Бивш полицай се качва на колата си доста пиян и помита със скорост от 124 км/час таксиметров шофьор, който след няколко месеца умира от травмите си. Виновният водач е осъден на 2 години затвор, книжката му е отнета за 5 години и е задължен да плати на съпругата на загиналия и на двегодишната му тогава дъщеричка обезщетения от по 100 000 лева.

В деня на влизането на присъдата в сила полицаят бяга, напуска страната, качвайки се на самолет от летище Пловдив. Укрива се над 7 години от правосъдието. Но е заловен във Великобритания месец и 5 дни преди да изтече абсолютната давност за изтърпяване на наказанието. Английските власти го предават на българските, но докато той бъде изпратен в Пловдивския затвор, въпросният давностен срок е изтекъл. Поне това твърдят адвокатите му. Прокуратурата е на обратното мнение. Така изглежда странният случай на 34-годишния Никола Ерелийски, който в крайна сметка се намира в затвора, след като Пловдивският окръжен съд отказа да го пусне – въпреки че защитата му настоява, че той е задържан незаконно. Казусът е без прецедент в съдебната практика у нас. По него ще разсъждава и състав на Апелативния съд в Пловдив, защото адвокатите на Ерелийски ще обжалват.

Ерелийски блъска с аудито си таксиметровия водач Радостин Николов на 30 август 2009 г. на кръстовището на „Пещерско шосе“ и ул. „Момина сълза“ в Пловдив. В кръвта на полицая, работещ към онзи момент в сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управление, са засечени 1,59 промила алкохол. Удареният Николов е откаран в болница, но на 13 ноември същата година умира.

Делото срещу Никола Ерелийски протича при съкратено съдебно следствие. По тогавашната редакция на закона трябва да му бъде наложено наказание под минимума и така той получава 2 години затвор и остава без книжка за петилетка. Присъдата влиза в сила на 22 март 2011 г. Няколко часа по-късно Ерелийски вече е извън пределите на страната. Обявен е за общодържавно издирване и в продължение на 7 години е търсен само у нас – това е странно, защото е било ясно, че той е напуснал България от аерогара Пловдив. През цялото това време Ерелийски е бил полунелегален и – както се казваше в един стар виц за Тодор Живков, крил се, ама никой не го търсил. Или поне не където трябва.

Европейската заповед за арест е издадена чак на 26 март 2018 г. Според адвокат Катина Бончева от кантората на известния юрист правозащитник Михаил Екимджиев това показва, че всичките тези години прокуратурата е симулирала дейност по издирването на Ерелийски. „Тогава сме получили информация къде се намира, тогава сме издали заповедта“, обяснява обаче прокурорът Георги Пенев.

В седемте години, в които Ерелийски е бил в чужбина, баща му Петър системно е бил питан къде е синът му. Накрая човекът предположил, че може да е във Великобритания. Така била издадена Европейската заповед за арест и английската полиция си свършила работата. Дали, след като е било ясно, че осъденият е излетял от Пловдив в деня на влизане на присъдата в сила, е проверено докъде е бил полетът? За това няма данни.

Броени месеци след издаването на Европейската заповед за арест – на 17 август т. г., английската полиция задържа Ерелийски. Следва кореспонденция между английските и българските съдебни власти. В крайна сметка съдът в Уестминстър екстрадира осъдения у нас и той е пратен в затвора в Пловдив.

В съдебната зала присъстваше братът на убития таксиметров шофьор Васил Николов. „Трябва да си излежи присъдата, какво е това“, повтаряше той. От интерес дойде и защитникът на съпругата и детето на прегазения водач по наказателното дело срещу Ерелийски адвокат Димитър Бозуков. Той остана много доволен от решението на Пловдивския окръжен съд. И обясни, че след изчезването на Никола Ерелийски обезщетенията от по 100 хил. лв. са били изплатени от застрахователите. Сега, когато Ерелийски вече е у нас, те могат да заведат регресни искове срещу него, за да си върнат парите.

Българското правосъдие обаче зацикля в правния спор за давността. В случая абсолютната давност е 7,5 г. и като се изчислява от влизането на присъдата в сила на 22 март 2011 г. тя изтича на 22 септември 2018-а. А Ерелийски е пратен в затвора на 1 октомври. Според прокуратурата задържането на Ерелийски във Великобритания е началото на изтърпяване на наказанието. Защитата обаче твърди, че задържането на база на Европейската заповед за арест е с единствената цел той да бъде предаден на българското правосъдие и то да преведе присъдата в изпълнение.

Съдия Елена Захова, при която се падна делото, прие, че изтърпяването на наказанието тече от момента на задържането му. Намери обаче и друг аргумент да остави Ерелийски в затвора – че давността не е започнала да тече на 22 март 2011 г. Защото част от присъдата е изпълнена – книжката му е била отнета още след инцидента. А щом една част от присъдата е изпълнена, е в ход изпълнението на цялата. Това е своеобразен вид правна синекдоха – онази стилистична фигура, при която част от нещо се осъзнава като неговата цялост. Класическият пример за синекдоха в българската литература е стихът от Ботевото „На прощаване“ – „да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище“. За синекдохата в правото Пловдивският апелативен съд ще решава на 16 октомври.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar