Процесуално допустимо ли е в производството по искане за спиране на административен акт да се държи сметка за допустимостта на оспорването на административния акт?
Настоящата статия има за цел да постави един процесуален проблем, който представлява тенденция в производствата по искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт, като се отговори, по силата на критичен коментар, на въпроса, процесуално допустимо ли е българското административно правораздаване в лицето на административния съд като първа инстанция и на Върховния административен съд като касационна инстанция да проверяват допустимо ли е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден административен акт, с оглед на факта дали е налице допустимост на направеното оспорване на административния акт.
По същество на поставения въпрос, който е от процесуален характер, настоящият автор,СЧИТА СЛЕДНОТО:
В хипотезата на направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт административното правораздаване не може да разглежда въпроса за допустимостта на оспорването, ПО СЛЕДНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Чл.166, ал.4 от Административнопроцесуален кодекс визира правната възможност да си иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт. Съгласно цитираната правна норма оспорващия може да иска от административния съд спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт.
Като се спазват правилата за тълкуване на правните норми следва да се посочи,че цитираната правна норма в състава си включва следното:
Активно-правно легитимен да иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт има лице, което има качеството на оспорващ. Качеството на оспорващ възниква от момента, когато е налице направено оспорване, независимо по административен ред, или по съдебен ред, на издадения индивидуален административен акт, чието изпълнение е допуснато по силата на закона.
След като е налице активна правна легитимация да се иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт, същото подлежи на разглеждане по същество, като по същество правната норма на чл.166, ал.4 от АПК визира правомощието на съда да спре допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт, когато с неговото изпълнение ще се причинят труднопоправими или значителни вреди.
Поначало спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт представлява обезпечителна мярка, която има правна сила от момента на постановяването й до окончателно решаване, с влязъл в сила съдебен акт.
Законодателят е определил срока за произнасяне на съда по направено искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на оспорен административен акт, а именно, че съдът следва незабавно да се произнесе по такова искане. Тоест, производството по спиране на предварителното изпълнение на издаден индивидуален административен акт, чието изпълнение е допуснато по силата на закон, е бързо производство, подобно на произнасянето на гражданския съд по искане за обезпечаване на бъдещ или на вече предявен иск.
Обезпечителната мярка, чрез спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт,има за цел временно да предотврати осъществяването на правните последици, които са разпоредени с оспорения индивидуален административен акт, чието изпълнение е допуснато по силата на закон. Следва да се отбележи, че когато законодателя допуска предварително изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закон, той презумира наличието на необходимост от защита на обществения интерес.
Всъщност принципно правило е в административния процес, че административните актове подлежат на изпълнение след влизането им в сила- аргумент на чл.90, ал.1 от АПК, а административните актове влизат в сила, след като са изтекли сроковете за оспорването им или ако са оспорени, до момента на влизане в законна сила на окончателния акт на органа по извършване на контрол за законосъобразност на административните актове. Подлежат на изпълнение издадените индивидуални административни актове в хипотезата на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение или, когато е допуснато предварителното им изпълнение с разпореждане по реда на чл.60 ал.1 от АПК. Тоест изпълнението на един издаден индивидуален административен акт може да стане в следните две хипотези- изпълнението на административния акт е допуснато по силата на закон и втората хипотеза-изпълнението на административния акт е допуснато по силата на разпореждане на административния орган, издал административния акт. При двете хипотези на допускане на предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт тежестта за доказване на предпоставките за допускане на предварителното изпълнение е различна в смисъл, че ако предварителното изпълнение се допуска по силата на закон не се изисква административния орган, който издава административния акт да доказва, че е налице основание да се допусне предварителното изпълнение, тъй като, както вече се отбеляза, когато предварителното изпълнение на издаден индивидуален административен акт е допуснато по силата на закона законодателя е създал необоримата презумпция, че е налице основание за допускане на предварителното изпълнение на издадения административен акт, при което положение единствено, искащия спирането на предварителното изпълнение допуснато по силата на закон на издаден индивидуален административен акт, има задължението да докаже, че предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона на оспорения от него административен акт ще му причини трудно поправима или значителна вреда.
Друго обаче е положението по отношение на доказването, когато предварителното изпълнение на издаден индивидуален административен акт се допуска по силата на разпореждане на административния орган, който е издал индивидуалния административен акт, а именно, когато допуска предварително изпълнение на издаден от него инидуален административен акт с разпореждане, административния орган следва да докаже, че е налице някое от визираните в чл.60, ал.1 от Административно процесуален кодекс основания за допускане на предварително изпълнение на издадения от него индивидуален административен акт.
Всъщност, има разлика и в правните последици, които възникват, според хипотезата, в която се допуска предварителното изпълнение на издаден индивидуален административен акт, а именно: Когато по силата на закон се допуска предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт съдът постановява спиране на предварителното изпълнение, което поражда правни последици от момента на постановяването му, а в хипотезата, когато предварителното изпълнение на издаден индивидуален административен акт се допуска по силата на разпореждане на административния орган, който е издал административния акт, то съда има правомощието да го отмени и да задължи административния орган да възстанови положението, каквото е съществувало, преди да бъде допуснато предварителното изпълнение на издадения индивидуален административен акт-аргумент на чл.60 ал.5 от АПК. Заслужава да се обърне специално внимание на правните последици, които възникват в хипотезата на спряно от съда предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт, чието изпълнение допуснато по силата на закон. На този въпрос ще обърна внимание в отделна статия, доколкото предмет на настоящата статия е друг.
При така гореизложеното процесуално недопустимо е в производството по спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт да се обсъжда въпроса за допустимостта на направеното оспорване на издадения индивидуален административен акт. Това е така, тъй като изследването на въпроса за допустимостта на оспорването на издадения индивидуален административен акт в производството по искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издадения административния акт противоречи на целта, която законодателят преследва със създадената правна възможност да си иска спиране на издаден индивидуален административен акт, чието изпълнение е допуснато по силата на закона.
В процесуалната тенденция да се изследва допустимостта на направеното оспорване на издаден индивидуален административен акт административния съд си позволява в производството по искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт да приемат доказателства от административния орган, с които се цели да се докаже, че административния акт преди да бъде оспорен е влязъл в законна сила, което е процесуално недопустимо, тъй като предмет на изследване в производството по искане за спиране на индивидуален административен акт, чието изпълнение допуснато по силата на закон, не може да бъде въпросът за преценка на доказателствата, от писмен характер, които административния орган представя пред съда по искането за спиране. Това е така, тъй като оспорващия не може да упражни процесуалното право да оспори истинността на представените от административния орган, в рамките на производството по искане за спиране, писмени доказателства, които имат документален характер. Това процесуално право е такова по чл.193 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и може да бъде упражнено единствено в производството по оспорването на индивидуалния административен акт и това е така, тъй като, както вече се отбеляза, в настоящата статия, производството по искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт като обезпечителна е бързо, тъй като законодателя е установило правилото, че съдът се произнася по искането за спиране незабавно и веднага. В нормата на чл.166,ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс законодателят е въвел материалноправните условия, при които може да се е направи искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издадени индивидуален административен акт и условията за неговото уважаване, като условието дали административния акт е оспорен в законоустановения срок не е установено от законодателя като такова, в зависимост от което, законодателят да е определил допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на издаде индивидуален административен акт.
Законодателят не би си позволил да установи в закона като условие за допустимост на искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издаден индивидуален административен акт, факта дали издадения индивидуален административен акт е оспорен в законоустановения срок и това е така, тъй като само и единствено в производството по оспорване на издадения индивидуален административен акт е процесуално допустимо да се обсъжда въпроса за положителните и отрицателни предпоставки на оспорването. Дали един административен акт е оспорен в законоустановения срок представлява въпрос, който има отношение към допустимостта на оспорването, респективно към преценката за наличие на положителни или отрицателни предпоставки на оспорването на издадения индивидуален административен акт. При представени от административния орган, издал индивидуалния административен акт, който е оспорен пред съда, на писмени документи, с които административния орган цили да докаже,че поради неоспорването на административния акт, в законоустановения срок, оспорването е процесуално недопустимо, оспорващия има процесуално право да оспори истинността на тези документи по силата на чл.193 от ГПК, приложим на основание чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс. Така например оспорващия, в производството по оспорване на издадения индивидуален административен акт, упражнявайки правото на оспорване истинността на документ, с който се цели да се докаже, че оспорването не е направено в законоустановения срок, може да докаже, че съдържанието на документа представлява неистина, като например, че документа не е подписан от лицето, което го е съставило, или отразените в него факти и обстоятелства не са се случили в обективната действителност. Това не може да бъде установено в производството по искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издадения и оспорен пред съда индивидуален административен акт.
Ако съда, в рамките на производството по искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на оспорен пред съда индивидуален административен акт, приеме и кредитира писмени документи, с които административния орган цели да установи, че оспорването на издадения индивидуалния административен акт е просрочено, то това означава съдът да наруши основен принцип в съдебния процес-това за равенство на страните. Именно по силата на основния принцип в съдебния процес за равенство на страните съдът следва да даде процесуална възможност на другата страна в съдебния процес да вземе становище по представените писмени документи, като му укаже възможността да упражни процесуалното си право на оспорване на истинността на представените документи. Тоест по силата на принципа за равенство на страните страните в съдебния процес следва да имат еднакви процесуални възможности да упражняват процесуалните права, които закона им дава. Тук следва да се има предвид ,че преклузията за страната да оспори истинността на представен по делото документ настъпва може да настъпи след като документа е представен на страната ,респективно след узнаването на документа. Няма как страната да оспори истинността на документ , който съда вече е кредитирал и е предопределил произнасянето на съда в производството ,в което е представен документа.
