Групата на Мартин Божанов – Нотариуса, както и тази около Петьо Петров – Пепи Еврото, са оперирали по делата на закрития вече спецсъд. Това посочи пред временната комисия за Нотариуса Андрей Янкулов от фондация „Антикорупционен фонд“, която е разследвала дейността на убития на 31 януари Божанов.

„Основният маниер на действие на специализирания съд беше, че там бяха задържани под стража определени хора, разполагащи с финансови възможности, и в продължение на месеци държани под стража, после освободени, но какво се случва с делата им – никой не знае. Единственият казус на специализираното правосъдие, доведен до някакъв край, е на бившата кметица на столичния квартал „Младост“, каза Янкулов, цитиран от БГНЕС.

Журналистът от АКФ пък разказа как с колегите му преценили, че е „важно публиката да види записи за това как Емил Писков и Мартин Божанов отправят оферти за влияние в съдебната система и по-точно специализирания съд за промяна мярката за неотклонение на задържан“. „Направиха ни впечатление няколко неща – изключително професионален подход към клиентите и много добро познаване на самия начин, по който работи специализираното правосъдие“, допълни той.

На въпрос на депутат дали има връзка между Божанов, адвокат Велимир Атанасов и бившия главен прокурор Иван Гешев, Стайков отговори, че „ако си нарисуваме структурата на правосъдието, тези имена са свързани“. Стайков посочи още, че се изкушава да каже много места, но трябва да се говори с документи и доказателства. „Нека да излязат казусите в спецпрокуратурата, да се види кой е бил административен ръководител, нека да говорят документите“, препоръча той.

Андрей Янкулов пък посочи, че най-голямото доказателство е поведението на институциите след разследванията на АКФ „Осемте джуджета“ и това, осветяващо Божанов. „Имаше неглижиране и дори подигравка“, каза той, говорейки за Гешев.

След депутатски въпрос Янкулов, който е бивш прокурор, обясни, че на огромния процент прокурори от страната не е необходимо някой да им влияе, защото делата с интереси се концентрират при определени хора уж чрез принципа на случайното разпределение. „Не е имало и защо да ми се оказва натиск. Никога не съм работил по дело от висок обществен интерес“, каза за себе си Янкулов. По думите му същественият проблем е „с един много по-малък кръг дела, но с много значими намесени интереси“. Прекалено лесно е една определена група от хора да ги решава, посочи той и припомни, че спецпрокуратурата за един определен период беше концентрирала най-значимите наказателни дела в България – и за корупция, и за организирана престъпност. „Една система, която по принцип има логика в нея – най-значимите казуси да попадат при най-подготвените, може лесно да бъде изродена от някой с недобри намерения. С нормативни правила не могат да се постигнат резултати, ако няма базисна добросъвестност“, обобщи Янкулов.

Той препоръча да се изясни и какво са работили през годините антикорупиционната комисия КПКОНПИ и МВР. „Може да следите работата на тези институции, и да ги поставите под плътен парламентарен контрол“, каза той. Според него КПКОНПИ е разработвала магистрати от обкръжението на Мартин Божанов – Нотариуса, а срещу тях са прилагани и специални разузнавателни средства.

Според него трябва да се обърне внимание на ролята на МВР през годините във връзка с двете групи – около Еврото и Нотариуса. „Публична е информацията, че местата, където са се събирали тези хора, са били под охрана. До ден днешен МВР не може да уточни как фактически се е получила тази полицейска охрана“, каза Янкулов.

Янкулов смята, че има очевидна връзка между случаите и тя минава през поведението на институциите по тях. „Не бива да се концентрираме само върху групата на Божанов. Тя е добър информационен повод, но би било една много добра възможност на всички процеси за неправомерно влияние върху правосъдието да се погледне по-комплексно“, каза Янкулов. И изрази опасения, че може да се стигне до избирателно правосъдие – да се ангажират едни хора и теми, а да се затварят очите за други.

Гроздан Караджов (ИТН) поиска комисията да предложи на пленарната зала да разшири обхвата на дейността ѝ и към Пепи Еврото. Той изрази опасения, че се прави опит да не се освети дейността на Еврото. Председателят на комисията Никола Минчев (ПП-ДБ) обаче му обясни, че не комисията, а всеки отделен депутат има право на такова предложение.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar