Съставяне на правителство в Република България
Процедурата за съставяне на правителство е регламентирана в чл. 99 от Конституцията на Република България (КРБ). Водеща роля в нея има президентът. Решаващата функция обаче принадлежи на Народното събрание. Нека разгледаме процедурата стъпка по стъпка.
Първа стъпка е провеждане на консултации с всички парламентарни групи в Народното събрание – чл. 99, ал. 1 КРБ. Не са въведени правила за провеждане на консултациите. Поради това президентът има свобода да действа по свое усмотрение.
Особеност на разпоредбата е изискването за консултации не с политическите партии, а с парламентарните групи – чл. 99, ал. 1 КРБ. Тоест, право на участие в процедурата по съставяне на правителство имат най-малко 10 народни представители, които са се обединили в парламентарна група по реда на чл. 13 и сл. от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).
Втора стъпка е възлагане на проучвателен мандат за съставяне на правителство от президента на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група – чл. 99, ал. 1 КРБ и чл. 102, ал. 3, т. 2 КРБ. Президентът няма право на избор. Той е длъжен да извърши това действие. КРБ обаче не посочва в какъв срок след провеждане на консултации с парламентарните групи той следва да стори това. Това решение в КРБ, струва ми се, е удачно. То осигурява възможност на президента след консутациите да съобрази политическата обстановка в парламента и да прецени в какъв срок е най-разумно да упражни правомощието си, за да гарантира неговата ефективност. Исторически погледнато президентът упражнява своето правомощие по чл. 99, ал. 1 КРБ в кратък срок. Стимулът за това е търсене на стабилност, която може да се осигури преди всичко от редовно избрано правителство.
След възлагане на проучвателния мандат, кандидатът за министър-председател следва да предложи в 7-дневен срок състав на Министерския съвет.
Трета стъпка е връчване от президента на проучвателен мандат на кандидата за министър-председател на втората по големина парламентарна група в Народното събрание – чл. 99, ал. 2 КРБ и чл. 102, ал. 3, т. 2 КРБ. Проучвателният мандат се връчва, ако кандидатът за министър-председател на най-голямата парламентарна група не е успял да предложи състав на Министерски съвет.
Кандидатът за министър-председател също разполага със 7 дни, за да направи предложение за състав на Министерски съвет.
Четвърта стъпка е предоставяне на възможност на трета парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател – чл. 99, ал. 3 КРБ. Тук наблюдаваме отклонение от следвания в КРБ алгоритъм на действия. Президентът не връчва проучвателен мандат, а дава възможност на парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Парламентарната група не е обвързана със срок за излъчването на кандидат. Едва ако такъв бъде посочен от съответната парламентарна група, президентът следва да му връчи проучвателен мандат – чл. 102, ал. 3, т. 2 КРБ. И в този случай за кандидата за министър-председател започва да тече 7-дневен срок за предложение за състав на Министерски съвет.
Пета стъпка е предложението на президента до Народното събрание за избор на министър-председател – чл. 99, ал. 4 КРБ във връзка с чл. 84, т. 6 КРБ. Право на инициатива има единствено и само президентът. Народното събрание е обвързано от неговото предложение, което може да бъде прието или отхвърлено. Народното събрание няма правомощие да гласува за кандидат за министър-председател, който не е бил предложен от президента.
Президентът обаче не предлага състав и структура на Министерски съвет. Това правомощие е изключителен прерогатив на кандидата за министър-председател – чл. 84, т. 6 и 7 КРБ. Той може да прави промени в състава на Министерски съвет до момента на гласуването му от Народното събрание.
Народното събрание трябва да направи две гласувания. Първото е за избор на министър-председател. Второто е за състав и структура на Министерски съвет, което се гласува en block (вкупом). Ако Народното събрание отхвърли предложението за структура и състав на Министерски съвет, счита се, че изборът на минисър-председател е нестанал.
За да стъпят в правомощията си, членовете на Министерски съвет трябва да положат клетва по чл. 76, ал. 2 КРБ пред Народното събрание – чл. 109 КРБ.
Шеста стъпка, която е последица от три неуспешни опита за постигане на съгласие за съставяне на правителство, е назначаване на служебно правителство от президента, разпускане на Народното събрание и насрочване на нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 КРБ.
В заключение трябва да се посочи, че процедурата по съставяне на правителство в Република България е тромава, но ми се струва, че е ефективна. Разглеждана стъпка по стъпка, тя предоставя предвидим алгоритъм за действия, който създава яснота. Единствената неизвестна величина е възможността за постигане на консенсус между парламентарните групи. Нейният воал се повдига от Народното събрание, което има последната дума. В тази процедура, ако мога да си позволя сравнението, президентът има ролята на диригент, а политическите сили на оркестър. А всички ние – на публика, която търси качество по струните на Конституцията.
