Защитени ли са гражданите от произвол и бюджетите – от изпразване Мълчаливият отказ – съгласие или несъгласие
В областта на административното право отдавна тече една дискусия, засега без резултат.
Трябва ли да се счита мълчаливия отказ като акт на съгласие от страна на административния орган, от който е поискано да издаде администратвен акт с последващи права и задължения?
За много хора този въпрос може да изглежда теоретичен, но не и за тези, които отблизо са се сблъсквали с практиката на някои администрации след отмяната на мълчаливия отказ по съдебен ред, отново да отказват – изрично с писмен отказ, и случаят отново да се озове в съда. Въпросът докога може да продължи това засега стои отворен.
Именно с оглед на тази практика смятам, че въвеждането на едно такова разрешение – мълчаливия отказ като акт на съгласие – би било напълно правилно и резонно! Ако административният орган не се е произнесъл по едно искане в срока за произнасяне, следва да се счита, че адресатът е получил това, което е поискал от администрацията и има пълна свобода на действие. Оттук нататък началната защита в съда да бъде в прерогатива на административния орган, а не на адресата, който е поискал търсения административен акт. Например, ако е поискано разрешение за строеж и компетентният административен орган не се е произнесъл, то следва да се счита, че разрешение е налице, пък административният орган да доказва в съда защо не се е произнесъл своевременно.
Независимо, че в новия АПК вече съществуват норми, които регламентират ред за изпълнително производство срещу административния орган с изпълнителен титул влязло в сила решение на съда, то тези норми, така съществуващи, отново не гарантират изцяло правата на гражданите. Ако, например, административният орган не изпълни поканата на съдебния изпълнител за доброволно изпълнение и не издаде искания административен акт, независимо от влязлото в сила съдебното решение, законът единствено ограничава действието на съдебния изпълнител до налагане на имуществени санкции – глоба, на административния орган. Той обаче не предвижда начин за принудително привеждане в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение с последица издаване на търсения административен акт, предмет на приключилото административно производство. А практиката показва, че много често административният орган предпочита да плати глобата (за сметка на данъкоплатците) и пак да не изпълни.
Дори да осъдим държавата по чл. 1 от ЗОДОВ и да получим обезщетение, това не значи, че административният орган е изпълнил. Нещо повече, ако съществува личен интерес да не се изпълни, то органът ще плати глобата именно за да не изпълни (може дори някой друг да му я плати). В този смисъл глобата, като единствено предвидена от закона мярка за налагане на санкция на административния орган, по никакъв начин не решава въпроса с изпълнението на решенията на съда, с които се отменят отказите на администрацията за издаване на искания административен акт. Глобата може да бъде наложена или от съда, както беше по стария ЗАП, или от съдебния изпълнител, както е по новия АПК. Но и в двата случая се оказва, че административният орган е по силен както от закона, така и от съда – плаща си глобата, но няма да изпълни.
Пиша тези редове по повод на едно конкретно дело, стигнало до точно такъв абсурд, заради неизпълнение на решение на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменен отказ на кмета на Община Кюстендил да издаде маршрутно разписание на транспортна фирма за обслужване на транспортна линия, съгласно действащ договор за превоз на пътници. Решението не се изпълнява, независимо, че срещу кмета на общината е образувано изпълнително производство да издаде маршрутно разписание, нов конкурс за превоз на пътници не се провежда. На това основание общината двукратно е осъдена за вреди от това неизпълнение – за неосъществена превозна дейност от страна на потърпевшия превозвач в размер на по 30 000 лева за два последователни искови периода на действие на договора за обществен превоз на пътници, или общо 60 000 лв. Първото обезщетение е изплатено от общината изцяло на превозвача в хода на приключено изпълнително производство по събиране на вземането от Община Кюстендил, а в момента се изплаща и второто обезщетение.
Нов конкурс за превоз на пътници обаче продължава да не се провежда, решението на съда, с което е отменен отказ на кмета на общината да издаде маршрутно разписание все още не се изпълнява, а и не се привежда в изпълнение от съдебния изпълнител. Действащият АПК е безсилен да го приведе в изпълнение, той предвижда само възможност да се наложи глоба на административния орган за неизпълнение. В същото време, идва нов исков период, ново дело за вреди за новия последващ исков период – въпросът е докога? До момента, в който се изпълни решението (а, то не се изпълнява) или до момента, в който се проведе конкурс за превоз на пътници по утвърдена транспортна схема (а такъв не се провежда).
Следователно, глобата за неизпълнение на влязло в сила решение за отмяна на отказ на административен орган да издаде искания административен акт, като единствено предвидена от законодателя санкция, е сладък вариант за бездействие и, за съжаление, законовата норма в случая спира именно до тук. Няма предвидена норма за принудително привеждане в изпълнение на влезли в сила съдебни решения, с които се отменят откази на администрацията за издаване на административни актове.
Всичко това само навежда на извода, че гражданите не са ефикасно защитени и с новия АПК, т. е. липсва ефикасно средство за защита срещу администрацията при неиздаване на административен акт, респективно неизпълнението на решенията, с които се отменят отказите на администрацията за издаване на търсения административен акт. Правото на защита съществува, но то е или формално, или косвено с последващи искове за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), които обезщетения са за сметка данъкоплатците, но не и за сметка на административния орган. Последно средство, както винаги, остава Европейската конвенция за защита правата на човека в Съда по правата на човека.
Според мен би могло да се помисли да се разширят правомощията на съдебния изпълнител,комуто е възложено привеждането в изпълнение на решението,с което е отменен изричен отказ за издаване на ИАА.Какво имам в предвид-законът да оправомощи съдебния изпълнител-било то частен или държавен-по силата на съдебното решение,влязло в сила и по силата на закона да издаде свое постановление против адмнистративния орган-което постановление само по себе си по силата на закона и съдебното решение на замества по същество търсения административен акт,като също така закона да оправомощи съдебния изпълнител-освен издавайки постановлението,в присъствието на административния орган и органът на реда да приведе на място в изпълнение това постановление,тоест това постановление вече да замества волята на административния орган.Както споменавам в конкретния случай-съдът отменя отказа на АО да издаде маршрутно разписание в конкретни часове за обслужване-съответно съдебния изпълнител издава постановление ,насрочва дата за изпълнение и в присъствието административния орган или негов представител,в присъствието на другия превозвач и със задължително съдействие на органите на реда привежда в изпълнение-тоест пресича се волята на административния орган и адресатът получава не само административния акт,но и правата произтичащи от него -материални или финансови без значение.Естествено-ако от това изпълнение има засегнати трети лица-а неминуемо ще има-те да си търсят правата по общия исков ред срещу административния орган или държавата,а не адресатът,получил права от съдебното решение.При това положение кръгът на административно правната защита защита се затваря-а сега стои отворена с огромен вакуум. Другото което ми идва наум,разсъждавайки по въпроса е самият съд не само да контролира изпълнението-но закона да оправомощи съдът,постановявайки съдебния акт за отмяна, освен да отмени,да осъди АО да издаде ИАА и да допусне предварително изпълнение по издаване на търсения ИАА,поставяйки срок за неговото издаване,като отново насрочи заседание със задължително указание за явяване на адресата и администаривния орган в това заседание да представи търсения административен акт.С което отново -първо се затваря кръгът на защитата и второ-не се нарушава оперативната самостоятелност и обвързваща компетентност на АО.Третия вариант според мен-по силата на закона екс леге решението да замества волята на АО и да има силата на търсен ИАА .Във всички случай закона ,в случай на отмяна-трябва да пресече волята на АО-в противен случай остават предпоставките за злоупотреба и нарушаване правата на гражданите.Естествено ,че и в тези случаи-ако в резултат на решението на съда се засягат права и интереси на трети лица извън административното правоотношение, а такива неминуемо ще има-то те да бъдат тези които по съответния исков ред да с търсят правата от незаконото действие или бездейстнвие на АО-а не адресата на ИАА.Но както казах още в началото,това е само плод на някакво мислене от моя страна-бих казал по скоро естествено отколкото позитивно.Идеи DELEGE FERENDA……….
Говорим и за другата патова ситуация-когато съдът със свои решения отменя не само мълчаливите,но и и изричните откази на администрацията като като индивидуални административни актове-но тези решения отново не се изпълняват!Както знаем,съдебното решение,с което се отменя изричният отказ от издаване на ИАА,по същество не замества търсения административен АКТ-а диспозитива на съда е да се върне преписката на АО с указание да се издаде търсеният административен акт със задължителни указания по прилагане на материалния закон.Съдът обаче,макар и прилагайки върховенството на закона,не може да изземе оперативната самостоятелност и обвързаната компетентност на адмнистративния орган,единствено в чиято компетентност е да се произнесе или ли да издаде търсения административен акт.А не го издава независимо от решението на съда.Точно тук според мен е вакуума в административното правораздаване!!!От тук натакък-съдебния изпълнител налага само глоба за неизпълнение-а адресатът търси косвена форма на защита-иск за неизпълнение по чл.1 от ЗОДОВ под формата на бездействие,жалба в прокуратурата за неизпълнение-но нито едното,нито другото като действие под формата на косвена правна защита не обезпечават издаването на търсения административен акт независимо от решението на съда!!!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи