Мерките срещу изпирането на пари са задължителни за лицата, които по занятие извършват правни консултации по имуществени въпроси, е записано в чл.4 от едноименния закон. Това е текстът от ЗМИП, който е отворил кутията на Пандора за българските адвокати, на фона на обявените от Висшия адвокатски съвет единни правила за противодействие на изпирането на пари, които много скоро трябва да станат задължителни за всички адвокати. Нека поразсъждаваме:

  1. Кои лица по занятие извършват правни консултации? Това са само адвокатите, или има и други лица? „По занятие“, означава да предоставяш тези услуги на неограничен кръг клиенти, а не само, например като юрисконсултите – на своя работодател. Могат ли счетоводителите, например, или пък одиторите, да извършват по занятие правни консултации? Коя е тази друга професия, чийто представители разполагат (най-малкото) с юридическа правоспособност и специализирани юридически познания? Със сигурност тази точка 15 на чл. 4 от ЗМИП няма предвид нотариуси и ЧСИ, защото те са посочени отделно.
  2. Може би се имат предвид търговски дружества, който извършват правни консултации? Могат ли такива юридически лица, въобще, да извършват правни консултации или те са изключителна адвокатска дейност? Ако могат, не е ли това нелоялна конкуренция на фона на липсата на задължителна застраховка, неограничена отговорност към клиента за вреди, забрана за реклама, повишаване на квалификация, дисциплинарна отговорност и останалите многобройни задължения на адвоката?
  3. Най-общо казано, адвокатите трябва да доносничат относно:
  • сделки с недвижими имоти;
  • Банкови трансфери, управление на активи и всякакви финансови операции;
  • Учредяване и сделки с търговски дружества и предприятия.

Последната точка, по която тези лица трябва да доносничат е, „когато по занятие предоставят адрес на управление и …..“ очевидно е грешна и излишна, тъй като същото задължение го има в следващата точка от закона за неограничен кръг лица.

Та, за тези три точки – нима нотариусите, които имат публични функции и са овластени от държавата с правомощието да прехвърлят собственост, не са достатъчни, да докладват съмнителните сделки, та това трябва да правят и адвокатите, когато са консултирали такава сделка? Или ДАНС ще сверява едните и другите и ще пита адвоката – „Ти защо не докладва сделката, пък нотариусът я е докладвал? Глоба!“. Или обратното – ще глобят нотариуса заради някой престарал се адвокат?

Не е ли логично по този въпрос държавата да ползва именно ресурса на нотариуса, който ползва властнически правомощия, и на когото държавата е дала както хубава тарифа за неговите такси, така и лимит в бройката им, така че всички те да са материално обезпечени?

Нима банките и Централния депозитар (държавна институция) не са достатъчни, за да докладват всяка една съмнителна финансова операция, та това трябва да правят и адвокатите? Банките, за вариациите в чиято печалба плюс-минус някой милион биваме информирани всяка година, някой съмнява ли се в техния ресурс да изпълнят всички необходими мерки? Или и тук целта е да глобяваме адвокатите?

Ами фирмите и предприятията – за какво е търговският регистър, зад който е целият държавен ресурс? През него минават придобиванията на корпоративните активи. Трябва ли адвокатът, на когото е възложено да изготви договора, вместо да си върши работата, и да защити интереса на клиента си по най-добрия начин, да се прави на разследващ полицай?

Имат ли ресурс редовите адвокати, когато консултират сделки, да изпълнят всички изисквания на закона, въплътени в Единните правила на Висшия адвокатски съвет? Да се занимават с цялата тази бумащина, да я складират и архивират надлежно, и да контактуват с ДАНС? Същите тези адвокати, които осъществяват правна помощ по Закона за правната помощ срещу възнаграждения от 10 лв. за консултация и 100 лв. за водене на дело? Те си нямат осигурени от държавата доходи, за разлика от нотариусите и ЧСИ, а някак оцеляват.

Адвокатската професия почива на доверието между адвокат и клиент. Кой клиент би влязъл в кантората на адвоката, ако знае че насреща му стои нещатен агент, който, макар и без заплащане, ще го докладва при съмнение, че има нещо нечисто в сделката?

Адвокатурата е уредена в Конституцията, в глава „Съдебна власт“, наред с другите участници в съдебния процес – съд и прокуратура. Магистратите не са задължени лица по ЗМИП, защо ние да сме? Как да изпълняваме конституционното си задължение да браним правата на гражданите и на юридическите лица, когато с този закон ни се вменява да докладваме своите съмнения в тях?

Кое е наша работа – да сътрудничим на ДАНС или да защитим същия тоя клиент от държавната репресия?

В КРБ е записано, че адвокатурата е свободна.

Разбираме необходимостта от транспониране на европейското законодателство, но това трябва да стане (както впрочем се казва и в самата Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета), при съблюдаване на основните принципи на адвокатската професия и с оглед особеностите на конкретната държава членка.

В тази ситуация има два варианта: Правните консултации да станат изключителна адвокатска дейност, държавата да ни даде твърда тарифа за консултации 200 лв. на час и да глобява солено всеки, който си позволи друг да го консултира. Така, държавните адвокати ще могат да изпълняват всички свои задължения към своя работодател.

Но по-лесният, и демократичен вариант е, единственото задължение на адвокатите по ЗМИП да е да спазват променени Единни правила на Висшия адвокатски съвет, съдържащи единствено задължение да изискват от клиента си попълване на въпросник, който да пазят 5 години и при образувано досъдебно производство и разрешение на съда да го предадат на органите на досъдебното производство.