Понятие за договора за текуща сметка. Обща характеристика. Определение.
Понятие за договора за текуща сметка. Обща характеристика. Определение.
д-р Благой Златанов
При написването на статията е използвана специализираната българска и чуждестранна литература, посочена в края на труда. Формата на съчинението предпоставя и ме задължава да се позовавам и конкретно, във всеки един случай, на ползваната литература.
В изследването е застъпена и практиката на Върховния съд на РБ, Върховния касационен съд на РБ, Върховния административен съд на РБ, Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, Арбитражния съд при Българската стопанска камара, Арбитражния съд за търговски и потребителски спорове. При разработката на отделните проблеми авторът е изхождал и от постиженията на практиката на ВКС при действието на стария ТЗ от 29.05.1897 г. (отм.).
Авторът изказва благодарност на своя учител и научен ръководител проф. д. ю. н. Георги Стефанов Иванов за критичните му бележки при обсъждането на ръкописа и за целия негов преподавателски и човешки пример.
Договорът за текуща сметка (ДТС) е бил уреден, макар и частично, в Търговския закон от 29.05.1897 г. (отм.). С приемането на част ІІІ-та на Търговския закон (ДВ, бр. 83 от 01 октомври 1996 г., в сила от 01 ноември 1996 г.) ДТС се регламентира в самостоятелна глава (Глава ХХVІІІ-ма, чл. 419 ТЗ). С оглед отчитането на многогодишното прекъсване на търговскоправните традиции в периода от 28 ноември 1951 г., когато бе отменен ТЗ от 1897 г., до 1990 г., когато започва процесът на възстановяване на търговското право, може да се приеме, че ДТС е сравнително нов институт в правната система на Република България.[1] Именно в това е и предизвикателството – да се потърсят научните обяснения на действащото законодателство (посветено на ДТС), да се проучат и анализират теоретичните източници, да се направи обстоен преглед на практиката и да се предложат решения за усъвършенстване на нормативната уредба. Написването на статията е и изключително задължаващо – авторът искрено се надява трудът му да намери място сред научното дело на такива изтъкнати имена в теорията на частното ни право, положили основите на учението за текущата сметка като специфична търговска сделка, като проф. д-р Константин Кацаров, проф. д-р Любен Диков, д-р Петър Джидров, проф. д-р Огнян Герджиков, проф. д. ю. н. Георги Стефанов, проф. д-р Поля Голева, проф. д-р Веселин Христофоров, проф. д-р Емил Златарев, проф. д-р Иван Владимиров, проф. д-р Филип Рачев, доц. д-р Борис Ланджев. Написването на статията би било невъзможно без досега с европейската наука, със законодателствата и практиката на развитите европейски страни, с нормотворческата дейност на Международния институт за унификация на частното право – ЮНИДРОА (UNIDROIT). За възможността да се докосна до тези ресурси дължа благодарност на всички преподаватели от Юридическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, с чиято помощ имах възможност да участвам в международни проекти, семинари и конференции в областта на частното право.
Статията е съобразена с действащото законодателство към м. август 2021 г. Отчетени са и разрешенията на съдебната и на арбитражната практика към м. август 2021 г.
Предмет на научното изследване в труда е договорът за текуща сметка (contract for current account). Авторът се е стремял подробно (детайлно, задълбочено) да изясни частноправните аспекти на отношенията между страните по ДТС съгласно действащото българско законодателство и в контекста на съдебната и арбитражна практика. Направен е цялостен и задълбочен анализ на договора, като е изяснена юридическата му природа и са посочени характерните му правни белези. Договорите за текуща сметка са класифицирани по различни критерии и са направени отграничения от други сходни договори. Обсъдени са въпросите на сключването, съдържанието, формата и условията за действителност на ДТС. Разгледано е още действието на договора за текуща сметка, изразяващо се в правата и задълженията, които той поражда за страните. Изследвани са също изпълнението на задълженията на страните, както и различните форми на неизпълнение, и основанията за прекратяване на договора. Анализирани са и някои специфични теоретични и практико-приложни въпроси, свързани с ефекта на новиране (подновяване, novatio) при признаването на салдото (остатъка, излишъка), с възможността чрез ДТС поне частично да се преодолеят ограниченията при плащанията в брой (per cassa), установени от законотвореца чрез разпоредбата на чл. 3 ЗОПБ, с изясняването на разпоредбата на чл. 419, ал. 1, изр. 2 ТЗ, установяваща начисляване на лихви върху лихви и др. При анализа на редица въпроси е акцентирано върху тяхната научна дискусионност и практическа приложимост. Обърнато е и внимание на правните аспекти на счетоводното отчитане на ДТС. Освен това е направена връзка между счетоводното отчитане и данъчното третиране на ДТС в контекста на действащото счетоводно и данъчно законодателство. Смятам, че по този начин се постига и целта на изследването – да се анализира правният режим на ДТС в неговата пълнота и дълбочина.
В изследването на текущата сметка (current account) са използвани комбинирано следните методи: догматичен (коментаторско-тълкувателен), исторически, сравнителноправен, социално-икономически, статистически, методите на формалната и на правната логика, които са типични за търговскоправната наука. Проверка на изведените по теоретичен път заключения е извършена чрез обстоен анализ на относимата към ДТС практика на ВКС, ВАС, АС при БТПП, ТАС при Националната юридическа фондация, АС при ЕЮП.
В самото изследване са включени и препоръки, и конкретни предложения за усъвършенстване на уредбата, посветена на ДТС. Статията е полезна за студенти, докторанти, практикуващи юристи, представители на бизнеса с оглед изясняването на важни и често спорни въпроси на conto corrente.
В българската правна литература договорът за текуща сметка (контокорентният договор) е бил предмет на научни изследвания и преди приемането на част трета „Търговски сделки“ (Нова – ДВ, бр. 83 от 01 октомври 1996 г., в сила от 01 ноември 1996 г.) на Търговския закон (ТЗ). Първите изследвания, посветени на текущата сметка, са научните трудове на д-р Петър Джидров, на проф. д-р Любен Диков и на проф. д-р Константин Кацаров. В своя „Коментар на Търговския закон, За търговските сделки“, т. ІV, част І, С., 1931, с. 1144 – 1147, с. 1209 – 1223, д-р Петър Джидров разглежда уредбата на текущата сметка по стария ни ТЗ от 1897 г. (отм.). Това фундаментално съчинение (коментар), написано през далечната 1931 г., поставя основите на учението за текущата сметка. В своя труд „Курс по търговско право“, т. ІІ, С., 1935, с. 618 – 629, проф. д-р Любен Диков разглежда текущата сметка в параграфа, посветен на банковите кредитни сделки (отдел ІІ, гл. ІІ, § 3, Ж).[2] Проф. д-р Константин Кацаров в „Систематичен курс по българско търговско право“ представя текущата сметка след банковите сделки (§ 78)[3].
След приемането на част трета на ТЗ, договорът за текуща сметка е анализиран и изследван в курсовете по търговско право на Владимиров, Ив. Търговско право, седмо преработено и допълнено изд., С., 2008, с. 445 – 447, Златарев, Е., В. Христофоров Търговско право. Обща част. Видове търговци. Търговски сделки. Несъстоятелност, седмо изд., С., 2002, с. 268 – 270, Стефанов, Г. Търговско право, т. ІІ, Отделни видове търговци. Отделни видове търговски сделки. Търговска несъстоятелност, В. Търново, 2005, с. 270 – 273, Голева, П. Търговско право, кн. ІІ, Търговски сделки, трето допълнено и преработено изд., С., 2008, с. 391 – 400[4], както и в научното изследване върху търговските сделки на проф. д-р Огнян Герджиков – Търговски сделки. Книга по част трета на Търговския закон, трето преработено и допълнено изд., С., 2008, с. 229 – 233[5]. Отделни въпроси (проблеми) на договора за текуща сметка са изследвани и в няколко статии, публикувани в специализираните периодични издания.
Следва да се отбележи, че липсва цялостно монографично изследване на ДТС, както при действието на стария ТЗ от 1897 г. (отм.), така и при сега действащото законодателство. От тази гледна точка допълнителен raison d’être на статията е нейната новост. Темата на изследването е и актуална не само в правен, а и в икономически аспект. Освен това следва да се има предвид, че текущата сметка се е утвърдила като важен класически (традиционен) институт на търговското облигационно право, който успешно може да се използва от търговците.
Договорът за текуща сметка (ДТС) е правен институт с относително дълга история. През втората половина на ХІХ век, в Германия, ДТС (Laufende Rechnung, Kontokorrent или Kontokorrentvertrag) е уреден в Аllgemeines Deutsches Handelsgesetzbuch (ADHGB)[6] от 1861 г. (вж. § 291 ADHGB, § 294 ADHGB). Значението на тази уредба за нас е особено голямо, тъй като тя, посредством унгарския Търговски закон от 1875 г. (вж. § 285 УТЗ, § 287 УТЗ), е възприета в стария ни ТЗ от 1897 г. (отм.) – вж. чл. 302 и чл. 303 ТЗ (отм.). Поради тази причина ДТС може да се определи като един от класическите търговски договори, т. е. като един от сравнително старите договорни типове[7] на jus mercatorum. През периода 1897 г. – 1951 г. текущата сметка се налага като специфична форма на опростяване и улесняване на трайните отношения между търговците.
В исторически аспект е необходимо да се отбележи, че търговските термини контокорент (итал. – conto corrente) и салдо (итал. / л. – saldo) имат италиански произход. Именно през италианския период от развитието на търговското право (след ХІ век) те се създават като търговскоправни категории (в италианските градове-републики – Венеция, Генуа и Флоренция). Италианският търговски кодекс от 1882 г. е уреждал подробно контокорентния договор[8], като понастоящем в Италия е налице единство на частното право[9], тъй като търговскоправната материя е инкорпорирана от Италианския граждански кодекс (ИтГК).
Научното изследване има за цел детайлно да изясни правната същност на ДТС (контокорентния договор), чиято правна уредба отчита необходимостта от рационалност и опростеност на търговския оборот в условията на пазарно ориентираната икономика (пазарната икономика).
Терминът „текуща сметка“ в търговското право има значително по-тясно съдържание в сравнение с неговото икономическо и разговорно съдържание. По смисъла на търговското ни законодателство текущата сметка (контокорентът) има специфично значение. Затова при решаването на конкретен частноправен казус следва да установим какво разбиране е вложено в понятието „текуща сметка“.
Съдебната ни практика не е изяснила (осветлила) отношението при договора за текуща сметка (ДТС). На практика липсва актуална съдебна и арбитражна практика по повод контокорентния договор, който има значително приложение в пазарната практика. При действието на отменения ТЗ от 1897 г. старият ВКС е реализирал и доразвил в решения изразената по несъвършен начин в разпоредбите на чл. 282, ал. 2, чл. 302 и чл. 303 ТЗ (отм.) изключително пестелива и недостатъчна уредба на ДТС[10], като тези квазипозитивни разрешения следва да бъдат възприети при прилагането и на действащото търговско законодателство. Вж. напр. Р. № 255 от 27.05.1922 г. по гр. д. № 85 / 1921 г. ВКС, ІІ г. о.[11], Р. № 869 от 30.06.1932 г. ВКС, ІІ г. о.[12], Р. № 320 от 14.04.1938 г. по гр. д. № 526 / 1936 г. ВКС, ІІ г. о.[13], Р. № 390 от 10.05.1938 г. по гр. д. № 633 / 1936 г. ВКС, ІІ г. о.[14], Р. № 762 от 26.11.1938 г. по гр. д. № 979 / 1936 г. ВКС, ІV г. о.[15]
Легалното определение на ДТС е установено от законодателя чрез разпоредбата на чл. 419, ал. 1, изр. 1 от Търговския закон (ТЗ)[16]. Съгласно този текст „с договора за текуща сметка две лица, поне едното от които е търговец, може да се уговори, вземанията и задълженията, породени от взаимните им отношения, да се водят в една сметка, която се приключва периодично“.
Този законов текст, макар и ясен по смисъл, е нестилистичен и търпи критика по отношение на стил и редакция. След израза „с договора за текуща сметка“ явно по погрешка е изпусната думата (предлога) „между“. Освен това чл. 419, ал. 1, изр. 1 ТЗ се нуждае от поправително тълкуване, защото в изречението е включена една излишна запетая (след думата „уговори“). Логическото тълкуване налага чл. 419, ал. 1, изр. 1 ТЗ да се схваща, в смисъл че „с договора за текуща сметка между две лица, поне едното от които е търговец, може да се уговори[17] вземанията и задълженията, породени от взаимните им отношения, да се водят в една сметка, която се приключва периодично“.
От друга страна, следва да се посочи, че законодателят ни изцяло се е съобразил с правилото, че чужди думи и изрази могат да се използват в нормативните актове само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да се заменят с български със същия смисъл[18], като в заглавието на глава ХХVІІІ-ма и в текста на разпоредбата на чл. 419, ал. 1, изр. 1 ТЗ удачно е употребил израза „договор за текуща сметка“, а не контокорентен договор (contratto di conto corrente – от итал., contrat de compte courant – от фр., contrato de cuenta corriente – от исп.). Самата текуща (контокорентна) сметка, като счетоводен документ, представлява и систематизиране на информация. По мое мнение, тя може да се води и съхранява и в електронна форма. Представителният орган на търговеца организира по правило воденето и съхраняването в електронна форма на текущата сметка.
В немската литература, и с оглед редакцията на § 355, ал. 1 Handelsgesetzbuch vom 10. Mai 1897 (HGB)[19], се приема, че „при текущата сметка или договора за текуща сметка (Kontokorrent или Kontokorrentvertrag) две лица, от които поне едното трябва да бъде търговец, се съгласяват:
а.) паричните искания на двете страни, които биха възникнали помежду им през течение на известен период време, да не се изплащат поединично – всяко искане отделно – ами
б.) всички тия искания, доколкото се покриват, да се погасяват без плащане в края на периода и
в.) да може да бъде потърсена само свръхразликата от исканията (saldo), която би се оказала в тоя момент в полза на едната страна“.[20]
Следва за пълнота да се акцентира на положението, че българският законодател, възприемайки принципно германските търговскоправни разрешения по отношение на текущата сметка, не е довел рецепцията докрай. Към прецизността на рецепцията също могат да се отправят известни забележки.
В търговскоправната литература се застъпват две становища относно дефиницията на ДТС и по-точно относно взаимните задължения на страните по контокорентния договор (чл. 419, ал. 1, изр. 1 ТЗ).
Според първото становище, в търговските книги се открива текуща сметка, по която хронологически се записват взаимните парични задължения на страните по ДТС.[21] От сравнителноправна гледна точка (sic § 355, ал. 1 HGB, чл. 856 от Гражданския и търговски кодекс на Тайланд), а и с оглед социално-икономическите условия у нас, това разбиране като че ли е безспорно. Парите, респ. паричните задължения, имат най-голямо практическо значение за търговскоправния живот. Парите са универсално средство за разплащане.[22]
Според второто становище, взаимните задължения на страните по ДТС следва да са изразени или в пари, или в други заместими вещи.[23]
По мое мнение, правилно е второто становище, тъй като в търговската практика принципно могат да се сключват договори за текуща сметка, при които страните записват взаимните си задължения, изразени в други еднородни единици, различни от парите (т. е. в друг еквивалент). Следователно, вземанията и задълженията между страните по ДТС трябва да са взаимни и еднородни, изразени в пари или в други единици (напр. жито, пшеница, ръж, злато, петрол).
Обезценяването на парите (инфлацията) и свързаната с това несигурност в търговския оборот биха могли да се преодолеят от търговците чрез установяване на взаимните им задължения в други единици, различни от парите. Напр. други заместими вещи (различни от парите). Еднородността на взаимните задължения е предпоставка за воденето на текущата сметка и за записването им a conto. De lege lata липсва ограничение взаимните еднородни задължения на контрахентите по ДТС да бъдат само и единствено парични. Рискът (periculum) от обезценяването на парите предполага или поне оправдава страните по ДТС да приложат като техника за защита от инфлацията уговорки, по силата на които вземанията и задълженията, породени от взаимните им отношения, да не са парични.
Характерно за ДТС е, че той има комплексен (интегриращ) характер. ДТС може да се дефинира като търговска сделка, притежаваща седем характерни белега:
а.) на първо място, при ДТС, по дефиниция, поне една от страните по него трябва да е търговец.[24] Следва обаче, за пълнота и прецизност, в сравнителен план да се отбележи, че според чл. 856 от Гражданския и търговски кодекс на Тайланд (ГТК на Тайланд) липсва изискване поне едното от двете лица по текущата сметка да е търговец. Българският законодател стриктно, поне в това отношение, е възприел разрешението, установено в § 355, ал. 1 HGB, поне едната страна по контокорентния договор да има търговско качество.
б.) на второ място, нашият ТЗ не урежда ДТС като абсолютна (обективна, основна) търговска сделка (вж. чл. 1, ал. 1 ТЗ и чл. 286, ал. 2 от с. з.). В ТЗ по правило[25] е дадена уредба на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1. ДТС не е посочен в изброяването на абсолютните (обективните) търговски сделки, което е изчерпателно[26]. При ДТС обаче, по дефиниция, поне една от страните по него трябва да е търговец (чл. 419, ал. 1, изр. 1 ТЗ, срвн. § 355, ал. 1 HGB). Това per usum (на практика) означава, че ДТС е търговска сделка, нормативно уредена в част ІІІ на ТЗ, т. е. сделка на jus mercatorum, която е специфичен (отличителен) институт на търговското облигационно право. Ако се изразя с думите на проф. Огн. Герджиков – „посоченото деление на търговските сделки на обективни (абсолютни), субективни (относителни) и презумптивни е необходимо с оглед намирането на демаркационната линия (к. м. – Бл. Зл.) между гражданскоправните и търговските сделки“[27], то ДТС е рожба на търговското право, т. е. демаркационната линия е преодоляна още с „раждането“ (появата) на текущата сметка като инструмент за улесняване на търговскоправните (икономическите) отношения и в частност на търговията. Разпоредбите за търговските сделки винаги се прилагат и за двете страни по ДТС (ако, разбира се, не следва друго от закона). По мое мнение, в действащия ТЗ се усеща в две насоки липсата на правилото, закрепено в чл. 282, ал. 2 ТЗ (отм.). Според посочения текст от стария ни ТЗ (отм.) текущите сметки се считат по отношение на нетърговци за търговски сделки само тогава, ако произхождат от търговски операции. На първо място, per argumentum a contrario от чл. 282, ал. 2 ТЗ (отм.) текущата сметка е безусловно търговска сделка за (спрямо) търговеца и е недопустимо последният да доказва, че дадена сделка не се отнася до търговията му.[28] На второ място, по старото ни търговско право текущата сметка се е считала за търговска сделка спрямо нетърговеца само ако произхожда от търговски операции (разбират се такива манипулации, които са присъщи на търговията[29]).
в.) на трето място, при ДТС хронологически се записват взаимните парични задължения на контрахентите (такова е доминиращото становище в търговскоправната наука). Задълженията могат да са в лева или в чужда валута. По мое мнение, в текущата сметка могат да се записват и взаимни еднородни задължения, които не са парични, а са изразени в заместими вещи (различни от парите). В разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ТЗ не е поставено условието задълженията да са парични, а определяща е само тяхната еднородност. Законодателят визира вземания и задължения без да уточнява, че те непременно трябва да са парични. Акцентът на изложението по-нататък ще бъде материята на взаимните парични задължения, тъй като на практика те се използват масово в сравнение с непаричните, които са рядкост (напр. има случаи в договорната практика, когато в договори за наем на земеделска земя се включва клауза, според която наемът се изплаща в натурална форма, т. е. в селскостопанска продукция).
г.) на четвърто място, при ДТС, вместо повтарящи се плащания, периодично ex lege се извършва само прихващане[30] (compensatio).
д.) на пето място, ДТС е договор с продължително изпълнение[31], като може да бъде сключен с определен срок (dies certus) или за неопределен срок (т. е. без определен срок, безсрочен, dies incertus).
е.) на шесто място, ДТС по принцип може да бъде прекратяван едностранно преди изтичането на установения в него срок (срвн. и чл. 859 ГТК на Тайланд, § 355, ал. 3 HGB, които разпоредби могат да се използват при тълкуването на текста на чл. 419, ал. 3 ТЗ).
ж.) на седмо място, рискът (periculum), свързан с обезценяването на парите, се носи от страната, в полза на която е крайният остатък (излишъкът, салдото).
Във Франция текущата сметка (compte courant) се определя като „счетоводна сметка, която се използва при търговските и финансовите сделки и отразява взаимните делови отношения на лица, които се споразумяват да слеят произтичащите от тези отношения вземания и задължения в едно салдо под единен режим“.[32] Френската практика е възприела т. нар. ретрограден метод за изчисляване на лихвите и намиране на салдото по текущите лихвени[33] сметки. При ретроградния метод лихвените дни се броят от вальора на операцията (т. е. от датата, от която започват да текат лихвите по една сума, отразена в сметката) до най-ранния падеж, наречен епоха.[34]
ДТС е категория (институт) на търговското право, която е възникнала в практиката в резултат на развитието и усложняването на икономическите отношения. От тази гледна точка евентуален опит договорът за текуща сметка (ДТС) да се инкорпорира в гражданскоправна кодификация би бил неудовлетворителен и изначално обречен. В този ред на мисли, понятието за контокорента може да се посочи като една от причините за наличието на отделно търговско законодателство и същевременно като пречка за инкорпорирането му в обща гражданска кодификация. Именно по тази причина в новия Граждански кодекс на Руската федерация (ГК РФ) контокорентният договор не е уреден. В Русия е налице единство на частното право. Съдебната практика има голямо значение за изясняването на отношенията при ДТС (договор текущаго счета, контокоррентный договор) и значителният брой на съдебните дела, свързани с контокорента, свидетелства, че този ненаименуван (неуреден от руското законодателство) договор има не малко икономическо значение (вж. напр. кас. реш. от 21.02.1907 г., № 18[35], в което е даден възгледът на съдебната практика за същността на ДТС). В руската доктрина[36] ДТС се дефинира като съглашение между две лица взаимно да се кредитират по повод сделките, които сключват помежду си, за определен период от време. Теорията, която обяснява правната природа (същност) на ДТС чрез взаимното кредитиране, се застъпва и от германската търговскоправна наука[37] и съдебна практика.
По мое мнение, дори само от определението на ДТС в ТЗ се вижда, че разделението между гражданското право и търговското право (дуализмът на частното право) е необходимост, а не случайност[38]. При всяко положение контокорентът е отражение на принципа на jus mercatorum за опростеност и рационалност на търговския оборот. Насрещните задължения, породени от взаимните отношения между контрахентите по ДТС, се трансформират в пера по текущата сметка, като никоя от страните не може да иска изпълнение, докато сметката не се приключи. На практика чрез контокорента се получава ефект на взаимно кредитиране, който според много автори е целта[39] на ДТС.
В ст. 1 от Постановлението на ЦИК и СНК на СССР от 23.07.1930 г. за договора за контокорент (СЗ СССР 1930 г. № 38, с. 409) се дава следното определение: „с договора за контокорент страните се задължават взаимно да отнасят по една сметка (контокорентна сметка) своите взаимни парични вземания, така че страната, която се окаже длъжник при приключване на сметката, да бъде длъжна да заплати на другата страна създалата се разлика (салдо)“[40].
ДТС дава възможност за „затваряне“ на отношенията между страните, като се отстранява необходимостта от сключване (извършване) на обслужващи търговски сделки (напр. банкови сделки като договор за банков кредит /чл. 430 – 432/, договор за разплащателна сметка[41], договор за банков превод[42] и др.; платежно нареждане, менителница, запис на заповед, чек, заем за потребление / mutuum). Преплитането и взаимодействието между разчетния и кредитния елемент, както и ефектът на новиране (елементът на новация) чрез признаване на салдото, са в основата на разноликата природа на контокорентния договор. Отделните елементи не са самостоятелни и независими един от друг, те са в неразривно единство и формират един комплексен институт, целта на който е да се задоволят комплексните потребности на търговците на фона на усложнените и динамични обществено-икономически отношения. Затова е неправилно (неприемливо) да се разкъсват отделните елементи на ДТС и същите да се изследват изолирано един от друг. ДТС е символ на пазарната икономика и в този смисъл се явява естествено противодействие на налаганите бизнес регулации (рестрикции). Може да се приеме, че в чл. 419 ТЗ е установен един успореден (независим, алтернативен) и различен режим на изпълнение на търговските сделки чрез безкасово разплащане с оглед стимулиране икономическата активност на стопанските субекти в сравнение с общия гражданскоправен режим на плащане.
ДТС предполага трайни търговски отношения между страните. Следва да се има предвид и обстоятелството, че контокорентът също така дава възможност за утвърждаване и засилване на посочените отношения и връзки, като в този смисъл, казано образно, се постига едно икономическо „затваряне“ между контокорентистите (страните по договора за текуща сметка).
[1] Следва обаче да се има предвид, че контокорентът се е прилагал в практиката и при действието на турското облигационно право по нашите земи, преди освобождението от турско робство, и преди приемането на първия ни ТЗ от 1898 г. Вж. и Голева, П. Търговско право, кн. ІІ, Търговски сделки, пето преработено и допълнено изд., С., „Апис“, 2014 (по-нататък: Голева, П. Търговско право ІІ, пето изд.), с. 331, където се приема, че ДТС „е един от сравнително старите договорни типове на търговското право“.
[2] Вж. и Диков, Л. Курс по търговско право, т. ІІ, трето фототипно изд., С., 1992 (по-нататък: Диков, Л. Курс), с. 618 – 629.
[3] Вж. Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право, четвърто изд., С., 1990 (по-нататък: Кацаров, К. Систематичен курс), с. 521 – 527.
[4] Вж. и Голева, П. Търговско право, кн. ІІ, Търговски сделки, четвърто преработено и допълнено изд., С., 2012 (по-нататък: Голева, П. Търговско право ІІ, четвърто изд.), с. 272 – 281. Също Голева, П. Търговско право, кн. ІІ, Търговски сделки, пето преработено и допълнено изд., С., „Апис“, 2014 (по-нататък: Голева, П. Търговско право ІІ, пето изд.), с. 328 – 341.
[5] Вж. и Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто преработено и допълнено изд., С., 2015 (по-нататък: Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд.), с. 271 – 276.
[6] Вж. Fleischer, H. Handelsgesetzbuch mit Einführungs, 57. Auflage, München, 2015, Einführung І (1.), s. ІХ.
[7] Така Голева, П. Търговско право ІІ, четвърто изд., с. 273. Голева, П. Търговско право ІІ, пето изд., с. 331.
[8] Вж. Шершеневич, Г. Ф. Учебник торговаго права, седьмое изд., Москва, 1914, с. 243.
[9] Вж. Стефанов, Г. Търговско право. Обща част, трето допълнено и актуализирано изд., В. Търново, 2016 (по-нататък: Стефанов, Г. Търговско право. О. ч., 3. изд.), с. 34.
[10] Вж. и Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд., с. 271, където се отчита, че по стария ТЗ (от 1897 г.) ДТС е нямал цялостна (к. м. – Бл. Зл.) уредба.
[11] Публ. в „Решения и определения на ВКС, граждански отделения за 1922 – 1923 г.“, С., 1923, с. 87 – 88 и с. 289.
[12] Вж. Цукев, Г. Съдебна практика, Книга ІV 1931, 1932 г., С., 1936, с. 1065 – 1066.
[13] Публ. в „Решения и определения на ВКС, граждански отделения и общо събрание“, т. І, С., 1938, с. 366 – 367.
[14] Пак там, с. 383 – 384.
[15] Пак там, с. 1062 – 1065.
[16] Така и Владимиров, Ив. Търговско право, седмо преработено и допълнено изд., С., 2008 (по-нататък: Владимиров, Ив. Търговско право), с. 445.
[17] Вж. и Герджиков, О. Търговски сделки. Книга по част трета на Търговския закон, трето преработено и допълнено изд., С., 2008 (по-нататък: Герджиков, О. Търговски сделки, трето изд.), с. 229. Също Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд., с. 271.
[18] Вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част, второ изд., С., 2002 (по-нататък: Павлова, М. Гражданско право), с. 154 in fine – 155.
[19] Вж. Fleischer, H. Handelsgesetzbuch mit Einführungs, 57. Auflage, München, 2015, s. 155. Schuster, A. The German Commercial Code, London, 1911, p. 170 – 171.
[20] Вж. Козак, К. Учебник по Търговско право (превод от немски – Цв. Пупешков), т. І, С., 1920 (по-нататък: Козак, К. Търговско право), с. 357. Cosack, K. Lehrbuch des Handelsrechts, 7. Auflage, Stuttgart / Bonn, 1910, § 88, s. 350. Cosack, K. Lehrbuch des Handelsrechts, 6. Auflage, Stuttgart, Verlag von Ferdinand Enke, 1903 (по-нататък: Cosack, K. Handelsrechts), § 69, s. 306.
[21] Вж. Герджиков, О. Търговски сделки, трето изд., с. 229. Също Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд., с. 271. Вж. и Стефанов, Г. Търговско право, т. ІІ, Отделни видове търговци. Отделни видове търговски сделки. Търговска несъстоятелност, В. Търново, 2005 (по-нататък: Стефанов, Г. Търговско право ІІ), с. 270. Джидров, П. Коментар на Търговския закон, За търговските сделки, т. ІV, част І, фототипно изд., С., 1994 (по-нататък: Джидров, П. Коментар), с. 1211 и с. 1219. Козак, К. Търговско право, с. 357.
[22] Така Павлова, М. Гражданско право, с. 403.
[23] Вж. Владимиров, Ив. Търговско право, с. 446. Кацаров, К. Систематичен курс, с. 524.
[24] Вж. вместо (преди) всички Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд., с. 271 и с. 342.
[25] За съжаление законодателят ни не е последователен в това отношение – вж. глава XXXVІІ-ма ТЗ (чл. 605 – 606а).
[26] Така и Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд., с. 28. Александър Иванов приема, че изброяването в чл. 1, ал. 1 ТЗ е замислено като изчерпателно, като изключение се прави в т. 13 относно услугите. Вж. Иванов, Ал., Р. Илиева Курс по търговски сделки и несъстоятелност, С., 2013, с. 13.
[27] Вж. Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд., с. 31.
[28] Така и Джидров, П. Коментар, с. 1145 – 1146.
[29] Вж. Джидров, П. Коментар, с. 1146.
[30] Вж. Герджиков, О. Търговски сделки, четвърто изд., с. 301 и с. 272.
[31] Така и Голева, П. Търговско право ІІ, четвърто изд., с. 276.
[32] Вж. и Корню, Ж. Юридически речник, осмо прераб. и допълн. изд., С., 2004, с. 269.
[33] Вж. Хаджиев, Ал. Търговски енциклопедичен речник, С., 1930, с. 454. На с. 458 от посочения труд е представена и примерна текуща лихвена сметка, водена по френския (ретроградния) метод.
[34] Вж. Хаджиев, Ал. Търговски енциклопедичен речник, С., 1930, с. 455 – 458, където подробно е разгледана техниката за смятане и нанасяне на лихвите при ретроградния метод, както и предимството му в сравнение с прогресивния (германския) и стълбовия (американския) методи.
[35] Публ. в „Решения гражданскаго кассационнаго департамента Правительствующаго Сената 1907.“, С.-Петербург, 1907, с. 48 – 56.
[36] Вж. Шершеневич, Г. Ф. Учебник торговаго права, седьмое изд., Москва, 1914, с. 243. Цитович, П. П. Учебник торговаго права, Киев, 1891, с. 281 – 282.
[37] Вж. Endemann, W. Handbuch des deutschen Rechts. Levy, J. A., J. Riesser Lehre von Contocorrent – Vertrag, 1884.
[38] Обратното виждане се застъпва от Таков, Кр. Закон за задълженията и договорите, шесто актуализирано изд., С., 2008 (по-нататък: Таков, Кр. ЗЗД), с. LXXXVІІ.
[39] Вж. авторите, посочени в бел. под линия № 36 и № 37.
[40] Вж. Братус, С. Н. Съветско гражданско право, т. ІІ, С., 1953, с. 214.
[41] Уредбата на този договор в ТЗ (чл. 426 – 429) е отменена със ЗПУПС.
[42] Уредбата и на този договор в ТЗ (чл. 448 – 450) е отменена със ЗПУПС.
