От убийството на Мартин Божанов измина един месец, в който широката общественост научава за неща, които очевидно в съдебната система, а и не само, са се превърнали в норма. Какво стана известно:

• „Независимостта“ на съда и „автономността“ на прокуратурата имат своята цена;

• В 21 век в държава членка на ЕС и на НАТО, е напълно възможно, при това и някак нормално, съдия да бъде директно заплашван по време на открито съдебно заседание без никакви притеснения от това, че то се записва и случката може да стане публично достояние;

• Прокуратурата е сякаш нещо като институционализирана мафия, защото там си говорят на „семейство“ и ако не си част от него и в него, си извън играта, което се превежда по следния начин: не растеш кариерно или в най-добрия случай – много, много трудно и само донякъде; създават ти се различни пречки – може извънредно да те проверява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС), евентуално да се образува дисциплинарка; работиш неатрактивната и нискорискова работа (най-често свързана с наблюдение изпълнението на наказанията)

• Горните мерки могат да бъдат предприети и по отношение на съдия, при който „случайното“ разпределение на делата е сработило и той/тя решава обективно да реализира конституционно установените за професията правомощия, а именно да правораздава основавайки се на закона и вътрешното убеждение;

• По обратния ред – ако си част от „семейството“ или се съобразяваш с неписаните в системата правила, кариерното ти израстване напомня скоростен влак, а престоят ти в съдебната власт става лесен и безпроблемен;

• Цялата паяжина от обвързаности и зависимости е плетена грижовно и с години. Отглеждана е по клубове и ресторанти, и е охранявана с парите на българския данъкоплатец /чрез полиция и други служби/.

Какъв е институционалният отговор до този момент на направените разкрития?

От страна на законодателната власт – парламентът създаде Временна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов. Прави впечатление, че в нея не участва Бойко Рашков, който, предвид опита си в съдебната власт и извън нея, би могъл да бъде изключително полезен, най-малкото със задаването на добре структурирани въпроси.

Комисията като минимум може допълнително да осветли начина, по който се е организирала работата в тази група и нейните действия; може да изисква допълнителна информация от институциите и да кани хора, които да споделят лични впечатления и факти. В края на своята работа комисията ще излезе с доклад, в който освен описание на работата ѝ, ще бъдат направени и съответните констатации и евентуално препоръки.

Усилието има своите ползи, но по съществото си то е мека мярка, защото написаното в доклада няма задължителна сила.

Имаше предложение от страна на БСП в края на своята работа комисията да излезе с предложения за законови промени, което би качило нивото на ангажираност на парламента към темата, но то беше отхвърлено. Остава да се види дали някои от предложенията за конкретни промени в НПК, направени от съдия Цариградска в хода на изслушването й ще бъдат припознати от депутатите.

От страна на съдебната власт – Висшият съдебен съвет също взе решение за създаването на временна комисия, която да проучи всички факти и обстоятелства за участието на съдии в групата на Мартин Божанов. Ще бъдат проучвани конкретни дела, за да се види дали е имало някаква връзка с Божанов или хора от неговата група; ще се изисква и обследва информация от редица институции, между които Инспекторатът на ВСС, ГДБОП, НАП, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) и др. И тази комисия накрая ще излезе с доклад за свършената работа.

Прокурорската колегия незабавно да отстрани глaвния пpoĸypop!

Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са част от членовете на тази комисия, което е търсен знак за сериозността, с която ВСС се отнася към проблема. Независимо от това и тук

остава без отговор въпросът защо след като съдия Цариградска и съдия Лазаров споделят за атаките и натиска срещу тях още в началото на 2020 г. в публично заседание на Съдийската колегия на ВСС, единственото предприето тогава действие е да се изкаже „институционална подкрепа“ за двамата съдии.

От страна на адвокатурата – макар и с известно закъснение първо с обща позиция излязоха шест адвокатски колегии, а миналата седмица беше публикувана и декларация от Общото събрание на адвокатите в страната. Какво ще последва от призивите и в двата документа е трудно да се прогнозира.

Замесените с Нотариуса адвокати все още нямат обвинения и практикуват

Факт е обаче, че всичко, за което се говори по време на изслушванията във временната парламентарна комисия и във Висшия прокурорски съвет, няма как да се е реализирало в пълна степен без участието на адвокати. Адвокатурата е единствената друга професия, уредена в глава шеста на Конституцията на Република България – главата за съдебната власт. И там реформаторските процеси вървят много трудно и бавно, а убийството на Мартин Божанов, както и цялостното развитие на събитията след това, са

чудесен повод адвокатурата да се вгледа повече и в „гнилите ябълки“ в собствената си градина, и да започне да се прочиства.

Очакванията за сериозно разплитане на паяжината са ниски. В последните няколко дни вече се наблюдават процеси за „потапяне“ на темата чрез принизяването ѝ до скандал, свързан с имотни измами. През изявления на висши служители на МВР започват да изскачат и други „герои“, което допълнително размива картината. Въпреки широкото медийно отразяване, темата продължава да стои затворена в балона на релевантни институции, експерти и наблюдатели на процесите в системата.

Мафията няма да се уплаши

Малко след Втората световна война, през 1948 г., тогавашният президент на САЩ Труман подписва т.нар. План „Маршал“ (кръстен на името на Държавния секретар Джордж Маршал), насочен към икономическата, структурна и инфраструктурна реставрация на следвоенна Европа. Оттогава

Планът „Маршал“ се е превърнал в нарицателно за обединени действия, свързани с преосноваване и изграждане на разрушени институции.

От всичко, което става в българската съдебна власт не само в последните години, но почти от началото на прехода, изглежда, че и тя е в състояние на война, в която системно са разрушавани и унищожавани морал, принципи и желание за реална независимост, автономност и безпристрастност. Затова отговорно може да се каже, че българската съдебна власт се нуждае от своя План „Маршал“ с неговите четири цели. В нашия контекст те биха изглеждали по следния начин:

1. Премахване на всички фактори, които водят до възпроизвеждането на хора като Красьо Черния и Мартин Божанов и Петър Петров, които си позволяват безнаказано да сводничат в системата. Това до голяма степен ще отрезви системата и ще доведе до нейното самоочистване. Промените в Конституцията, с всичките им кусури, са стъпка в правилната посока и е много важно тази стъпка да бъде последвана и от следващи. Част от тях са свързани с предстоящото публично обсъждане и приемане на нов Закон за съдебната власт.

2. Изграждане на силни и независими кадрови органи на съдебната власт, в чийто състав влизат хора, неизкушени от мисълта да упражняват влияние и власт заради самите тях, а се отнасят отговорно и безкористно към правомощията си. Това отваря темата за процедурите за избор на органи от Народното събрание и за изпълването със съдържание на новият чл. 91б от Конституцията.

3. Модернизиране на системата не само чрез пълно въвеждане на електронното правосъдие, но и чрез осъвременяване на процеси, свързани с конкурсите, командироването, обучението и анализирането им вътре в самата съдебна власт. Тук попада и сериозната тема за бюджета и начина, по който се формират възнагражденията в системата.

4. Подобряване на неща, които работят. В годините на прехода бяха направени много сериозни реформи и повечето са положителни. Не е необходимо всичко да бъде зачеркнато. Войната не е довела до пълна разруха. Подобряването на дейности, свързани с кадруване, с подготовка на кадри, със съдебни заседатели, с намаляване на формализма и др. ще разтовари системата и ще отвори път за оздравителните процеси.

Постижим ли е такъв план? Напълно, стига хората, които вземат решенията за системата (на политическо ниво) да осъзнаят отговорността си и да спрат да съучастват на хора като Мартин Божанов. Дали това е свързано с плащането на политическа цена? Безспорно.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar