Най-наситеният откъм трафик и инциденти летен период и през тази година ще премине, без всички шофьори по основните пътища да бъдат подлагани на задължителен контрол на скоростта. Това се разбира от отговори на Агенция „Пътна инфраструктура“ до „Дневник“ за това има ли готовност тол камерите да започнат да измерват средната скорост на автомобилите.

„Камерите на АПИ ще започнат да налагат глоби на база превишена скорост, когато приключи процесът по сертифициране, надграждане на системата с необходимите функционалности и са приети необходимите законодателни промени“, уточниха от агенцията.

Идеята беше анонсирана още през миналата година, като последният обещан срок за въвеждането на контрола бе март 2024 г..

Каква е идеята

Националното тол управление разполага с 50 мобилни и 295 стационарни камери, монтирани на магистрали, първокласни и второкласни пътища, а тясната им задача е да отчитат дали преминаващите коли имат винетка. За сравнение – „Пътна полиция“ разчита на едва малко над 200 подвижни и неподвижни устройства за контрол на скоростта. Според намерението на властите всички камери, които регистрират наличието на винетки и платени тол такси, трябва да могат да измерват и скоростта. Съответната камера ще регистрира преминаването на автомобила, а следващата на пътя му автоматично ще изчисли средната скорост, с която е изминато разстоянието помежду им. Така ако шофьорът е карал по-бързо от позволеното, това веднага ще проличи.

Камерите събират информация за регистрационните номера, дата и час на преминаване, местоположение и технически параметри на превозното средство, посочват пред седмичника „Капитал“ от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Пътната агенция обаче съобщава пред „Дневник“, че за да заработят камерите като контролни за скорост, трябва да бъдат изпълнени няколко изисквания, от които като най-неизпълнимо на този етап изглежда приемането на закон в парламента.

През декември 2023 г. тогавашният регионален министър Андрей Цеков в отговор на парламентарен въпрос посочи, че и в момента данни за скоростта на пътните превозни средства, преминаващи през стационарните контролни точки на електронната система за събиране на пътни такси, се изпращат към МВР. Предоставените данни дават информация за движението на пътните превозни средства и потенциалните нарушения на скоростта, но не е възможно налагането на глоби за нарушения от МВР поради липса на сертификация на устройствата от Българския институт по метрология.

„Сертификацията е необходима, защото без нея актовете за нарушения, засечени от камерите, биха могли да бъдат оспорени по съдебен ред. Целта е да се гарантира, че системата отговаря на всички юридически и технически изисквания, за да бъде осигурен надежден и ефективен контрол на движението. Внедряването й ще подобри пътната безопасност и ще намали броя на пътнотранспортните произшествия“, посочват от агенцията.

В края на миналата година вече бившият главен секретар на МВР Живко Коцев прогнозира пред „Нова телевизия“, че камерите ще могат да санкционират нарушителите от средата на февруари, най-късно от март 2024 г. Пред „Дневник“ от Агенция „Пътна инфраструктура“ преди месец съобщиха, че са проведени замервания и изпитания като част от процедурата, която към онзи момент не беше приключила.

Освен сертифициране е нужно и надграждане на електронната система за събиране на пътни такси с функционалности, свързани със секционен контрол на средната скорост на преминаващи през стационарните контролни точки пътни превозни средства, информира пътната агенция. В тази връзка на 5 февруари Националното тол управление е изпратило искане за промяна на функционалностите до консорциум „Капш трафик солюшънс“ ДЗЗД. След получаване на отговор от изпълнителя ще бъдат определени техническите и финансовите условия за надграждане на електронната система, информира агенцията.

По начина на налагане на глобите има и детайли, на които засега няма отговор. Например как ще се изчисляват глобите, ако между двете тол камери се минава по пътища, които имат различна допустима максимална скорост, която не може да се докаже, че е била надвишена.

Основният проблем засега – законовите промени

Според информацията от пътната агенция са необходими и промени в Закона за движение по пътищата, които да прецизират правомощията на МВР при използване на данни от системата и възможността за налагане на санкции при установени нарушения.

„С тях се въвеждат нормативни изисквания и регламентация на нарушение на средна скорост, като за място на извършеното нарушение се счита участъкът от пътя, на който то е установено. Промените за изменение и допълнение на нормативната база се процедират от МВР“, посочват от агенцията.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата с вносител Министерски съвет е постъпил в Народното събрание на 8 април, като е разпределен на 7 комисии. В него е записано, че нарушения за средна скорост могат да бъдат установявани от компетентните органи чрез техническите средства на електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Законопроектът няма да бъде приет от 49-ото Народно събрание, тъй като все още дори не е вкаран за разглеждане от комисията по транспорт и съобщения, а парламентът планира да излезе във ваканция от 1 май. Двете оставащи седмици, в които депутатите ще работят, няма да са достатъчни, за да може законът да бъде гласуван на първо четене в ресорната комисия и в пленарната зала, след това да се спази обичайният едноседмичен срок за подаване на предложения и след тях да бъде гласуван повторно на второ четене. Това означава, че предложенията ще останат за следващия парламент, който може да бъде свикан най-рано през третата седмица на юни. В най-добрия случай при политическа воля и разбирателство разглеждането му може да започне през юли.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar