Бъдещето на колективните искове е в радикална реформа на ГПК по европейски стандарти
Публичната дискусия за колективните искове, инициирана от ЕК, обхваща 34 съществени въпроса относно основанията, правния интерес на потребителя и предпоставките за водене на производството по колективните искове. Въпросите са формулирани и изброени в „Работен документ на ЕК – Публична консултация: Към единен европейски подход за колективните искове, SEC(2011)173“ в хода на работно заседание по инициатива на самата комисия:
1. Каква добавена стойност би имало за прилагането на европейското право въвеждането на нови механизми за колективните искове (искове за преустановяване на нарушения и/или искове за обезщетение)?
2. Трябва ли колективните искове от частни организации да бъдат отделни, допълващи или субсидиарни по отношение на правоприлагането от публичните органи? Необходимо ли е да се осигури координация между частните организации и публичните органи за правоприлагане при колективни искове? Ако да, как може да се постигне координацията? Има ли примери за добри практики от държавите-членки или от трети страни, които са особено полезни при изготвянето на евентуална инициатива на ниво ЕС?
3. Трябва ли ЕС да засили ролята на националните публични органи и/или на представителните частни организации при правоприлагането на европейското право? Ако да, как и в кои области трябва да бъде направено?
4. Какво е необходимо да се предприеме на европейско ниво по отношение на колективните искове, за да е в съответствие с принципите на европейското право, и по точно с принципите за субсидиарност, пропорционалност и ефективност? Зависи ли отговорът от областта, в която е заведен колективният иск?
5. Би ли било достатъчно да се разшири приложното поле на вече съществуващите разпоредби за колективните искове за преустановяване на нарушения и в други области, или би било по-подходящо да се въведат колективни искове за обезщетение на европейско ниво?
6. Дали евентуалното предприемане на действие на ниво ЕС изисква законодателно обвързващ или необвързващ подход (като ръководство с установени добри практики)? Как виждате съответните ползи или рискове от всеки подход? Зависи ли отговорът от областта, в която е предприето действието?
7. Евентуалното предприемане на инициатива на ниво ЕС относно колективните искове трябва ли да се придържа към набор от общи принципи, установени на европейско ниво? Какви трябва да бъдат тези принципи и на кои от тях трябва да се придаде по-особено значение?
8. Редица държави-членки са предприели инициативи в областта на колективните искове. Може ли техният опит допринесе за създаване на европейски набор от принципи?
9. Необходими ли са някои специфични характерни черти на евентуалната инициатива на ниво ЕС, които да осигурят ефективен достъп до правосъдие, взимайки предвид европейската правна традиция и правния ред на 27 държави-членки?
10. Съществуват ли специфични добри практики в областта на колективните искове в една или повече държави-членки, която може да послужи за вдъхновение и от която ЕС или други държави-членки могат да научат? Защо смятате тези практики за толкова полезни? От друга страна, има ли национални практики, които представляват проблеми и как трябва/може тези проблеми да бъдат преодолени?
11. Какви трябва да бъдат основните характеристики на ефективна и ефикасна система за колективни искове? Има ли специфични характерни черти, които трябва да са налице, в случай че системата за завеждане на колективни искове бъде отворена за малките и средни предприятия?
12. Как може да се получи ефективно право на защита, като и същевременно бъдат избегнати дългите и скъпи съдебни спорове?
13. Как, кога и от кого увредените от нарушаване на европейското законодателство лица, трябва да бъдат информирани за възможностите да предявят колективен иск или за възможността да се присъединят към вече започнал съдебен процес? Какви ще бъдат най-ефикасните начини, за да се осигури, че възможно най-голям брой увредени лица са информирани и по-специално тези, които са установени в няколко държави-членки?
14. Как може да се постигне най-доброто и ефективно представителство на увредените лица, по-специално в трансгранични случай? По какъв начин е възможно да се улесни сътрудничеството между различните представителни организации, по-специално при трансгранични случаи?
15. Освен съдебното разрешаване на спорове, кои други стимули ще бъдат необходими за насърчаване използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове в случаи на многобройни искове?
16. Считате ли, че опитът за колективно разрешаване на спорове по взаимно съгласие следва да бъде задължителна първа стъпка във връзка със завеждането на колективен иск за обезщетяване пред съд?
17. Как най-добре да бъде обезпечено справедливото разрешаване на колективни искове по взаимно съгласие? Трябва ли съдилищата да упражняват контрол за справедливост?
18. Възможно ли е резултатите от колективно разрешаване на спорове по взаимно съгласие да имат обвързващо действие за участващите страни и в случаите, които понастоящем не са обхвати от Директива 2008/52/ЕО относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски дела?
19. Има ли други въпроси във връзка с колективно разрешаване на спорове по взаимно съгласие, при които трябва да се осигури ефективен достъп до правосъдие?
20. Как би могло да се осигури, че легитимните интереси на всички заинтересовани страни са адекватно взети предвид при колективните искове? Кои предпазни мерки, съществуващи в държавите-членки или в трети страни, считате за особено успешни за ограничаване на злоупотреби от завеждане на такива искове?
21. Трябва ли да се прилага принципът, съобразно който загубилата страна покрива съдебните разноски и по отношение на колективните искове на европейско ниво? Има ли обстоятелства, които според Вас биха обосновали някои изключения от този принцип? Ако да, трябва ли тези изключения да бъдат предвидени изрично в законодателството или по-скоро следва да се извършва индивидуална преценка от съдилищата в рамките на разпоредба на общото право?
22. Кой трябва да има право да заведе колективен иск? Трябва ли правото за водене на колективен иск да бъде предоставено само на някои организации? Ако да, на какви критерии трябва да отговарят тези организации? Зависи ли това от вида на колективния иск и от вида на увредените лица (потребители или малки и средни предприятия)?
23. Каква роля трябва да бъде предоставена на съдията при колективните искове? Когато представителни организации имат право да заведат колективен иск, трябва ли те да бъдат признати за представителни от компетентните държавни органи или този въпрос следва да бъде предоставен за индивидуална преценка от съдилищата?
24. Какви други предпазни разпоредби трябва да бъдат включени в евентуална европейска инициатива за колективните искове?
25. Как може да се обезпечи финансирането на колективните искове по подходящ начин, особено предвид необходимостта от предотвратяване на злоупотреби от необосновано завеждане на искове?
26. Възможно ли е да се приеме частно финансиране (финансиране от трета страна или застраховане на съдебните разноски), което да осигури баланс между обезпечаване на достъпа до правосъдие и избягване на злоупотреби в рамките на процедурата?
27. Трябва ли представителните организации, които имат право да завеждат колективни искове, да имат право да им бъдат възстановени съдебните разноски, в т.ч. и административните разходи от загубилата страна? Има ли други начини да бъдат покрити разходите, направени от представителните организации?
28. Има ли други въпроси, касаещи финансирането на колективните искове, които трябва да бъдат разгледани за обезпечаване на ефективен достъп до правосъдие?
29. Съществуват ли примери на трансгранични проблеми при колективните искове относно компетентния съд, признаване и изпълнение на съдебните решения? Какви последствия са имали тези трансгранични проблеми и какви решения са били намерени за тяхното преодоляване?
30. Необходими ли са специални разпоредби по отношение на компетентния съд, признаване и изпълнение на съдебните решения и/или приложимото право при колективните искове за обезпечаване на ефективно прилагане на европейското законодателство в рамките на целия ЕС?
31. Необходими ли са други специални разпоредби по отношение на колективните искове при трансгранични ситуации, например за колективно решаване на спорове чрез постигане на споразумение между страните или за нарушаване на европейското законодателство от страна на доставчиците на стоки и услуги при използването на електронна търговия?
32. Има ли други общи принципи, които трябва за бъдат добавени от ЕС?
33. Трябва ли работата на Европейската комисия за колективните искове за обезщетяване да се разшири и по отношение на други области, извън конкуренцията и защитата на потребителите? Ако да, по отношение на кои области? Допълнителните области, по отношение на които да се разшири обхвата на колективните искове, има ли свои характерни особености, които да следва да бъдат взети предвид?
34. Необходима ли е евентуална европейска инициатива за колективните искове, трябва ли тя да има общ характер или е подходящо да се предвидят законодателни инициативи в отделни области?
