Управляващото мнозинство значително промени облагането на хазарта в „12 без 5“, с промени между първо и второ четене на Бюджет 2024. Обяснението е, че по този начин догодина в бюджета ще влязат допълнителни 200 млн. лв., които са необходими за покриване на увеличените разходи. Интересното е, че част от хазартните такси се свалят – тези за наземни залагания върху резултати върху спортни състезания, тото, лото, лотарии, а се вдигат еднократните такси при навлизане на пазара на нови играчи, както и облагането на казината и игралните зали.

Неотдавна хазартът отчете година на бурен разцвет и обяви, че през последните две години е внесъл във фиска по над 300 млн. лв. годишно от данъци и такси.

Това стана ясно при приемането на второ четене на Бюджет 2024 в ресорната бюджетна комисия в парламента в неделя. Дептутатите гласуваха почти всички текстове с изключение на дългото приложение за общинските проекти, което включва близо 800 предложения на местната власт.

Променя се прословутият член от скандала с лотариите на Васил Божков. Занапред всички оператори, а не само числовите игри онлайн, ще облагат с по-ниската такса – 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, а не с 15% върху залозите. Макар да изглежда като по-висока, таксата от 20% всъщност е по-ниска, защото се изчислява върху значително по-ниска база. По закон операторите са длъжни да раздадат като печалби над 50% от събраните залози, а някои дават и по-висок процент. Това означава, че въпросните 20% се изчисляват само върху 30-40% от постъпленията от залози. В същото време досегашната ставка от 15% се изчисляваше върху 100% от събраните залози.

По-ниското облагане ще засегне най-вече държавното тото, лотария и моментна лотария, които след скандала с фирмите на Божков станаха държавен монопол. Единствената голяма наземна букмейкърска компания – „Еврофутбол“, е с отдавна отнет лицент, но по информация на „Капитал“ два от големите български играчи от хазартния бизнес замислят и офлайн пунктове за всякакви залози, включително спортни.

В същото време управляващите значително вдигнаха много от еднократните такси, които се издават при подновяване на лиценз или издаване на нов. Това обаче може да се тълкува и като опит за ограничаване на навлизането на пазара на нови играчи.
За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залози еднократната такса скача от сегашните 100 000 лв. на 400 000 лв., а за игри в игрално казино – от 100 000 лв. на 300 000 лв. Ако лицензът за казиното е за 10 години, удръжката става 600 000 лв. Промяната важи само за операторите, които тепърва ще кандидатстват за лиценз, а не за заварените случаи.

Прие се също, че за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. Таксата за автомат за хазарт се вдига от 500 лв. на 800 лв.

Предложенията за промените са на ГЕРБ, ДПС и „ПП-ДБ“.

Допълнителните разходи

Извън хазарта партиите, подкрепящи правителството, излязоха с дълъг списък от общи предложения за промени в проектобюджета. С идеи за значително повишаване на разходите се представиха и останалите партии – БСП, ИТН и „Възраждане“.

Бяха заложени допълнителни разходи и за култура, и за още няколко различни пера.

Сред предложенията за допълнителни разходи са: Създаване на фонд „Стамболов“ от 5 млн. лева, с които изтъкнати студенти да се учат в престижни университети в чужбина и след това да работят в България; увеличаване на заплатите на педагогическия персонал в детските градини и ясли и допълнително изравняване на разходите за издръжка на децата в тях с около 16,6 млн. лева; създаване на програма, с която училищата, детските градини и храмовете да минат на регулиран пазар на електроенергия.

Предлага се приоритизиране на проекта за изграждане на национална детска болница, което няма фискален ефект сега, но е ясен ангажимент, че ще бъде бързо изградена. Предлага се да се дадат допълнително 500 000 лева за детски онкоцентър; 4 млн. лева за младежките центрове; допълнителни 5 млн. лева за медицински изделия за хора с увреждания; 10 млн. лева за персонала на БАН, допълнително 2.7 млн. лева за курсантите в МВР; 37 млн. лева за изграждане на център за киберсигурност в ДАНС; 2 млн. лева за заплатите в агенция „Архиви“; 200 000 лева за добруджанските и тракийските институти; 2.6 млн. лева за МВнР; 10 млн. лева за Министерството на иновациите.

В сектор „Култура“ ще се предоставят допълнително 68 млн. лева в бюджета за 2024 година.

Допълнително се отпускат 11.6 млн. лева за заплатите в НСО, ще се дадат и пари за продължаване на археологически разкопки в страната. За Конституционния съд ще се отпуснат пари за ремонт на сграда; за регионалните центрове на БТА се отпускат 2 два милиона лева, както и 4 млн. лева за Сметната палата и други 20 млн. лв. за текущи ремонти на сгради на МВР.

Народните представители не приеха предложението на ИТН да намалят партийната си субсидия на 1 лев. Ресорната комисия отхвърли и предложението на ИТН за връщане на 20% ДДС на ресторантьорите.

За първи като в план-сметката влиза програмата за финансиране на инвестиционни проекти на 265-те общини. Броят на проектите, които всяка община може да заяви за финансиране със средства от Националната инвестиционна програма, няма да бъде ограничен. В зависимост от категорията на общината са определени максимални прагове на стойностите, в рамките на които следва да са проектите за съответните общини: за общини с категория 1 – до 50 млн. лв.; за общини с категория 2 – до 30 млн. лв.; за общини с категория 3 – до 15 млн. лв.; за общини с категория 4 – до 10 млн. лв. и за общини с категория 5 – до 6 млн. лв. За общините с население по данни на НСИ над 180 000 души общата стойност на проектите ще е до 100 млн. лв.

Бюджетна комисия прие предоставянето на ваучери на храна да става на електронен носител. Освен това се прие минималния размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвиден за заемане от държавен служител за 2024 г. ще бъде в размер на 933 лв.

Народните представители отпуснаха 54 млн.лв за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздух, както и 5 млн. лв. за изграждане на нов кръвен център.

„С това, което комисията прие към момента, бюджетът е изпълним. Остава да се прецизират финално всички подадени общински проекти, което ще се случи в рамките на деня утре и с приемането им ще завърши приемането на второ четене на проектозакона на държавния бюджет“, коментира министър Асен Василев. Той уточни, че кметовете могат да изпратят финалните си проекти до МФ до понеделник в 12:00 часа.

Още искания

По време на заседанието председателят на КНСБ Пламен Димитров предупреди, че в три сектора има готовност за стачки, ако не бъдат вдигнати парите в бюджета за догодина:

„Не плаша никого, само информирам. Транспортът – градският транспорт остана с 0 лева увеличение. Следващата критична област е земеделието. Земеделието трета година няма никакво увеличение – в „Борба с градушките“, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – 60 милиона са нужни. Последният отрасъл, в който ще има напрежение – здравеопазването. Да, 1 милиард и 100 милиона повече в касата – благодаря, браво, наистина добре, но в министерството на здравето – 0 лева за увеличение на заплатите“, каза синдикалистът.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar