълнителната власт. Законът за публичните предприятия обаче указва и как се сменят членове на бордове на държавни фирми, ако са минали през предвидените конкурси. И отговорът е: това става трудно. Принципалът на държавното дружество може да поиска смяна само в случаи на „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения“ или „договорът може да се прекрати предсрочно и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма“. В превод: настоящи висши чиновници, ако бъдат назначени в бордове на държавни фирми след конкурс, биха останали на позициите си, ако властта се смени и те вече не са висши държавни чиновници.

При разглеждането на последните промени в закона, с които се удължи с 4 месеца неспазеният масово така и така срок за провеждане на конкурсите, от опозицията настояха срокът – щом се удължава, да е по-дълъг. Основният аргумент – удължаване с 4 месеца на практика съвпада с края на редовния мандат на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. И съмнението на левицата бе, че целта всъщност е настоящата власт да проведе на всяка цена избора на мениджмънт в държавните компании. А сега се предлага смяна на критериите за кандидатите.

Ако текстовете, предложени от Министерския съвет бъдат приети, това ще е третата поправка в Закона за публичните предприятия, който тъкмо навърши 1 година, а все още не е влязъл напълно в действие на практика. Първата промяна бе Българската банка за развитие да се извади от обхвата му – тоест и от изискванията за конкурсно начало, и от останалите описани в него регулации.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar