Становище от д-р Ивайло Василев:
Нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК не се прилага в изпълнителния процес по време на съдебната ваканция
Съдебната ваканция започва на 15 юли, а споровете относно тълкуването на нормата все още продължават.
Статията е посветена на актуалния проблем от практиката, който поставя във фокус въпроса дали нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК трябва да се прилага и спрямо изпълнителния процес по ГПК с оглед на предстоящата съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември. Отговорът на този въпрос е от съществено значение както за дейността на частните съдебни изпълнители, така и за взискателите и длъжниците по изпълнителните дела. Причината е опасността от прокарване на различни тълкувания на нормата. Това може да доведе като резултат до блокиране на работата на частните съдебни изпълнители по хиляди дела.
Съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ. От буквалното тълкуване на тази норма може да се направи извод, че съдебните срокове спират да текат за страните в процеса в две хипотези:
- По време на официалните празници, съобразно тяхното изрично определяне в чл. 154 КТ или в съответно постановление на Министерски съвет;
- По време на съдебната вакандия от 15 юли до 1 септември.
Сроковете продължават да текат по време на съдебната ваканция в няколко хипотези, посочени изчерпателно в чл. 329, ал. 3 ЗСВ. Общото между всички тях е, че в тези случаи съдиите продължават да работят по определен вид дела и поради това не е налице препятствие, което да налага спиране на сроковете за страните по делото. Това са следните дела:
- наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
- делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
- искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
- дела по несъстоятелност;
- по Закона за защита от домашното насилие;
- дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;
- дела за осиновяване на дете;
- други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
Видно от изключенията, изпълнителните дела не са посочени. Поради това може да се предположи, че нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК би трябвало да се прилага и към изпълнителния процес. Аргумент за това като че ли е фактът, че нормата се намира структурно в общата част на ГПК, поради което тя би трябвало да намери приложение и към изпълнителния процес, доколкото не е предвидено друго. А видно от съдържанието на чл. 61, ал. 2 ЗСВ такова друго не е предвидено. От това като че ли може да се направи извод, че по време на съдебната ваканция от 15 юли до 1 септември би трябвало да спрат да текат всички срокове, които се отнасят до упражняване на права на взискателя и длъжника в изпълнителния процес.
Дали това обаче е така и каква всъщност логика трябва да се търси при приложение на нормата?
Струва ми се, че отговор на въпроса трябва да се търси с оглед на очертаване на приложното поле на нормата съобразно текста на закона. В нея ясно е посочено, че тя се прилага за страните в процеса и то само в хипотези, при които по обективни причини съдът не може да се произнесе в законовия срок. Тоест, когато страната иска да упражни свое процесуално право, но поради наличието на съдебната ваканция съдът не може да изпълни задължението си по чл. 2 ГПК да съдейства на страната в законовия срок да упражни това право. Поради това, за да бъде осигурен законосъобразен и справедлив съдебен процес, сроковете спират да текат.
Според мен обаче горепосочената логика не може да бъде прокарана и спрямо изпълнителния процес. Причината за това е, че частните съдебни изпълнители не са правно обвързани от съдебната ваканция. Те продължават да работят и в този период от време. Поради това те могат да изпълняват безпрепятствено функциите си и спрямо тях не съществува обективна пречка за оказване на съдействие на страните в процеса. Затова трябва да се приеме, че нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК не намира приложение, когато законът посочва срок за упражняване на процесуални права, които кореспондират със задължения на частния съдебен изпълнител. Такива са, например, правото на подаване на жалба срещу незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършване или узнаване на действието съобразно чл. 436, ал. 1 ГПК, както и правото на взискателя по чл. 494, ал. 1 ГПК да иска нова продан на недвижим имот в едноседмичен срок, когато не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2 ГПК. С още по-голяма сила този извод трябва да се приеме и за сроковете, свързани с изготвяне на обявление за публична продан на недвижим имот по чл. 487, ал. 1 ГПК и едноседмичния срок за разгласа на публичната продан на всички трети лица по чл. 488, ал. 1 ГПК. В тези хипотези не са налице срокове за упражняване на право на страна в изпълнителния процес, а срокове, които са свързани или с изпълнение на служебни задължения на частните съдебни изпълнители, или с упражняване на права на трети лица (наддавачите в публичната продан), които не са страна в изпълнителния процес. Поради това трябва да се приеме, че нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК не намира приложение спрямо тези срокове и те продължават да текат и по време на съдебната ваканция.
Предвид гореизложената правна логика, трябва да се направи извод, че нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК трябва да бъде тълкувана ограничително. От логическото тълкуване на нормата следва смисъл, който е по-тесен от езиковата редакция в чл. 61, ал. 2 ГПК. Вложеният от законодателя смисъл в словосъчетанието „сроковете спират да текат за страните“ се отнася само до страните в исковия процес, с изключение на хипотезите на чл. 329, ал. 3 ЗСВ, но не и за изпълнителния процес по ГПК.
Въпреки изложената логика, предвид нуждата от внасяне на правна сигурност, би било разумно de lege ferenda законодателят изрично да посочи и изпълнителните дела в каталога в чл. 329, ал. 3 ЗСВ, изброяващ делата, които се разглеждат и по време на съдебната ваканция. Може би от правно-технически аспект едно такова посочване не би било напълно оправдано. Струва ми че обаче, че то е наложително, тъй като би внесло сигурност в работата на частните съдебни изпълнители и би осигурило стабилност при упражняване на правата на страните в изпълнителния процес.
