Една държава е толкова миролюбива към гражданите си ,колкото към друга държава ,от която няма пряк интерес

Мариета Дечевска

I. Увод

Светът, в който живеем е осеян със всякакви правови явления-някои правомерни, други недотам, а трети влизат в графа ,,наказуемо“. Субективно е обаче все още понятието за общочовешките права и обвързаността им с териториална неутралност. Имам предвид ,че няма унифициран международен модел ,по който да се третира еднакво всеки човек. До известна степен правата ,които притежава отделния индивид зависят от държавата , в която се намира. Моделите на човешки права на дадена територия варират от свобода до степен на свободия ,до такива рестрикции ,които граничат с робство. Мога да го кажа и в положителен смисъл -от призната абсолютна свобода на човека, до абсолютно предотстъпване на неговите права в името на определена власт, но мисля ,че предходното изречение звучи по-добре, защото понятието ,,идеална държава,, е повече от утопия в 21 век.

Това обективно обуславят желанието на будните умове за промяна. Исканията във всяка държава са различни ,но с общо ядро промяна на крайните модели на управление.

Не може да се каже ,че именно тези изявени хора ,,диктуват,, хода на събитията. Те не са лицата на протести ,нито на граждански движения и ако има изключение е рядкост.

И може би ненамесата донякъде има резон ,защото човешките отношения не са нещо ,което може да се промени за един ден- наслагана народопсихология ,изстрадана чрез жертви история и прочее ,които може би изискват научен ,политически и дипломатически подход.

Това което е добро за един ,не винаги е добро за друг.

И все пак съм против свободията и робовладелческия манталитет.

II. Обществен договор

1.Революция и преврат -разграничение

Революциите в чистия им вид са сякаш изживели времето си. Понеже границите на повечето държави в света са ясно установени ,а повечето революции целят териториални изменения , чистия вид на думата революция говори за липса на дипломатични органи на дадена държава ,които да укрепват мира с оглед на световните принципи за защита достойнството и правата на човека . Но пък съществуването на революцията като естествено правен регулатор ,особено ,когато е мирна не може да се каже неприложима в 21 век. Обаче засягането на териториалната цялост на държава дали от вътрешни явления, или от външни, е с друг оценъчен характер в сравнение с Възраждането в България ,Ренесанса и други в световен план. Така защото са създадени много военни съюзи ,които изключват войната и препоръчват дипломацията като средство за уреждане на отношенията ,а всяка една революция с намесването на оръжие повечето пъти води до война. Може би повечето революции и в миналото е трябвало да протекат като мирни и затова исторически се търси виновната страна. Ние като българи сме особено чувствителни на тази тема с оглед на факта, че сме се освободили от Османско робство предимно с революция. определено на може да се подмине факта ,че нашите сънародници са нямали друг избор освен да въстанат, защото по дипломатичен ред исканията им не са били уважени. Още повече ,че е имало насилствен геноцит срещу населението , претопяване каквото е еничерството.

Френската революция служи за инструмент за преобразуване картата на Европа. Тя поправя пътя за утвърждаването на модерния тип държавност. Доколкото основната цел исторически е било свалянето на монархизма, мисля ,че тази концепция се е отнасяла за конкретните политически условия и не може да се унифицира . Концепциите на Френската революция не засягат непременно изключването на определено държавно-политическо устройство- монархическото за държавите по целия свят.

Затова погрешно някои последващи политически течения изопачават целите ,лозунгите, идеите на тази революция като ги принизяват до чисто концептуално разбиране на събитията.

Както казах всяка крайност на определено тълкуване води до неблагоприятни обществени явления и често до дълбоко разделение на социума.

Затова въпреки че Жана Д’Арк е светица и колкото и да се идеализира една революция ,тя дава много невинни жертви от двете страни.

Застъпвам становището за личната отговорност на отделния човек за постъпките му ,не за колективната. Като е и в правовите държави в 21 век.

През целия 19 век Османската империя бавно се разпада както под влиянието на чуждите народи на територията и ,така и под влиянието на антитурски национализъм и силни реформаторски движения.

В границите на  сформираната империя още преди 19 век е имало разногласия между  различните поданици на база национално самоопределение.

В България се приема ,че национално -освободителното движение води началото си много преди 19 век ,но  тогава е узрял моментът за всенародно въстание. Така защото зверствата и лишаването от права на местното население до робство  на територията на България са датирали по отдавна ,но на тях не се е дала такава международна гласност.

Априлското въстание в България може да се нарече революция. Разбира се тежко пострадалите организатори на национално-освободителното движение оставят спорен въпросът дали успехът на Априлските събития се дължи на вътрешно-революционни спорове,  или на добро проучване на организаторите от страна на османската власт. Истината е някъде по средата, защото не може да се каже ,че в такава мащабна революционна организация по онова време е нямало поне един двама човека ,които да не мислят за власт ,а за националната идея.

Каквато и да е истината обаче, последвалата реакция на Османската империя  и избиването на голяма част от мирното население по зверски начин ,свидетелства не само за това че империята е изживяла времето си като държавно устройство ,но и за един етап от историята на България ,който оставя ярък спомен за извършения геноцит.

Действително Османската империя не е била благосклонна и към голяма част от турското население ,затова и национално-освободителните движения в частност в България съответстват исторически на искане за модернизация и реформи по европейски модел от много турци.

Докато в България водеща за освобождението от Османско робство е предимно националната идея по-рано в световна история може да видим примери за други цели на революционния подход.

Декларацията на независимостта на САЩ слага началото на държавността на тази територия. Документът е следствие от водените  войни срещу Великобритания по онова време като част от териториалните единици на САЩ провъзгласяват независимост. За разлика от другите революции или сходни на революция явления ,които обикновено водят до национализъм на територията, на която се извършват провъзгласяването на независимостта на САЩ е прецедент в световната история . Може би заради многото различни етноси ,живеещи на тази територия като концепция се разбира липсата на расови и верски противоречия както с гражданите на САЩ ,така и със света. Доколко това е така на практика и във всички периоди е спорно и продиктувано от конкретната историческа ситуация.

Много преврати в историята се наричат революции и обратното. Има съществено разграничение между преврат и революция . Исторически първото съществено разграничение е дали е подкрепена промяната от мнозинство или е немасово искане за смяна на обществения ред. Втория съществен признак е за обществената полезност или за правилност на идеологията ,с която се ползват като концепция повечето революции. В 21 век обаче мисля ,че посочените признаци са нещо относително. Има много идеологически групировки и всякакви образувания ,които твърдят ,че извършват революции ,а концепцията им е основана на невъзможност участващите да се отклонят от идеята на сформираното движения поради ред вътрешни наказания. В тези случаи липсва свободната воля. Не по-малко са случаите на материална зависимост в сформираните идеологически течения или обещания за управленски постове и контрол след успешността на извършените промени.

Всъщност в посочените хипотези по скоро става дума за преврати ,които получават името революция в съвременна история поради ред причини ,които пречат на оценъчния характер на явленията: като се започне от страхът в населението ,ако превратът е извършен по насилствен ред ,до външнополитическите фактори на влияние на определени външно-държавни лидери.

Така ,че оценката на дадено събитие за промяна на обществения договор в една държава трябва да бъде подчинен първо на естественото право -на общочовешките морални норми за справедливост ,за прогрес ,за толерантност и в същото време ненамеса в свободата на човека. Свободата на всеки се простира дотам ,докъдето се простира свободата на другия. На второ място на международното схващане за справедливост. Трябва самата промяна да е в духа на общочовешките ценности и да цели мир на регионално и световно ниво.

В този смисъл партийна оценка на дадено събитие като революция и преврат не е абсолютна. Всяка партия ,разбира се може да защити действията си които произлизат от вътрешната им политика ,да твърди тяхната властническа легитимност ,но не и да определи характерът на явленията. Партийната защита е като защитата на човека пред съд ,има право на съществуване ,но е едностранна и дали явлението е преврат или революция определят и историците и международните органи ,които имат правомощия и т.н.

Тази така парлива тема за революция и преврат ще завърша със заключението ,че периодите в Българската история не си приличат ,затова има историческа периодизация за времевите граници на Средновековие, Възраждане ,Нова история и т.н. В този смисъл може да се каже ,че в епохата на Възраждането името на Левски е равносилно на думата справедливост ,както на Ботев и останалите, което издига тези герои до вечна памет в българска и световна история ,но в 21 век е друга политическата обстановка и други са историческите и политически прийоми , с които се взимат справедливи решения.

