Осъдителни присъди за виновните магистрати и политици са начинът да се прекъснат порочните обвързаности, разкрити след убийството на Мартин Божанов – Нотариуса. Това мнение застъпват две трети от анкетираните в проучване на обществените нагласи на агенция „Алфа рисърч“, което беше оповестено вчера. Направено е сред 1000 души и със собствено финансиране. Проведено е в периода 27 февруари – 3 март.

Общественото мнение сочи, че тези мрежи стигат до високите етажи на съдебната власт и замесените политици.

В същото време очакванията са да се стигне до тази истина чрез институции, в които обществото има много ниско доверие – прокуратурата, съда и политиците в лицето на законодателната власт.

Адв. Ина Лулчева заяви пред БНР, че се надява да се стигне до разкрития.

„Въпреки песимизмът и бездействието през последните години, данните за Пепи Еврото и Мартин Божанов излязоха преди месец. Надявам се, че сега поради публичността, която придоби тази информация, обществото ще упражни натиск, който ще доведе до резултат. В момента не може да разчитаме на ефективността на прокуратурата.

Важно е събирането на информация. Комисията в НС не може да вземе някакво решение, което да бъде задължително и да доведе до санкциониране на лицата, за които се установи, че има нарушения. Тя дава знак, че и законодателният орган не е безразличен. Може би ще даде и повод за законодателни промени.

Необяснимо е, че тази комисия беше създадена само за случая Нотариуса, а не и за случая „Осемте джуджета“, за да се разследва модела на възможности за нерагламентирано въздейстиве в съдебната власт. Възможността да се ползва прокуратурата за политически и икономически цели винаги е съществувала“.

Адв. Ина Лулчева коментира факта, че един и същ прокурор в СГП – Йордан Петров, е прекратил разследването по случая „Осемте джуджета“ от Районната прокуратура, работи по новообразуваното в Градската, а разследва и случая „Нотариуса“.

„Не виждам данни обективно и задълбочено да се разглеждат и двата случая.

Самият факт, че се съсредоточава вниманието върху комисията в НС и във ВСС, а прокуратурата стои отстрани е притеснителен. Не може да се оправдава просто със следствена тайна.

Няма пречка един прокурор да разследва няколко дела. Но когато предметът е толкова свързан, това е неприемливо. Би следвало да се провери по каква система е разпределено. И по закон има възможност да се определи друг прокурор, за да се гарантира обективност“.

Тя анализира и факта, че от юли до февруари ключови данни, свързани с Борислав Сарафов, са стояли в Градската прокуратура.

„Ако има данни, касаещи главния прокурор, те трябва да бъдат предоставени на специалния прокурор, който да ги разследва. Липсата на движение по едно дело обаче не е доказателство за недобросъвестност.

Прокуратурата дължи ясен отговор и посочване на фактите. Очевидно има неяснота и обществото не е получило отговор за кого има данни в тези материали.

Нито Борислав Сарафов, нито друг прокурор има интерес в момента от създаване на съмнения, че се прикриват нарушения в дейността му. Това делигитимира цялата прокуратура“.

Адв. Ина Лулчева обърна внимание и на вчерашното изслушване от Прокурорската колегия на съдията от Софийския апелативен съд Галя Георгиева. Тя заяви, че „комисията „Нотариуса“ в Народното събрание се превръща в мегдан, където може да се организира Майдан срещу магистрати“ и запита какво място има подсъдим с три висящи дела в сградата на парламента.

Георгиева, която е бивш член на Висшия съдебен съвет, беше спомената от изслушаните миналата седмица от депутатите Веселин Денков, жената до него Ивайла Бакалова и адвокат Ина Лулчева. По думите на Денков, в качеството си на съдия от закрития вече Апелативен спецсъд, на няколко пъти е отказала да го пусне от ареста.

„Разкриването е възможно с лица, които са „забъркани“, заяви адв. Лулчева.

„Ясно е, че Веселин Денков има три обвинения, защото е отказал да участва в престъпните схеми.

Смущаващо е, че тя не привества желанието на парламента да се разследва едно явление, което злепоставя цялата съдебна власт.

Трябва да се знае кои са лицата, които са общували с Божанов, тези, към които са били отправени искания, кои са били посредниците му и кои магистрати са били свързани с него. По никакъв начин посещенията в кабинет или на събиране не могат да бъдат достатъчни. Прокуратурата трябва да покаже на обществото, че иска да установи пълната истина и значимите факти.

Вчерашната реакция на Прокурорския съвет на изложението на гопожа Георгиева обаче не буди оптимизъм, че ще цели действително разкриване“.

Адв. Лулчева коментира въпроса дали би било по-добре Борислав Сарафов да се оттегли, докота вървят тези разследвания.

„Ако има съмнение за влияние и се разследват факти, свързани с негово участие, изпълняването на длъжността главен прокурор може да създаде съмнения в обективността. Въпрос на лична преценка и отговорност е. По-убедително би било да се оттегли. Не мога да преценя какво отражение би дало това върху самите разследвания“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar