Регионалната комисия в парламента прие в края на януари на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), внесен от правителството на 28 декември 2023 г., но без да вземе под внимание острите критики на браншови организации срещу законовите промени, въпреки че все пак комисията даде заявка между първо и второ четене да има поправка на текстовете.

С предложените законови промени се цели узаконяване на незаконно изградени елементи на публични инфраструктурни обекти като пътища, жп линии, язовири, електропроводи и др., въпреки че са започнати без строителни книжа. Това е втори опит за узаконяване на незаконното строителство, след като такова предложение лансира и предишното служебно правителство и по-конкретно тогавашният регионален министър Иван Шишков.

Узаконяването ще се допуска в два случая – ако строежите са били допустими спрямо действалите към момента на започването им правила или ако покриват сегашните нормативи.

Според мотивите към законопроекта премахването на тези обекти не е целесъобразно и икономически обосновано, защото те са изграждани с публични средства и отговарят на обществени нужди.

Според Камарата на архитектите в България (КАБ) истинският повод за внесения от правителството законопроект са установените от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) незаконно изградени елементи на публични инфраструктурни обекти, което обаче е премълчано в мотивите на вносителя.

Ако бъде въведена, предложената разпоредба „ще представлява брутален пробив в установени от десетилетия правила за незаконното строителство и противоречие с основни принципи на правовата държава“, се изтъква в становището на КАБ.

Освен това архитектите настояват, че със законопроекта се предвижда неравноправно третиране на публичната (държавна и общинска) и частната собственост, което противоречи на Конституцията.

Законови промени предвиждат пускането на инфраструктурни обекти без пълна документация

„Законопроектът въвежда нов ред за узаконяване на „незаконни строежи“ публична собственост на държавата и общините, не като изключителна, породена от конкретна ситуация процедура, а като ред, чието приложение може да бъде повтаряно и в бъдеще, което ще породи силно негативна реакция в обществото и ще даде лош знак на гражданите. За частните инвеститори тромавите и скъпи процедури са задължителни, но публичните възложители може да не спазват закона и тежките административни процедури“, подчертава КАБ в становището си до регионалната комисия.

Този момент с узаконяването само на обекти, публична държавна и публична общинска собственост, се атакува от почти всички организации, изпратили становища, включително от Националното сдружение на общините, Съюза на строителните инженери в България и Българската стопанска камара.

В много от становищата се изтъква и рискът приемането на подобни текстове да доведе в бъдеще до масово неспазване на правилата от публични възложители на техническа инфраструктура. Настоява се също, че ако се приемат такива текстове, те да имат характер на извънредно законодателство, а не на общи правила.

„Тъй като става дума за обекти с висока значимост, т. е. за много сериозни закононарушения и за отклонения от основополагащи принципи на правовата държава, преценката за съразмерност, обосноваваща прилагане на действащия закон или допускане на предвиденото с проекта изключение, трябва да бъде извършена от Народното събрание за всеки конкретен обект. Внесеният от Министерски съвет законопроект представлява обща амнистия на огромен кръг строежи в нарушение на Конституцията, който единствено може да насърчи подобно противоправно поведение в бъдеще“, подчертава КАБ.

От своя страна Камарата на строителите в България смята, че предганите от правителството промени няма да доведат „категорично, еднозначно и безпроблемно“ до постигане на целите, посочени в мотивите, тъй като според строителите те се отклоняват от основни законови принципи, а освен това според строителите е смущаващо, че в центъра на „механизма за саниране“ е поставена ДНСК, на която са предоставени решаващи правомощия, които не съответстват на компетентността, функциите и задачите на този орган.

Природозащитната организация „Балканка“ е най-остра, като „възразява най-категорично“ срещу промените в ЗУТ, защото те според са в „тежко противоречие с Конституцията, невероятно лобистки и в неследваща се облага на някои недобросъвестни лица, чиито действия понастоящем се квалифицират като престъпление“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar