Темата накратко

  • Софийски административен съд потвърждава претенцията от близо 35 млн. лв. пропуснати ползи на „Европейски пътища“.
  • Според енергийното министерство обаче има съмнения за фиктивни щети, нереални цени, свързани лица и недействителен договор.
  • Делото се гледа от Върховния административен съд на 9 ноември след подадена жалба от Министерството на енергетиката.

Близо 35 млн. лв. може да струва на държавата едно решение от 2020 г. на бившия енергиен министър от кабинета на ГЕРБ – Теменужка Петкова. То е за спирането на концесията за добив на строителни материали от кариерата Белащица и дава повод за иск срещу Министерството на енергетиката за пропуснати ползи. Делото е заведено от строителната компания „Европейски пътища“, която използва договори със свързани с нея и помежду си фирми от групата на „Грома холд“ за нереални количества и със силно завишени цени, така че да докаже в съда пропуснати ползи.

В началото на тази година Министерството на енергетиката беше осъдено на първа инстанция от Административния съд – София-град, да плати на „Европейски пътища“ общо над 35 млн. лв. Сумата представлява обезщетения по различни договори, като най-голямото е 14.3 млн. лв. и е заради договора с „Евро строй кънстракшън“ за купуване и доставка на инертни материали заради спиране на концесията. Втората голяма сума е за 13 млн. лв. (вкл. лихвите) „пропуснати ползи – нереализирана печалба по развален договор за продажба на инертни материали от януари 2020 г. с „Грома холд“. И двете дружества обаче са свързани с „Европейски пътища“, което повдига въпроси за обективността и пазарната същност на договорите.

В крайна сметка казусът ще се разглежда на 9 ноември на втора инстанция пред Върховния административен съд, след жалбата на енергийното министерство срещу решение на АССГ.

Самата кариера стана национално известна, след като жителите на селото протестираха и затваряха пътя многократно заради замърсяване и шум.

Искът и решението

Искът на „Европейски пътища“ срещу Министерството на енергетиката е определен за основателен на първа инстанция – Административен съд София (АССГ). Той е за пропуснати ползи вследствие на издаден незаконосъобразен (потвърден от Административен съд Пловдив и Върховен административен съд) акт от февруари 2020 г. на Министерството на енергетиката за спиране на действието на концесията на фирмата в с. Белащица. По това време министър е Теменужка Петкова.

На основание на това незаконно спиране на концесията и съгласно разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) „Европейски пътища“ искат нанесените им вреди от този незаконен акт да им бъдат изплатени. Според решението на съда те възлизат на малко над 35 млн. лв. с включените по тях лихви и адвокатски хонорари. В същото време за период от три години концесионерът („Европейски пътища“) е заплатил на държавата възнаграждения по концесионния си договор за малко над 638 хил. лв. (виж графиката).

Министерство на енергетиката обжалва това решение с аргументирана жалба пред Върховния административен съд (ВАС), като счита: „Решението на АССГ е постановено при изключително сериозни процесуални нарушения, както и при липса на обоснованост и логическа свързаност в крайните изводи на съда.“

Ако има нещо неоспоримо в решението на съда, то е, че актът за спиране действието на договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – мрамори от находище „Белащица – участък Юг“ („Родопи-Юг“), който е издало МЕ, е незаконен. Това е така, защото той беше издаден въз основа на две наказателни постановления от директора на Регионална дирекция по околната среда и водите Пловдив, които обаче бяха отменени, и то преди издаването на акта на енергийното министерство.

Този пропуск от страна на министерството сега обаче може да струва 35 млн. лв., ако ВАС потвърди решението на първата инстанция и отхвърли доводите от жалбата на министерството.

Договор от син за майка

Няколко от аргументите в защитната теза на Министерството на енергетиката около договора за доставка на инертни материали между „Европейски пътища“ и „Грома холд“ правят силно впечатление.

Според този договор „Европейски пътища“ трябва да доставя на „Грома холд“ 2.5 млн. тона инертни материали, но това не се случва заради спряната концесия и следва да се плати неустойка в размер на 1.9 млн. лв. с лихвите. Тя е платена напълно доброволно от „Европейски пътища“. Освен това дружеството твърди, че не е успяло да реализира печалба от близо 10.4 млн. лв., която сега също си търси от МЕ.

Дотук на пръв поглед няма проблем освен факта, че мажоритарен акционер с дял от 91% в „Европейски пътища“ е Анка Кирилова Савева. Тя е и член на съвета на директорите на дружеството.

„Грома холд“ от своя страна (бившата „Агромах“) е притежавано еднолично и до момента от Христо Асенов Савев, който е син на Анка Кирилова Савева.

Отделно от тези неща двете дружества споделят и общ адрес в гр. Пловдив („Европейски пътища“ и клон „Пловдив“ на „Грома холд“).