Като миролюбив човек ,и мислейки за мирно решаване на спорове мисля ,че трябва да се използва повече дипломация във днешните времена и да се стига до въоръжени сблъсъци и насилствени промени по-рядко. Бих искала да кажа никога ,но това е утопия все още за мен и моето съвремие.

И все пак като реалист мисля ,че държавите и силните и слабите трябва да насочат усилията си не в спорове една с друга и не в словесни и други атаки за надмощие ,а в посока на обединение срещу насилието и престъпността в световен мащаб.

Искрено се надявам да има повече научни и културни революции ,които по правило са по мирен начин .

2. Като насекомото на Кафка, понякога изпитваме странни усещания. Усещането за неудовлетвореност е най-силно изразеното за вдигането на масите срещу дадено явление. Потискането на духа на човека при определено политическо статукво води до чувство за незначителност. Друг е въпроса ,че самата еуфория за дадена политическа промяна и желанието да се извърши на секундата води не винаги до правилни решения.

Друга причина за обществено недоволство е сравнението на равнището на държавата със останали държави по света. При изостанал научен и технологически прогрес ,често има недоволни и това довежда до желание за промяна. Естествено развитието на една държава е процес ,който не започва от едно управление ,а народопсихология , историческа тенденция и т.н. Това не се отчита ,когато избухне общественото недоволство. Както в медицината ако някой е излекуван приносът е на последния лекар и хората рядко отчитат ,че самото оздравяване е плод на цялостното лечение, така и вината се приписва на конкретния управляващ. Има и други по правилни и обективни подходи, но това е тенденция.

Понякога общественото недоволство е плод на конкретен повод -нелепа смърт , неправилно властническо решение ,определено искане. След като се докаже правотата на исканията и разбиране по отношение на събралите се за определен казус хора ,обикновено не се стига до масовост на явлението. Разбира се за обикновения човек правилното е да се уважат колкото се може по-бързо тези искания. Но като юрист се замислям ,ако всички предпочетат този подход ще се стигне до анархия. Не мисля ,че интелекта и дипломатическия подход при спор трябва да са прийоми само на дипломатите -а за всеки един човек . Нямам предвид гражданите да не се намесват във властта и да няма коректив на властническите решения. Това би било бюрокрация и ограничаване правата на човека и гражданина отново. Трябва да се намери обаче златната среда между анархия и бюрокрация -а не да се преминава от едната крайност в другата.

II. Видове правни системи

1. Германо-романска правна система

Действаща у нас е Германо-романската правна система. Тя седи по-близо до римското право ,отколкото останалите видове системи. Основен източник на правото е законът , а обичаят е подпомагащ. В този смисъл позитивното писаното право е доминиращо на територията ни. Върховенството на закона ,при неблагонадежден закон ,разбира се може да доведе до неблагоприятни правни последици ,което може да се преодолее  чрез тълкуване на конкретните разпоредби от Конституционен съд , преюдициални и други запитвания до СЕС ,както и тълкуване в духа на общочовешките ценности от всеки съдия.

В позитивното право Конституцията е основен закон. След приемането на България в ЕС обаче държавата ни се сдоби с нов национален правен ред ,на който не противоречи дори Конституцията ,ако правоотношението не е типично вътрешно.

Въпреки че говорим за позитивно право , по правило то трябва да е продължение на естественото право в континенталната доктрина. Естественото право са изконните  права ,които всеки притежава.

Германо-романската правна система и необходимостта за кодифициране на правото възникват на мястото на християнската схоластика и догматика. Различни течения на рационализма по времето на Ренесанса създават импулси на възвръщане ролята на римското право в Европа. Изключение правят Великобритания и земите на Европейска Турция.

Българското Възраждане започва по-късно в сравнение с Ренесанса. Някои историци твърдят ,че Османското робство в България забава като цяло развитието не само на държавността но и на културния ни прогрес  с няколко века занапред . Въпреки ,че е имало отделни личности ,които по нищо не отстъпват на своите чуждестранни аналози -като започнем от Паисий и стигнем до Вазов , следването на културния модел е било трудно постижимо и често наказуемо на нашата територия ,защото Възраждането е вървяло ръка за ръка по онова време с национално-освободителната идея.

И все пак макар и изтощена и дала много жертви от културния си елит ,Следосвобожденска България успява да изработи една от най- стойностните като качество конституции за времето си – Търновската конституция.

Тома Аквински е  италиански философ и богослов. Канонизиран за светец през 1323 година от Папа Йоан XXII.  На Тома Аквински се дължи именно използването на римското право пред църквата. Той прави паралел между правото като носител на разум , съответстващ на божествения закон. Освен това е безспорен пример ,че вярата и науката могат да вървят ръка за ръка. Въпреки ,че е титулуван исторически като схоластик , е спорно дали може да се каже ,че е последовател на Аристотел. По този повод италианският поет и художник Марчело Ланди казва: „Може ли Тома да бъде сведен до един късен последовател на Аристотел? Всъщност по исторически и теоретични причини е по-добре да направим обратното — да потърсим оригиналността на томизма и специфичните му отлики от аристотелизма, ако искаме да проумеем начина на мислене на Тома Аквински, чиято гледна точка отчита всичко случило се междувременно на Запад: установяването на християнството и на събудената от него мисъл. С други думи, Тома преобразува учението на Аристотел в съгласие с християнството, а не обратното.“

Тези и много други факти доказват ,че оприличаването на 19 век за епоха  на кодификацията в правните системи на континента не е съвсем правилно. Идеята се заражда много по-рано ,а през този период се създава централизирана и единна система на юрисдикция ,която да прилага създаденото писано законодателство.

Кодификацията разбира се има и своите негативни последици. Ограничаването ролята на тълкуването на правото до свеждане с буквалния текст на закона и слагането на знак на тъждественост  между писано право и изконните човешки права безспорно са едни от тях.

2. Прецедентна правна система

В прецедентната правна система ,за разлика от Германо-романската се приема за източник на правото съдебния прецедент. Прецедентната правна система първо се формира и в Англия. Правното семейство на прецедентното право се образува предимно от страните ,които преди са влизали в Британската империя. Разбира се макар и формирана в Англия ,не може да се каже ,че между нейната система и тази на държавите от бившите колонии на империята има абсолютна прилика. Всяка от тези държави е обособила собствени вътрешни характеристики на прецедентното право спрямо историческия повик на времето на дадената територия и народопсихологията на обитаващите конкретната териториална единица.

Англия няма писана Конституция .На територията на монархията действат стари актове , които са в духа на разбирането за справедливост и защита на човешките права на тази територия. Преди 19 век във Англия е имало различие между Общото право и Правото на справедливостта .Общото право е утвърденото обичайно право. Правото на справедливостта възниква след сформиране през 14 век на нова юрисдикция пряко към краля . Съдът при лорд-канцлера (именно новата юрисдикция) правораздава не на основата на общото право а на справедливостта в конкретен случай ,което по късно се превръща в принципи на справедливостта. Дълго време Англия има дуалистична система като правото на справедливостта допълва общото право и го коригира. През 19 век след реформи се премахва различието между общото право и правото на справедливостта.

Прецедента се сформира като отклонение от общото право още в началото на възникването му. Той прилича на решен по определен начин случай ,който може да служи за пример за следващи случаи. Не може да се каже ,че прецедента прилича на съдебната практика в България .И не става въпрос само за задължителност. Съдебната практика показва общо прилагане и сходно прилагане на закона ,а прецедента определя различното ,новото ,отклонението. До някаква степен прецедента по скоро наподобява на решенията на СЕС (Съда на европейския съюз) ,които уреждат изключения от общото правило ,но не може да се сложи знак за равенство като при сходни явления.

3. Традиционно-религиозна правна система

Не може да се сложи знак за равенство между християнската религиозно-традиционна правна система и тази на исляма. Някои автори ги разглеждат като единна правна система ,но различията са съществени.

Започвам изложението с каноничното право. В България в определени исторически периоди каноничното право е действало заедно със светското (след покръстването се създават църковни съдилища ,които действат наравно със светските) .Трябва да се прави разграничение между канонично и църковно право. Църковното право са актовете на църквата ,които регулират отношения вътре в църквата или между църквата и държавата. Но понеже каноничното право се основава на Светото писание и друго общопризнати източници не мисля ,че може да се направи пълно разграничение между кононично и църковно право. Така защото нормите на каноничното право са задължителни за всички членове на дадена църква . Каноничното право е по- тясно като обхват от църковното право

От друга страна не може и да се каже ,че в държавите каноничното право е задължително за всички граждани ,защото всеки има право на самоопределение на своята вяра. В този смисъл в 21 век религиозно-традиционна правна система е понятие ,което не задължава държавата, а определена религиозна общност.

Каноничното право води началото си от Св. Августин и неговото съчинение ,,За божия град ,,,. Произведението се състои от 22 глави .Първите 10 опровергават твърдението ,че Римската империя загива заради християнството. Останалите 12 са свързани с двата града/държави – божия и земния. Според Августин Блажени не може да се каже ,че преди приемане на християнството, е имало държава ,защото е нямало Бог ,а оттам и е нямало справедливост ,затова и нямало право.

Когато говорим за канонично право няма как да не споменем и за инквизицията- решаване на споровете от църквата ,не от светските съдилища. Инквизицията е институция към католическата църква. Първоначално ,от началото на 11 век е форма за борба с ересите и е подчинена директно на папата. Папата предава делото на инквизицията най вече на монасите от Ордена на доминиканците. Основателят на ордена Доминик Де Гусман ,за своята преданост към папския престол и борба с ереса е бил обявен за светец. Известни са и други фанатични последователи на инквизицията.

Думата инквизиция в днешния свят е придобила значение на мъчение .

В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднася официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените в миналото несправедливо изтезания и за неправомерно погубените животи през периода на Инквизицията.

Правната система на ислямското право ,за разлика от каноническата система е правен ,а не религиозен или етичен ред.

Що се отнася за правните системи ,основани на исляма те увеличават силно своето влияние в нашето съвремие .От една страна ,защото се увеличава относителният дял на населението ,включено в тези правни системи ,спрямо световното население ,поради по-високата раждаемост. От друга страна в Европа и Северна Америка е тенденция да се формират устойчиви културни религиозни и правни общества от емигранти от тази система.

Правната система на ислямското право е плътно херметизирана и не взаимодейства с други правни и етични системи.

Заключение:

Има една английска сентенция – Като си в Рим дръж се като римляните. Това важи за етикета на всяка държава. Колкото и гостоприемен да е домакина и да уважи националната ви идентичност ,е добре да знаете културата и обичаите на населението на държавата която посещавате по бизнес или с оглед на държавна визита . Аз мисля ,че самите войни между държави в миналото са се водили именно поради нарушаване на международните правила и прекаления национализъм. Както казва професор Семов ,при война няма международно право ,а дали има изобщо справедливо право е спорно според мен.

За да има представителност на международната сцена в една държава трябва да не е разкъсвана от вътрешни противоречия. Иначе международния правов ред е ,,арбитър,, за мирния гражданин и извор на справедливост. За нежелание за ненамеса в държавните дела може да претендира само държава с висок морален и етичен ред ,съобразяваща нормите за справедливост на естественото право и въплъщаваща ги в нормотворчество. Само в тази хипотеза естествено става засилването на националния суверенитет за сметка на международните договори.

Мир няма по насилствен начин. Има тирания ,деспотизъм ,диктатура ,но не и мир. Няма да навлизам  в повече исторически справки. Ще заключа ,че най пагубното за държавно управление са крайностите – т.е от крайна демокрация във отявлен комунизъм ,от царство в републикански крайности. А за съжаление това е порочен почерк в държавното управление на България в Нова история ,което забавя научния прогрес и светското образование. Но аз съм оптимист. И като Бил Гейтс даже нетърпелив оптимист и мисля ,че с моето обективно, независимо и деполитизирано изложение съм допринесла поне усещане у четящия ,че не си е изгубил времето за некачествен научен труд.

Източници:

1.,,Теория на правната система,, -проф д-р Росен Ташев

2.Статии на  проф д.ю.н.Атанас Семов

3.Статии на проф д.ю.н Борис Велчев

4.,,The Times (Исторически атлас на света),, Ричард Оувъри

5.Концепцията на проф д-р Георги Близнашки

6.линк Тома Аквински-справка: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0_%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8