След договаряне между „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и ГЕРБ дългогодишният депутат от партията на Бойко Борисов – Десислава Атанасова, и дългогодишният съдия Борислав Белазелков очаквано бяха избрани за конституционни съдии от квотата на парламента в петък (19 януари). Пълна подкрепа те получиха от ДПС.

Народните представители дори записаха изрично в решението си мандатът им да бъде девет години, въпреки единодушното тълкувателно решение на Конституционния съд (КС), че трябва да е седем, тъй като мандатът на предните съдии изтече преди две години, а парламентът забави избора на нови. Това вероятно ще предизвика ново разглеждане в КС и поредни юридически казуси могат ли двамата съдии да участват в решения, засягащи ги пряко. Изчислено в години, въпросът е дали ще останат до 2031 или 2033 г.

Последната стъпка преди встъпването в длъжност на Атанасова и Белазелков е клетвата им. Именно с нея е свързан и прецедентът от 2012 г., когато тогавашният президент Росен Плевнелиев бламира избора за конституционен съдия на Виолета Марковска, заради съмнения в интегритета й. И тъй като сега номинацията на партийната кандидатура Атанасова предизвика критики и въпроси от юридически, професионални неправителствени организации, а и няколко седмици коментари в социалните мрежи, темата може ли да бъде оспорен избор на конституционен съдия отново стана актуална.

Въпросът възможно ли е да се повтори сценарият с Марковска беше усилен и след като секретарят по сигурност и отбрана на президента Румен Радев – Димитър Стоянов, припомни преди седмица случая и обяви, че най-вероятно ще се води разговор в институцията как да постъпи държавният глава, когато процедурата стигне до него. Стоянов не даде еднозначен отговор за бъдещите действия на президента.

Източници на „Дневник“ от „Дондуков 2“ обаче коментираха, че макар формално президентът да може да блокира избора, едва ли ще го направи, заради две основни причини.

Те са, че зад кандидатурите на Атанасова и Белазелков стои подкрепата на лидерите от управляващото мнозинство и освен това за нито един от двамата няма сериозен обществен натиск за недопускането им до тези постове. Затова повторението на варианта „Марковска“ беше оценено като малко вероятно.

Разговори на „Дневник“ с двама юристи, потвърдиха и че в процедурата по избор на конституционни съдии от парламентарната квота няма законови възможности те да бъдат оспорени или отменени, а единственият вариант назначението да не бъде финализирано е подходът при Марковска – президентът или някой от другите да напусне преди клетвата. Според чл. 6 от закона за Конституционния съд избраният за съдия полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд.

Какъв е прецедентът „Марковска“

През 2012 г. издигнатата от четирима независими депутати съдия Венета Марковска не успя да положи клетва, тъй като президентът Плевнелиев демонстративно напусна залата и церемонията точно когато дойде нейният ред да се закълне и с този си акт възпрепятства встъпването й в длъжност. Преди това той прочете предварително написано изявление, че не може да присъства на полагане на клетва от юрист, за когото не са изчистени съмненията в неговата репутация. И обоснова решението си с писмо от прокуратурата, която информира за досъдебно производство по сигнал за извършено престъпление (подкуп и търговия с влияние) в периода 2005 – 2010 г.

Плевнелиев демонстративно попречи на Марковска да се закълне (обобщение)

Преди клетвата Марковска беше многократно призовавана да се оттегли заради сигнали във връзка с нейната професионална репутация и остра реакция от страна на Европейската комисия. Такъв апел имаше и от страна на тогавашния премиер Бойко Борисов, въпреки че именно и с гласове на ГЕРБ Марковска беше избрана за конституционен съдия.

След като президентът прочете изявлението си и напусна, тогавашният председател на Конституционния съд проф. Евгени Танчев обяви, че в отсъствието на държавния глава не може да бъде положена клетва и призова останалите членове на съда на заседание. Действията на Плевнелиев бяха посрещнати с одобрителни реакции, но въпреки това станаха обект на дискусия за законосъобразността им.

Какво е различно сега

В сегашния случай с Десислава Атанасова въпреки неодобрението от професионалните среди, основният аргумент срещу нея е, че е партийна кандидатура и има дискусия за липсата й на реален юридически опит.

За разлика от Марковска, която през 2012 г. е номинирана от четирима независими депутати, то зад Десислава Атанасова (и Борислав Белазелков) стоят гласовете на формациите от управляващото мнозинство и ДПС. Кандидатурите и на двамата бяха внесени с подписите на лидерите на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и ДПС. Това означава, че ако президентът реши да бламира клетвата на конституционните съдии, ще засили конфронтацията си с управляващите, но може да бъде критикуван, че го прави заради това, а не заради кандидат/ите.

За да се реализира такъв сценарий, държавният глава трябва да има и предварителна договореност с председателя на Конституционния съд – Павлина Панова – който да не разреши полагането на клетва от страна на избраните за постовете кандидати. Само неговото произнасяне има правнозначим характер, който би спрял окончателното завършване на процедурата, обясниха депутати и юристи пред „Дневник“.

Никъде в закона не е изрично посочено, че кандидатите полагат клетва поотделно, но през 2012 г. за пръв и единствен път в историята на съда, се взима решение избраните да се закълнат един след друг. Така ако трябва да не бъде подкрепен само единият от тях, това също трябва да бъде предварително разделено в церемонията.

Само отсъствието на едно или друго от официалните лица на клетвата не може да бъде причина за спиране на клетвата, смятат и от президенството. Те обясняват, че това се явява един вид вето, което не е конституционно обосновано, защото в състава на органа така или иначе има баланс между институциите – една трета от съдиите се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Освен това такова своеобразно вето би могъл да приложи и председателят на парламента. В края на годината изтичат мандатите на Филип Димитров и Мариана Карагьозова от президентската квота, което означава, че президентът също ще трябва да излъчи номинации за Конституционния съд. Тогава хипотетично председателя на Народното събрание също би могъл да бламира клетвата. По същото време приключват мандатите и на избрания от парламента Константин Пенчев и на Таня Райковска, избрана от квотата на върховните съдилища.

Ако на новите съдии бъде попречено по някакъв начин да се закълнат, то единственото решение след това би било някой от двамата (или и двамата) да се откажат от постовете си, защото при веднъж направен избор от Народното събрание няма хипотеза, в която то да оттегли решението си. Друг вариант е да се насрочи дата за нова клетва, на която да бъде направен нов опит избраните съдии да встъпят в длъжност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar