В бурното политическо време преди поредните парламентарни избори и преди вота за президент започва процедурата и за избор на следващия председател на Върховния касационен съд. Този избор, макар и да не е така под светлините на прожекторите, трябва да се наблюдава с не по-малко внимание. Защото може да предопредели накъде ще поеме съдебната система в следващите 7 години.

Невидимата роля тук ще имат политическите влияния. Видимата роля ще е Висшият съдебен съвет, който им е подвластен. Той е в същия състав, който избра Иван Гешев за главен прокурор. Залозите са високи – макар и властта на председателя на ВКС да не е безгранична, както тази на главния прокурор, има огромно значение какъв човек ще заеме поста. Председателят ще бъде лицето на съда, „връзката“ му с останалите институции, ще определя политики и ще отстоява независимостта на магистратите. Ще бъде и част от състава на поне три съдебни съвета и така ще може да влияе върху решенията, които засягат всеки магистрат и системата като цяло.

Скандалите покрай избора започнаха преди официалното му стартиране. Съдии събират подписка с искане за оставката на своите представители в съвета, което да повлече и оставката на целия орган. Това, разбира се, няма как да се случи. Ако съдебната квота се съобрази с призивите да се оттегли, единственият резултат ще е, че и малкото опозиционни гласове в съвета ще замлъкнат.

Мнозинството в този ВСС отдавна загуби легитимност и пред магистратите, и пред обществото. През целия си мандат (приключващ през октомври догодина) то последователно

играе ролята на агитка на главния прокурор

и на управляващите. Затова не би трябвало да очакваме чудеса от съвета. При това изборът започва в доста мътно политическо време. Мнозинството във ВСС в момента или се е снишило в очакване да види откъде ще задуха вятърът, или се готви на собствен ход да избере кандидат, който ще е приемлив за омертата.

46-ият парламент така и не разгледа на второ четене законопроекта на „Демократична България“, който предвиждаше и предсрочното разпускане на ВСС. Не че предсрочното прекратяване на мандата на съвета, практикувано често преди години, е решило някакви проблеми на системата. Тъй или иначе – изборът на следващия шеф на ВКС ще бъде направен от кадровиците, пратени във ВСС от ГЕРБ, ДПС и БСП.

В момента съветът е с 22 членове – трима души по-малко от пълен състав, тъй като 44-тият парламент така и не избра никого в квотата си на мястото на Пламена Цветанова, която напусна съвета, за да стане зам. главен прокурор на Иван Гешев. Следващите два парламента имаха толкова кратък живот, че бе немислимо да се занимават и с избора на член на ВСС, който при това само да довърши мандата на Цветанова до октомври 2022 г. Това лято двама от съдебната квота – Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев, подадоха оставки. Изборът за техните приемници предстои преди вота за ВКС. Съюзът на съдиите призовава да се бойкотира този избор. Лозан Панов също обяви, че няма да отиде на общото събрание на съдиите, посветено на избора. Но той едва ли ще се провали. Шефът на ВКС се избира с минимум 17, т.е. хората са достатъчни.

Последната дума има президентът. Ако Радев получи втори мандат на изборите на 14 ноември, той ще трябва да парафира избора. В момента Радев говори за реформи, но преди 2 години се подписа под избора на Гешев.

С избора на Лозан Панов преди 7 години съветът, в друг състав, но действащ на същия принцип, си заби сам огромен трън в петата. И сега ще направи всичко по силите си да не повтори тази грешка.

Инсталирането на Панов уж беше режисирано

от основните играчи на статуквото, сред които и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров. Панов обаче не оправда очакванията им – обърна се срещу него и стана най-яростният критик на пороците на системата. Неведнъж влезе и в открита битка с главния прокурор Иван Гешев. Но пък за 7 години не успя да се впише в съда, защото съдиите така и не го приеха – или защото им беше спуснат отвън (преди това той беше административен съдия), или защото той не положи достатъчно усилия да стане част от тяхната общност.

