В Преамбюла на българската Конституцията е обявен принципът на социалната държава. Този принцип, подобно на всеки един принцип в правото, се разгръща, доразвива и детайлизира както в останалите, по-конкретни конституционни норми, така и в разпоредбите на действащото законодателство въобще. Много важно проявление на принципа на социалната държава е правото на обществено осигуряване (чл. 51 от Конституцията). Нормативният акт, който урежда обществените отношения, свързани с това основно право, както и обществени отношения, отнасящи се до някои други основни права, е Кодексът за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ. бр. 110 от 17 декември 1999 г., посл. изм. ДВ. бр. 44 от 13 май 2020 г.).

Предмет на настоящата статия е въпросът, дали разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в частта „преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ е противоконституционна. В подкрепа на тезата си, че чл. 170, ал. 1 от КСО в цитираната част не съответства на Конституцията на Република България, ще изложа четири аргумента.

1. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО, при смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. Тази разпоредба урежда последиците при смърт на лице, осигурено във Фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО посочва, че на „наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ се изплащат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото осигурено лице. Оттук се стига до констатацията, че тази разпоредба не е достатъчно ясна и конкретна. По смисъла на Закона за наследството (ЗН) преживелият съпруг, низходящите и възходящите са носители на качеството „наследници по закон“ (чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 9 от ЗН). Следователно изреждането със запетаи на думите „наследниците“, „преживелия съпруг“, „низходящите“ или „възходящите“ е некоректно и непрецизно от гледна точка на изискванията на юридическата техника, тъй като то предполага една независимост на четирите понятия едно от друго, която не съществува, защото преживелият съпруг, низходящите и възходящите са част от по-широкото понятие „наследници“. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО може да създаде погрешното впечатление, че преживелият съпруг, низходящите и възходящите не са наследници на починалия. Ако законодателят е искал да изключи наследниците, различни от преживелия съпруг, низходящите и възходящите на починалия, от кръга на лицата, които биха получили сумите по чл. 170, ал. 1 от КСО, е следвало след думата „наследниците“ вместо препинателния знак „запетая“ да използва „тире“ или „двоеточие“. От изложеното дотук следва да се обобщи, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО е неясна, неразбираема, двусмислена и противоречива, което пък е в несъответствие с формалния компонент на принципа на правовата държава, съдържащ се в Преамбюла на Конституцията на Република България (КРБ) и в чл. 4, ал. 1 от нея (Решение № 9 от 1994 г. по к. д. № 11/1994 г., Решение № 5 от 2000 г. по к. д. № 4/2000 г., Решение № 5 от 2002 г. по к. д. № 5/2002 г., Решение № 12 от 2003 г. по к. д. № 3/2003 г., Решение № 3 от 2012 г. по к. д. № 12/2011 г., Решение № 8 от 2012 г. по к. д. № 16/2011 г., Решение № 2 от 2013 г. по к. д. № 1/2013 г., Решение № 4 от 2013 г. по к. д. № 11/2013 г., Решение № 12 от 2013 г. по к. д. № 9/2013 г., Решение № 1 от 2014 г. по к. д. № 22/2013 г., Решение № 2 от 2015 г. по к. д. № 8/2014 г., Решение 3 от 2016 г. по к. д. № 6/2015 г., Решение № 12 от 2016 г. по к. д. № 13/2015 г., Решение № 3 от 2017 г. по к. д. № 11/2016 г., Решение № 8 от 2017 г. по к. д. № 1/2017 г., Решение № 17 от 2018 г. по к. д. № 9/2018 г., Решение № 5 от 2019 г. по к. д. № 12/2018 г. и др.). Освен това чл. 170, ал. 1 от КСО противоречи на чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 9 от ЗН. Конституционният съд поддържа трайно в своята практика, че създаването на противоречиви, взаимноизключващи се и лишени от логика и смисъл законови норми е нарушение на принципа на правовата държава, заложен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията (Решение № 5 от 2000 г. по к. д. № 4/2000 г., Решение № 10 от 2009 г. по к. д. № 12/2009 г., Решение № 7 от 2011 г. по к. д. № 21/2010 г., Решение № 8 от 2012 г. по к. д. № 16/2011 г., Решение № 13 от 2012 г. по к. д. № 6/2012 г., Решение № 2 от 2013 г. по к. д. № 1/2013 г., Решение № 2 от 2014 г. по к. д. № 3/2013 г., Решение № 12 от 2016 г. по к. д. № 13/2015 г., Решение № 8 от 2017 г. по к. д. № 1/2017 г., Решение № 1 от 2018 г. по к. д. № 3/2017 г. и др.). С Решение № 9 от 2019 г. по к. д. № 8/2019 г. Конституционният съд обявява разпоредбата на чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., посл. изм., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) за противоконституционна поради противоречието ѝ с чл. 4, ал. 1 от Конституцията. В това свое решение конституционната юрисдикция посочва, че „редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ѝ да регулира обществените отношения, за които се отнася.“

2. Дори ако се приеме, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО е достатъчно ясна, за да не противоречи на принципа на правовата държава в този негов аспект, и че тя изключва братята, сестрите, наследниците по чл. 8, ал. 4 от ЗН и наследниците по завещание от кръга на лицата, които имат право да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото осигурено лице, то в частта „преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ тя отново не би съответствала на КРБ поради противоречието ѝ с чл. 17, ал. 1 („Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.“) и ал. 3 („Частната собственост е неприкосновена.“) от Конституцията. Правото на собственост по смисъла на чл. 17, ал. 1 от КРБ е с по-широко съдържание от същото понятие във вещното право. В Решение № 6 от 2014 г. по к. д. № 7/2014 г. Конституционният съд посочва, че според досегашната му практика „конституционната уредба на собствеността включва и правото на собственост в по-широк публичноправен аспект като основно право на гражданите, което обезпечава свободата на човешкия индивид и възможността му да поеме отговорност за собствения живот.“ Правото на собственост в конституционноправен смисъл включва в съдържанието си дори предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения с имуществено значение (Решение № 3 от 2000 г. по к. д. № 3/2000 г.). Конституционният съд счита, че неприкосновеността на частната собственост „включва забраната други лица да владеят, да ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика“ (Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.). Според съда „разпореждането с чуждо имущество, както и ползването му без правно основание против волята на собственика, е не просто противозаконно; то противоречи на чл. 17, ал. 1 от Конституцията, който гарантира правото на собственост, а така също и на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, прогласяващ правовата държава“ (Решение № 12 от 2003 г. по к. д. № 3/2003 г.).

В Решение № 9 от 2017 г. по к. д. № 9/2016 г. Конституционният съд отбелязва, че има два вида модели за осигуряване – социален (обществен) и либерален (частен). Според съда уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният. Конституционният съд счита, че при либералния модел осигуряването не е обществено, а частно, тоест осигуреният осигурява единствено себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото (Решение № 9 от 2017 г. по к. д. № 9/2016 г.). В същото решение Конституционният съд посочва, че субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е имуществено, облигационно право. Конституционната юрисдикция счита, че допълнителното социално осигуряване по чл. 1, т. 2 от КСО е модел на либералното осигуряване (Решение № 9 от 2017 г. по к. д. № 9/2016 г.). Член 170, ал. 1 от КСО е именно част от правната уредба на допълнителното социално осигуряване. Партидите на осигурените във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване лица са индивидуални (чл. 129 от КСО). В Решение № 9 от 2017 г. по к. д. № 9/2016 г. Конституционният съд отбелязва, че „субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (Решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд). Като част от имуществото на осигурения, то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.“ Именно затова при смърт на осигурено във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване лице имущественото му право, произтичащо от осигурителното правоотношение, следва да може да се наследява от всички наследници, посочени в Закона за наследството, както това става с всички имуществени права на починалия, а не само от преживелия съпруг, низходящите и възходящите. В случая правото на наследяване и правото на собственост не са нито гарантирани, нито защитени от закона, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.

Следователно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в частта „преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ е противоконституционна поради несъответствието ѝ с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.

3. От тълкуването на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО става ясно, че едни от оправомощените да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице са неговите възходящи. Възходящите на едно лице са неговите роднини по права линия, от които то произхожда (майка, баща, баба, дядо, прабаба, прадядо и т.н.). Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗН, когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета. След като бъде приложено систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО и на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗН, се забелязва една съществена непоследователност в законодателните решения, заложени в тези две разпоредби. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО изключва братята и сестрите от кръга на лицата, имащи право да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалото осигурено лице. В същото време законодателят в чл. 8 от ЗН не само повелява, че братята и сестрите имат право да наследят цялото или част от имуществото на починалия си родственик, но и когато те наследяват заедно с възходящи във втора или по-горна степен (всички възходящи без родителите на починалия), тогава братята и сестрите получават по-голям дял от наследството (две трети), отколкото възходящите (само една трета). Следователно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в частта „преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ е противоконституционна поради противоречието ѝ с изискванията за правна предвидимост и последователност, които са част от принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Съгласно трайната практика на Конституционния съд „законосъобразността на държавното управление е конституционно изискване, което го прави предвидимо, а това е предпоставка за правната сигурност.“ Съдът добавя също, че „правната сигурност и стабилност са характеристики на правовата държава, която изисква трайно и последователно законодателно регулиране на обществените отношения“. В този смисъл са Решение № 1 от 2005 г. по к. д.  № 8/2004 г., Решение № 7 от 2005 г. по к. д. № 1/2005 г., Решение № 3 от 2008 г. по к. д.  № 3/2008 г., Решение № 3 от 2017 г. по к. д. № 11/2016 г. и др. В Решение № 10 от 2012 г. по к. д. № 15/2011 г. Конституционният съд твърди, че предвидимостта е изискване към формирането и осъществяването на законодателната политика. Според него „предвидимостта на правното регулиране е признак на правната сигурност, а оттук – и на самата правова държава“.

4. Освен това разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в частта „преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ не съответства на Конституцията и поради противоречие с материалната същност на правовата държава, а именно изискването за материална справедливост (Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8/2004 г., Решение № 8 от 2017 г. по к. д. № 1/2017 г., Решение № 13 от 2018 г. по к. д. № 3/2018 г., Решение № 4 от 2014 г. по к.д. № 12/2013 г., Решение № 10 от 2016 г. по к. д. № 3/2016 г., Решение № 12 от 2016 г. по к. д. № 13/2015 г., Решение № 4 от 2019 г. по к. д. № 15/2018 г., Решение № 14 от 2018 г. по к. д. № 12/2017 г., Решение № 10 от 2009 г. по к. д. № 12/2009 г., Решение № 3 от 2017 г. по к. д. № 11/2016 г. и др.). Справедливостта като конституционна ценност се среща в Преамбюла на Конституцията. В Решение № 11 от 2016 г. по к. д. № 7/2016 г. и в Решение № 5 от 2019 г. по к. д. № 12/2018 г. конституционната юрисдикция отбелязва, че „справедливостта е висша ценност и регулатор на обществото и щом правовата държава защитава и гарантира правата на човека, тя би следвало да създава такива условия за тяхната реализация, чрез които да гарантира най-доброто ниво за това.“ Конституционният съд посочва също, че възстановяването на правната справедливост е много значим компонент на материалната правова държава (Решение № 17 от 2018 г. по к. д. № 9/2018 г.). Оттук става ясно, че не е справедливо и оправдано, когато починалото осигурено лице няма преживял съпруг, низходящи или възходящи, всички останали наследници по смисъла на ЗН на това лице да нямат право да получат натрупаните средства по индивидуалната му партида, а тези средства да се прехвърлят в пенсионния резерв на универсалния фонд или в държавния бюджет, когато индивидуалната партида е била в професионален фонд.

След всичко изложено следва да се обобщи, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в частта „преживелия съпруг, низходящите или възходящите“ не съответства на Конституцията на Република България поради противоречието ѝ с чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.