Заради пандемията от коронавирус и други негативни социални явления все повече си задаваме въпроса каква ще е големината на предстоящата икономическа криза. Всъщност трябва самата финансова система на една държава да е подготвена за икономически кризи,а не да изключва съществуването им.

Ретроспективно позната ни криза  през 2008 ,не е като Голямата депресия 1929 ,въпреки ,че началото и показва известни прилики.Явно сме си взели поука от минали исторически грешки.2008 преживяхме “лоша настинка“ ,но не и “смъртоносна треска“.

Голямата депресия е тежка световна икономическа депресия през 30-те години на XX век. Нейният времеви обхват е различен в отделните страни, но в повечето от тях тя започва през 1929 година и продължава до края на 30-те години.^[1] Тя е най-продължителната, тежка и широкообхватна депресия през XX век^[2] и е сочена в съвременната литература като мярка за най-тежък срив на световната икономика.^[3] От 1929 до 1932 година световният брутен вътрешен продукт намалява с 15% – за сравнение спадът му по време на рецесията през 2008 – 2009 година е по-малко от 1%.^[4]

Голямата депресия започва в Съединените щати със започналия на 4 септември 1929 година спад в цените на акциите се превръща в световна новина с Краха на Уолстрийт на 29 октомври, станал известен като „Черният вторник“.

Голямата депресия има тежки последствия както в богатите, така и в бедните страни. Личните доходи, данъчните приходи, печалбите и цените спадат, а международната търговия намалява с повече от 50%. Безработицата достига 25% в Съединените щати, а в някои страни дори 33%.^[5] Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове, в много страни строителството напълно замира, а селата страдат от срива на цените на земеделските продукти с близо 60%.

Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през 1933 г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и БВП надхвърлят нивата от 1929 г. едва след Втората световна война. Икономическата криза от 30-те е най-тежкият траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и половина, за който има редовна икономическа статистика.

Важно е да се определи типа криза, но сега ще спомена 3 възможни варианта за решение на икономическите кризи:акуратна международна политика,монетарна стратегия,политически решения.

Колкото и държавите да се страхуват от външен дълг,практиката в международната политика показва ,че може да има голям външен дълг с предодоляна финансова криза.

Примерът за това е Япония ,чийто висок външен дълг не е предизвикал икономическа криза.Когато се повиши качеството на живот и производителност при правилно разходване на външния дълг има същия ефект като субсидия с условие(субвенция).

Монетарната стратегия в САЩ примерно се осъществява от Държавния резерв на САЩ.Иначе в България монетарната стратегия е главно контролирана от БНБ. Голямата депресия от 1929 година започва като Голяма Рецесия,но именно крахът на банките заради многото хора ,теглещи пари по едно и също време я превръща в Голяма Депресия.Както знаем няма банка ,която да може да си позволи всичките и клиенти да изтеглят по едно и също време парите си,защото парите и са в обръщение.Затова тази банкова нестабилност може да се преодолее ,чрез депозитни сметки ,които заради своето естество гарантират спестяванията на клиентите на банката.Крах на банките както казах  може да бъде предизвикан от решението на много хора по едно и също време да изтеглят парите си от една определена банка,защото подозират ,че тя е нестабилна.И много други монетарни стратегии, депозитната сметка е само пример.

Чрез политически решения също може да се преодолее икономическа  криза.И исторически има значение дали икономиката е държавно регулирана или конкурентна.Според мен най -акуратно е смесен вид икономическа политика ,при която всеки може да се възползва от отрегулираните от държавата сфери (пенсионно осигуряване,майчинство и т.н) ,но личния принос и добрия микроикономически план да позволява натрупването на допълнителен личен капитал спрямо труда и качествата.

Вдъхновена от Пол Кругман