Мандатът на Панов изтича на 10 февруари догодина. Процедурата по избора на приемника му стартира сега и през октомври могат да се издигат номинации. Предложения могат да правят не по-малко от трима от членовете на съдийската колегия на ВСС, министърът на правосъдието, както и пленумът на Върховния касационен съд. Служебният министър Янаки Стоилов вече обяви, че няма да номинира никого. Освен ако не се появи смислен кандидат, който не бъде издигнат от останалите, които имат право да номинират. Все още дори не е ясно дали пленумът на съда ще се възползва от новото си право да номинира. Ако съдът успее да се обедини около дадена фигура, това ще е постижение само по себе си в тази общност на индивидуалисти и единаци. И в крайна сметка би било най-верният и честният начин. „Ще станем жертва на собствената си незрялост и конформизъм, ако не излъчим кандидат“, коментираха съдии. Ако съдът се обедини около качествена кандидатура, съветът няма да има никакви защитими аргументи да я отхвърли. Просто ще бъде притиснат в стената да я приеме. Особено след като избра настоящия председател на Върховния административен съд Георги Чолаков с аргумента, че той е подкрепен от колегите си, и след като изборът на Гешев неизменно се легитимира с хвалебствените писма по негов адрес от десетки прокурорски колективи.

Вече се спрягат и някои имена

Магистрати, с които „Сега“ разговоря, обаче казват, че все още нищо не е ясно и е в сферата на предположенията, тъй като свестните съдии не са съгласни името им да бъде употребено в конкурса.

Красимир Шекерджиев например твърдо отрече пред „Сега“, че би участвал в процедурата. „С мен не са водени никакви разговори. Нямам никакъв интерес към тази позиция и категорично не бих участвал в такъв конкурс“, каза той, макар че някои негови колеги го намират за консенсусна фигура. В публичното пространство се въртят и имената на други върховни съдии – като Лада Паунова или Галина Захарова.

Продължава да се върти и името на Деница Вълкова, също върховен съдия в момента. „Възможно е това да е провокация, но след като Георги Колев стана председател на Върховния административен съд преди години, нищо не може да ме учуди“, коментира магистрат пред „Сега“. Вълкова е бивш председател на апелативния съд в Бургас. Тя беше и зам.-министър на правосъдието в първото правителство на Борисов. Тя е от съдиите, които могат да се „похвалят“, че държавата е осъждана заради тях в Страсбург. Вълкова беше докладчик по делото за клевета срещу журналистката Катя Касабова, която беше осъдена да плати 70 минимални работни заплати заради публикации за корупция в инспектората по образованието в Бургас. В крайна сметка Европейският съд по правата на човека присъди обезщетение на Касабова заради това.

Неясно остава и как ще продължи пътя си Панов и дали няма да се впусне в политиката, след като постоянно бе обвиняван от опонентите си, че прави политически изказвания. „С начина, по който се изразявам, различното мнение, което отстоявам, не съм убеден, че съм атрактивен за която и да е политическа формация.“ Така преди дни той отговори на въпроса дали ще е кандидат-президентът на „Демократична България“. И все пак си остави вратата отворена да е нечий кандидат-президент. Наближава ротация и в Конституционния съд. Ще е изненада обаче, ако Панов стане конституционен съдия, макар и това да е логично продължение в кариерата на някой, оглавявал върховния съд.

„Не очаквайте, че ще посоча своя наследник, както го направи г-н Цацаров за г-н Гешев“, каза наскоро Панов. И обясни: „Със самата моя номинация това ще минира неговия избор предвид конфигурацията във Висшия съдебен съвет“. Но подчерта, че е важно да се види кои ще са кандидатите и той ще каже своето мнение за тях.

Прокуроро-политическото мнозинство в съвета със сигурност ще използва разделението в съдийската гилдия и в съдийската колегия, за да излъчи свой безалтернативен кандидат. Единственият полезен ход на върховните съдии е да не им оставят такава възможност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar