На 19 април 2022 г. се навършиха десет години от смъртта на доц. д-р Ванюшка Ангушева (20.11.1939 г. – 19.04.2012 г.). Това е повод да си спомним за нея.

Доцент Ангушева завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1963 г. Няколко години работи като юрисконсулт. Тя е последният аспирант на проф. Любомир Радоилски. От 1972 г. е асистент в същия факултет. През 1980 г. защитава докторска дисертация на тема „Трудова злополука“ (рецензенти проф. Живко Сталев и проф. Кругер Милованов), а през 1990 г. е избрана за доцент по трудово и осигурително право. През десетилетията доц. Ангушева специализира във Франция, Париж (1974–1975 г.), Полша, Краков, Ягелонски университет (1978–1980 г.), Белгия, Брюксел, Свободен университет (1980 г.), като през 1992 г. е стипендиант по програмата на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) „Демократични институции”.

Доцент Ванюшка Ангушева е дългогодишен високоуважаван преподавател по трудово и осигурително право в ЮФ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Департамент „Право“ на Нов български университет, ЮФ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (с нейното водещо участие е създаден и чийто първи декан е), Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Тя е член на Съюза на юристите в България, на Българската асоциация на жените от юридическата кариера и неин заместник-председател (1986–1989 г.), на Бюрото на Международната федерация на жените от юридическата кариера (1987–1990 г.) със седалище в Рим, арбитър към Националния институт за помирение и арбитраж, член на Консултативния съвет по законодателството към Министерския съвет, както и дългогодишен научен секретар на Специализирания научен съвет по правни науки към Висшата атестационна комисия (1987–1990 г. и от 1998 г. до закриването ѝ).

През 2009 г. доц. д-р Ванюшка Ангушева е назначена от президента на Републиката за член на Конституционния съд на Република България. Смъртта я застига именно като конституционен съдия.

Това са кратките биографични бележки за доц. д-р Ванюшка Ангушева.

Позволявам си да споделя някои лични спомени.

В продължение на 13 години бях неин асистент. Тя беше мой научен ръководител при работата ми върху докторската дисертация (въпреки че докторантурата беше свободна, защото вече бях асистент), коментирахме хабилитационния ми труд за доцент, а впоследствие беше и член на научното жури в конкурса. Тя беше човек с висок морал, богата обща култура, твърд и честен характер (умееше категорично да казва „да“ и „не“, разбира се със съответна аргументация, когато беше необходимо). Тя беше високо ерудиран юрист и с обич и желание предаваше своите знания на студентите и докторантите си. Студентите я уважаваха заради нейната непринуденост по време на лекции и коректност по време на изпити (семестриални и държавни). Малко известен факт е, че доц. Ангушева беше търсен консултант от бизнеса в областта на трудовите отношения, особено в динамичните години от края на миналия и началото на сегашния век.

Познавах доц. Ангушева отдавна – от 15-годишната ми възраст, скоро след като бях приех в паралелка „Математика“ в Природо-математическата гимназия във Велико Търново (в началото исках да уча в Класическата гимназия в София). Няма да забравя думите ѝ за полезността от учене на математика, която развива логиката, и направения при срещата ни надписан подарък – романът на Алексей Толстой „Петър Първи“. Въпреки че бях добър в математиката и другите природо-математически науки (особено химия и физика), впоследствие бях приет в Юридическия факултет (голямата дилема беше право или медицина) и разбрах, колко е добре да си учил математика – помага за развиването на логическото мислене, така необходимо за всеки юрист. Убедих се в това и при второто ми висше образование – финанси (задочна форма), за което следване доц. Ангушева беше един от хората, които ме насърчиха (беше необходимо и за практическата ми дейност). Подготовката за изпита по Висша математика (беше есента на 2002 г.) съвпадна с подготовката ми за конкурсния изпит за асистент по трудово и осигурително право. Няма да забравя как сутринта решавах задачи за детерминанти на матрица и, разбира се, транспортната задача (това е останало като спомен), а следобед четях трудово и осигурително право – беше особено и ползотворно преживяване, съчетано с мили спомени за ученическите и първите ми студентски години. Когато след време споделих това с доц. Ангушева тя се засмя и каза „Разбра ли, Иво, че годините в математическата гимназия не са отишли напразно – те и сега ти помагат“. Икономическите знания са необходими за разбирането на трудовоправната и осигурителноправната уредба, а математиката е крайно необходима в осигурителното право (дори само за формулата за изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, и другите пенсии). И проф. Илия Янулов – първият български професор по трудово право, има първо висше образование „Математика“ в Софийския университет.

За много неща съм се допитвал до доц. Ангушева – за работата ми като асистент, при писането на научни изследвания, в адвокатската ми дейност, по чисто лични въпроси. Винаги ми даваше необходимите отговори, понякога спорехме, но тя умееше да убеждава, както и да приема чуждото мнение. Разказвах ѝ за първите ми екскурзии в чужбина, а тя за своите специализации (винаги ще помня как разказваше, че в Париж мият улиците със сапун). Познавам цялото ѝ семейство – рано починалия ѝ съпруг проф. Георги Ангушев (чичо Гошо), дъщеря ѝ Аделина (тя ми помогна с латинския език в първи курс по повод римското право, защото е завършила Класическата гимназия) и зет ѝ Галин, които за съжаление от десетилетия са в чужбина, където преподават българска литература и българска култура на чужденци.

Доцент Ангушева беше фин човек, умееше да се облича и да впечатлява хората с поведението си. Няма да забравя, как в студените зимни месеци идваше на лекции, обута в елегантни дамски ботуши. Но преди лекцията, скрито от хората, се преобуваше в също толкова елегантни обувки на висок ток (които специално и винаги носеше в торбичка) за пред студентите, а след лекцията отново обуваше ботушите, за да се прибере вкъщи.

По стечение на обстоятелствата, вчера на 19 април 2022 г. Конституционният съд се произнесе с решение № 4 по конституционно дело № 14 от 2021 г., с което отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 68а, ал. 1, изр.2 в частта „пожизнено“ от Кодекса за социално осигуряване. Спомних си за доц. Ангушева и за това, какво би било нейното мнение по този конституционноправен спор. Тя определяше Кодекса за социално осигуряване по-скоро като фискален, а не социален закон.

Доцент Ангушева имаше идея да напише по-цялостно изследване върху комплексното правоотношение, в което е включено и трудово правоотношение. Много сме говорили по тази проблематика. Многобройните ѝ преподавателски ангажименти, а впоследствие и работата ѝ като конституционен съдия, и накрая смъртта ѝ, попречиха това да стане реалност. Направих скромен опит да доразвия тази научна теза, дано поне малко съм бил на високата, с която тя би я обосновала. Имаше и намерение да преработи докторската си дисертация, съобразно новата правна уредба след 2000 г. и да я издаде като монография…

И още много, много спомени…

Светла ѝ памет!