„Според съда не е налице свързаност между ищеца и неговия контрагент „Грома холд“ по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ“, е крайното решение на АССГ. След това се казва: „По смисъла на дадената от ТЗ легалната дефиниция физическите лица Анка Савева и Христо Савев са свързани лица, но не са такива самите юридически лица „Европейски пътища“ и „Грома холд“, тъй като не се установява да има „свързаност“ между тях самите или „контрол“ от едното дружество спрямо другото, произтичащи от право на собственост или участие в управлението.“

Източници от юридически среди на „Капитал“ обаче посочват: „Ако отношенията между „Европейски пътища“ и „Грома холд“ са само пазарни, то първото дружество следваше да откаже да плати неустойка и да подпише споразумение, тъй като не носи вина за спирането на концесията. В този случай е логично „Грома холд“ да предяви иск срещу „Европейски пътища“, но след като „Европейски пътища“ доброволно се е съгласило с прекратяването на договор за продажба на инертни материали по силата на частно споразумение, без съдебен процес, то не може да прехвърля вината за своето доброволно решение на МЕ и да търси пропуснати ползи от доброволно прекратен договор.“

И на добра цена, и в точния момент

Свързаността на лицата по посочения договор всъщност не е единственото, което прави впечатление, разглеждайки решението на първата инстанция. Основен момент по него също така е стойността на договора и цените, по които е следвало „Европейски пътища“ да продава добитите инертни материали на „Грома холд“.

Одобреният годишен работен план за 2020 г. на „Европейски пътища“ за тази кариера по данни от енергийното министерство е около 400 хил. тона годишно. В същото време обаче договореното количество между двете несвързани фирми е за допълнителни 2.5 млн. тона скална маса за 2020 и 2021 г. Според приложените по делото счетоводни документи себестойността на тази скална маса е 1.14 лв. на тон, а цената, на която „Европейски пътища“ я продава на „Грома холд“, е 6.40 лв. (при средна цена от 4 лв. за тон взривена скална маса). Това на практика е печалба от порядъка на 400%, която „Европейски пътища“ счита, че не е успяла да реализира поради прекъсване на дейността им на кариерата, и сега си я иска от МЕ.

Важен е и моментът на сключване на посочения договор между двете фирми – 10 януари 2020 г. Първото авансово плащане (12.8 млн. лв.) обаче, което „Грома холд“ прави по него, е от 28 февруари. Това е точно ден след като „Европейски пътища“ получават писменото си уведомление за спиране на концесията (27 февруари).

Юристите на Министерството на енергетиката претендират пред съда, че договорът на „Европейски пътища“ и „Грома холд“ е „антидатиран, симулативен и е подписан след спирането на концесията“.

АССГ обаче отхвърля тази хипотеза. „Твърдението на МЕ, който оспорва датата на сключения между „Европейски пътища“ и „Грома холд“ договор, че реалната дата на договора е 28 февруари 2020 г., се явява необосновано от хронологията на събития и подкрепящите ги писмени доказателства. На тази дата, видно от платежните нареждания, сумите за авансовото плащане са наредени още преди обед на 28 февруари 2020 г.“, се казва в решението на АССГ.

Купуваш за малко, продаваш за много

Освен всичко останало Христо Савев е и едноличен собственик на компанията „Глобъл деливъри“, която притежава дружеството „Евро строй кънстракшън“ – другият контрагент на „Европейски пътища“, заради който се претендират щети в размер на 14.3 млн. лв., които Министерството на енергетиката трябва да плати.

От представените материали по делото всъщност става ясно, че „Евро строй кънстръкшън“ е продавало на „Европейски пътища“ инертни материали за около 21 лв. за тон, като ги е купило за 4.18 лв./тон. Първата инстанция обаче не обръща достатъчно внимание на този факт и не назначава допълнителна експертиза за проверка на пазарните цени. Сега предстои да видим как ще подходят върховните съдии.

КариератаКариерата в Белащица беше предмет на дългогодишни спорове и проблеми както с нейните концесионери („Европейски пътища“ и „Холсим“), така и с гражданите и жителите на селото. Кариерата беше затворена в края на миналата година от директора на РИОСВ Пловдив чрез учредяването на санитарни зони в нея.И „Европейски пътища“, и „Холсим“ възразиха срещу това решение и поискаха концесионните им договори да бъдат удължени с още 25 години за „Европейски пътища“ и 15 за „Холсим“, но съдът отхвърли исканията им. И двете фирми стопанисваха кариерата и добиваха инертни материали от нея в продължение на десетки години като концесионери.Сега и „Европейски пътища“ и „Холсим“ водят дела за прекратената им концесия през 2020 г., но и двете фирми отказаха коментар по темата.“Европейски пътища“ уважава съдебните институции в България и докато делото е в съдебна фаза, се въздържаме от коментар“, посочиха в отговор за „Капитал“ от дружеството. „В съответствие с принципите, които отстояваме като компания (Кодекс за бизнес поведение), и поради уважението си към авторитета и неприкосновеността на съдебната власт не можем да коментираме висящи съдебни процеси“, добавиха от „Холсим“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar