Точно преди Коледа прокуратурата нахлу в адвокатски кантори с разрешение на една от бухалките на властта – спецсъдът, и на никого от „стожерите на правото“ у нас не му мигна окото. Протестираха само няколкостотин адвокати, а Висшият адвокатски съвет излезе с възмутена декларация, в която искаше случаят да бъде незабавно проверен, а виновните наказани. Напомниха и за дело в Страсбург заради обиск в адвокатска кантора, което е приключило с осъждане на България.

От това не произтече нищо. Нито Министерството на правосъдието, нито Инспекторатът към Висшия съдебен съвет

дадоха знак да са чули или видели беззаконието

Плътно затворените им очи и уши са ясен знак за толерантността им към погазването на адвокатската тайна – една от неприкосновените по закон материи за държавното обвинение. Омбудсманът, обикновено много активен, също не коментира казуса. А зам. главният прокурор Иван Гешев получи достъп до националния ефир да рекламира незаконните претърсвания на адвокатски кантори и да убеждава популистки неукото юридически население, че това е в реда на нещата. Същото това население, което с данъците си после ще плаща обезщетенията на потърпевшите от действията на прокурорите.

Скандалът е огромен, защото, когато репресивните органи на държавата протегнат ръце и към адвокатурата, значи, че основополагащи ценности на демокрацията реално не съществуват. Това е поредният знак, че след 30 години преход някъде по пътя държавата, с благословията на гражданите си, е тръгнала по наклонената плоскост.

Най-разочароващото е, че адвокатите всъщност очакват проверка от тези, които са ровили в канторите. Очевидно е, че това няма как да се случи. Заради липсата на независими прокурори в България реално никой нисшестоящ не може да тръгне да разследва началника си. В прокуратурата

има единоначалие и йерархия по съветския модел на Вишински

и очевидно ще продължи да е така, докато свят светува. Този анахронизъм позволява на зам. главния прокурор патетично да твърди, че няма недосегаеми за обиски и че ако адвокат държи в кантората си наркотици, с които да се тровят деца, тя трябва да бъде претърсена, за да бъдат спасени децата. Доста нелеп пример – в случая не става въпрос за скрита дрога, а за изземване на документи и на електронни адвокатски подписи. И за драстично нарушение на закона. Кореспонденцията между клиент и адвокат не може да бъде четена, нито изземвана, камо ли пък да се използва като доказателство. Всички адвокатски книжа, файлове и компютри са неприкосновени. Прокуратурата няма право на достъп до тях. Разговорите между клиент и адвоката му не могат да се подслушват и записват. Дори да има записи, те не могат да служат за доказателство и трябва веднага да се унищожат. Адвокатът не може да бъде разпитван за отношенията си с клиента, нито за факти, които е узнал от него.

Прокуратурата обаче изглежда чете закона както дяволът евангелието. И разчитайки на своята безнаказаност, не само не дава заден ход, не само не разследва беззаконието, а дори нахалства, че и занапред ще действа в този дух. В държава с гражданско общество заради това би последвал огромен политически скандал, а

висши прокурори щяха вече да са си подали оставките

У нас не се намери един представител на съдебната власт, който да се възмути официално (във Фейсбук все пак се появиха възмутени).

Кои са мишените сред адвокатурата? Естествено, адвокати по делата срещу банкера Цветан Василев, Емилиян Гебрев от „Дунарит“ и кметския екип в столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Адвокатът на Цветан Василев – Лазар Карадалиев, е претърсван заради кореспонденцията му със шефа на „Дунарит“. Ирен Савова, адвокат на обвинената за подкуп Биляна Петрова, е разследвана като „неизвестен извършител“ по 11 производства. Тя разказва за потресаваща намеса на прокурорите по гражданските й дела и за системен тормоз. Дори бяха разлепени нейни некролози, което принуди прокуратурата все пак да започне проверка. Тя сигурно ще приключи като тази за некролозите на тогавашния член на Висшия съдебен съвет Камен Ситнилски, също станал неудобен на конюнктурата. С негови некролози осъмна облепена сградата на съвета. И до ден днешен няма намерен извършител.

Могат да се готвят следващите защитници на неудобните на управляващите. Сигналът е ясен – ако не искат да си имат неприятности, адвокатите трябва внимателно да си подбират клиентите. И да избягват онези, които прокуратурата е нарочила и които разчита да осъди не въз основа на доказателства, а на внушения и приказки от 1001 нощ.

В тази ситуация

няма как да не се направи паралел със случая „Магнитски“,

при който цялата руска държавна машина се стоварва върху адвоката Сергей Магнитски, чието единствено провинение бе, че защитавайки своя клиент Бил Браудър, разкри злоупотреби на високо ниво в Русия. До последно той отказва да напусне страната, защото смята, че като адвокат е защитен от посегателствата на местната прокуратура. Но едно са законите, други са техните изпълнители. Магнитски умира в предварителния арест, пребит и без достъп до адекватна медицинска помощ. Името му обаче се превърна в символ на борбата срещу корупцията и днес всява ужас сред всички самозабравили се политици, прокурори и съдии.

България, слава богу, все още няма своя Магнитски. Но прокуратурата прилага същата тактика спрямо адвокатите. И ако не бъде спряна навреме, последиците върху правораздаването ще са унищожителни.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar