В далечното минало с решение на Софийски районен съд по гр.д.№4571 /2003 година -68 граждански състав-влязло в сила на 11.02.2008 година Гаврилов е възстановен на работа в Национален център за отдих и възстановяване при Министерство на образованието и науката-София-клон Кюстендил на длъжността “Началник отдел”. Независимо от съдебното решение нито е възстановен,нито са му изплатени дължимите обезщетения по представения изпълнителен лист,а и не е получил отговор на молбата му за възстановяване-подадена в срока по чл.345 ал.1 от КТ до настоящия момент.
Национален център за отдих и възстановяване при Министерство на образованието и науката-София като държавно дружество е преструктурирано в -“Ученически отдих и спорт”-ЕООД-София-и това дружество се явява изцяло правоприемник на закрития Национален център за отдих и възстановяване при Министерство на образованието и науката-София.
Съгласно глава четиридесет и шеста от ГПК срещу държавата в лицето на бюджетните учреждения не се допускат-т.е. не може да се предприемат никакви съдебно-изпълнителни действия за принудително привеждане в изпълнение на съдебни актове и принудителни действия за събиране на дължими суми по изпълнителни листове. До настоящия момент Гаврилов не е възстановен на работа и не му бяха изплатени дължимите обезщетения в размер на 2120 лв със законната лихва съгласно издадения изпълнителен лист въз основа решение на софийски районен съд по гр.д.№4571 /2003 година -68 граждански състав-влязло в сила на 11.02.2008 година
На това основание с Решение от 18 януари 2018 година по дело № 44452/2010 година ГАВРИЛОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ Европейския съд по правата на човека осъжда българската държава да заплати неплатеното обезщетение за незаконното уволнение ведно със законната лихва считано от датата на незаконното уволнение през 2003 година до окончателното издължаване на сумата,в това число и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 евро от това неподчинение на държавата на постановените от българския съд влезли в сила съдебни актове,които са задължителни за изпълнение без оглед на това,дали държавата или някой друг е субект по това задължение за изпълнение.Сумите са изплатени окончателно през месец май 2018 година-ТОЕСТ С ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЗАКЪСНЕНИЕ…..

Решението на ЕСПЧ е изключително критично в две насоки:

1.ЕСПЧ приема,че независимо от ревизията на чл.519 от ГПК от страна на Конституционния съд на РБ по конституционно дело № 9/2010 година обн.-в ДВ бр.5/2011 година правата на гражданите по отношения на техни вземания от бюджетни звена продължават да бъдат засегнати и нарушени,като те са лишени от това право с изключение на вземането им от общините,както е в конкретния случай.
2.ЕСПЧ констатира,че от една страна държавата има задължението да осигурява безпрепятствено изпълнение на влезли в сила решения срещу нейните органи или срещу притежаваните от държавата юридически лица или предприятия и че тези решения следва да бъдат изпълнени без неразумно отлагане.
3.ЕСПЧ обаче от друга страна констатира,че откритите по отношение на държавен орган производства по ликвидация не могат и не следва да освобождават държавата от нейното задължение да изпълнява окончателни съдебни решения,по които държавата е длъжник.Според ЕСПЧ заключаването на обратното би позволявало на държавата да се възползва от тази пътека и да избягва заплащанията на вземанията от нея и нейните органи,особено като се има в предвид това,че променящите се нужди налагат на държавата често да извършва промени в своето организационно устройство чрез създаването на нови органи и ликвидирането на стари.
Практиката на ЕСПЧ в Страсбург по отношение на подобни казуси е масова и критично осъдителна .
В заключение от страна на защитника  на Гаврилов  адвокат Любомир Атанасов от Адвокатска колегия Кюстендил се споделя становище,че в подобни казуси като настоящия ЕСПЧ в Страсбург не се ръководи от изискването да са изминали не повече 6 месеца от влизане в сила на последното съдебно решение.Това е така,за това защото се приема,че държавата,бездействайки по отношение на своето задължение да плати сума или да изпълни друго свое задължение по влязло в сила съдебно решение,по което тя е длъжник,винаги е в продължавано нарушение под формата на бездействие,с което се нарушават правата на гражданите по ЕКЗПЧОС.
Ползвайки се от решението на ЕСПЧ,Гаврилов е предприел нова съдебна офанзива против държавата в лицето на Министерство на образованието и науката да му се признае за трудов и осигурителен стаж цялото време от 2008 година до настоящия момент поради недопускането му на работа от страна на държавата независимо от съдебното решение, с което същият е възстановен по съдебен ред.В иска си пред Районен съд Кюстендил Гаврилов е предявил и иск да му бъдат изплатени всички заплати от 2008 година до настоящия момент като обезщетение поради недопускането му на работното място по вина на държавните органи.Гаврилов е категоричен,че ако този иск не бъде уважен,той отново ще сезира ЕСПЧ в Страсбург за нарушени човешки права.