Пак в този работен документ са застъпени и становищата на ЕК по тези въпроси. В заключение, като отговор на последния въпрос ЕК дава становище, че е необходима европейска инциатива за колективни искове, която да има общ характер, да бъде приложима за всички области, като това ще избегне затрудняването на съдилищата с различни процедури по различни видове колективни искове и ще способства за създаване на стабилна процесуална практика. По инициатива на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма опит за тълкуване на част от тези въпроси е направен с решение № 391/29.03.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), но така или иначе нито работният документ на ЕК, нито становището на КЗК могат да играят ролята на законодателна инциатива по проблема. Решението на КЗК, независимо, че е посочено като практика по Глава 33 от ГПК (вж.siela.net – практика по чл.379 от ГПК) не може да служи като тълкувателен акт по правоприлагането на работния документ на ЕК и на нормите от ГПК по отношение воденето на колективните искове. Правомощията на КЗК за издаване на становища по чл.68, ал.1, т.24 от Закона за защита на конкуренцията са най-общи и не могат да се квалифицират като правомощия за издаване на тълкувателни актове по правоприлагането на вътрешното и европейското законодателство, отнасящи се до ефективно водене на колективно исково производство и няма основание да се третира като каквато и да било практика в тази насока.
В крайна сметка и в тази дискусия не се дава отговор (пък и не се поставя въпросът) що е то колективен иск. Не се дава елементарна дефиниция на това понятие. Разпоредбите на ГПК предвиждат, че увреденият колектив може да участва самостоятелно или да наеме в процеса правозащитна организация, която да изпълнява ролята на страна в производството по колективния иск. Няма отговор обаче и на въпроса може ли търговският оператор, ответник по колективния иск, също да наеме правозащитна организация, която да го представлява пред съда? В този смисъл наемането на правозащитна организация от страна на увредения колектив в известна степен крие рискове от гледна точка на последиците, свързани с поемане на разноски по делото, в случаите, когато искът бъде отхвърлен. Става въпрос за това, че ако търговският оператор или най-общо казано – субектът, срещу когото е насочен колективния иск, също наеме своя правозащитна организация в процеса, която е силен икономически субект, размерът на нейните хонорари и разноски могат да бъдат изцяло непосилни, ако колективният иск бъде отхвърлен. Ето защо следва да съществува правен регламент и по въпроса може ли търговският оператор, ответник по такъв иск, да наеме правозащитна организация, която да го представлява пред съда? Не са разграничени в нашия правен мир и понятията иск на квалифицирана организация, иск в защита на обществен интерес и колективен иск.
В тази насока Европейският икономически социален комитет (ЕИСК), със свое Становище относно „Определяне на ролята и режима на колективните искове в областта на общностното право за защита на потребителя“ (2008/C 162/01) на 442-та пленарна сесия, проведена на 13 и 14 феврурари 2008 г. Обн. ОВ. бр.162/25 Юни 2008 г., дава разграничение на видовете засегнат интерес от нарушенията, довели до вреди за потребителите. ЕИСК е консултативен орган на Европейския съюз и тази своя функция той осъществява чрез приемане на становища по предложения за законодателство на ЕС и на становища по собствена инициатива по въпроси, на които счита, че трябва да се обърне внимание от страните-членки на ЕС. По въпроса за колективните искове, приемайки, че има големи различия в наименованието и съдържанието на различните видове искове в различните страни от ЕС, ЕИСК прави разлика между иск на квалифицираните организации, исковете в защита на обществения интерес и колективните искове, като регламентира отделни дефиниции на тези три основни вида искове.
1. Исковете на квалифицираните организации. Такива искове могат да бъдат предявени само от организациите на потребителите или административните организации (като омбудсман), за да се преустановят действията, насочени против правата на потребителите, или в някои страни – за да се премахнат незаконните или неправомерни клаузи в потребителските договори.
2. Исковете в защита на обществения интерес. Тези искове пък откриват възможност пред организациите на потребителите да сезират или не дадена съдебна инстанция, когато общественият общ интерес на потребителите е засегнат от нарушение на конкретна разпоредба на материалното право или на обща норма на поведение. Интересно е сановището на ЕИСК в тази насока, че общественият интерес не е сбор от индивидуалните интереси на потребителите и се доближава до общия интерес.
В този контекст е неправилно приетото у нас схващане в някои тълкувателни анализи, че например исковете от КЗК, когато са с предмет съдебно оспорване на общи условия на монополни дружества, в т.ч. електроразпределителни, водоснабдителни и топлофикационни, или оспорване на техни нормативни разпоредби, нарушаващи материалното право, имат характер на колективни искове. По същество това ще бъдат или искове на квалифицирана организация или искове в защита на обществения интерес.
3. Правейки тези две разграничения, ЕИСК дава легална дефиниция на понятието колективен иск – съдебен иск, който дава възможност на голям брой хора да бъдат признати правата им и да получат обезщетение. Следователно, от техническа гледна точка, според ЕИСК, този иск представлява колективно упражняване на индивидуални права. Признаването на правата се осъществява чрез т.нар. искове за установяване, респ. преустановяване на нарушения с предмет застрашен интерес и искове за обезщетения от тези нарушения с предмет увреден интерес.
Видно от оскъдната съдебна практика в много от случаите съдебните състави прекратяват производства по колективни искове, излизайки с лайтмотива, че не е налице колективен, а индивидуален интерес, че членовете на правозащитната организация нямат правен интерес от воденето на колективния иск и т.н. При липсата на легална дефиниция на понятието колективен иск, този синдром ще продължава. На пръсти се броят колективните искове у нас, на които съдът е дал ход за разглеждане и това се дължи на обстоятелството, че Глава 33 от ГПК не е достатъчно изчерпателна по отношение на материята и основанията за водене на колективни искове.
По метода на отрицателното логическо тълкуване ЕИСК отговаря и на въпроса какъв не трябва да бъде колективният иск.
В някои тълкувателни анализи се застъпва становището, че въвеждането на колективния иск като правна форма на искова съдебна защита у нас е заимствано от американския модел. Възниква въпросът възможно ли е обаче точно този модел на колективна искова защита да стартира в наши условия, а и въобще на територията на европейския континент. В САЩ има утвърдена съдебна практика по т.нар. модел на груповия иск, но там съдебната система коренно се различава от европейската.
Според ЕИСК колективният иск в Европа не може да бъде изцяло заимстван от груповия иск в САЩ най-вече поради обстоятелството, че слабите страни на груповият иск от типа „сlass action“ са присъщи на американската съдебна система. Американското законодателство например позволява избор на съдебна инстанция за водене на подобен иск, което по никакъв начин не може да се приравни на изискванията за родова и местна подсъдност, както у нас например. За отбелязване е също, че в САЩ обезщетенията за загуби и пропуснати ползи могат да бъдат съпътствани от наказателни обезщетения за вреди и пропуснати ползи, определяни от съдебни заседатели и магистрати на изборна длъжност, които често възлизат на астрономически суми. Наказателни обезщетения за вреди и пропуснати ползи по колективни искове не съществуват в повечето от държавите в ЕС, в т.ч. и у нас.
ЕИСК също заключава, че колективният иск не трябва да бъде иск на квалифицирана организация, който може да се ползва единствено от определени организации със специални правомощия. Обикновено при тази процедура потребителите не могат да получат обезщетение за индивидуалните си щети.
Европейският икономически социален комитет предвижда:
= два основни вида механизми за предявяване на колективни искове в страните от Европа – иск opt-in и opt-out. Най-общо казано, в първия случай потребителят трябва доброволно да се включи в процеса, при което се използва системата opt-in. При системата opt-out завеждането на иск включва автоматично потребителя в процеса, без да е необходимо да се легитимира; потребителят има възможност и да не участва в процеса, но решението ще има сила на присъдено нещо и по отношение на него. Разпоредбите на Глава 33 от ГПК трудно дават яснота кой тип колективен иск е застъпен в нашето законодателство – opt in или opt out.
= интересен тип колективна искова защита, който в голяма степен също е приложим в нашите условия е т.нар. „opt-in и прецедентно дело“. Това е механизъм за колективна искова защита чрез т. нар. прецедентни дела, които се основават на първоначално декларативно съдебно решение. Тези процедури са близки до колективните искове, основани на opt-in, тъй като и при тях заинтересованите лица трябва да се легитимират, за да участват в процеса и да предявят индивидуални искове. Особеността на този механизъм е свързана с обстоятелството, че съдията избира един от тези индивидуални искове и се произнася само по него. Постановеното по прецедентното дело решение ще важи за всички други индивидуални искове, внесени в този съд. Това предполага, че решението по индивидуалния иск ще има преюдициално значение по отношение на колективния интерес – въпрос, който също не е решен от нашия законодател.
= особен вид обезщетение по колективните искове – т.нар. определяем размер на претендираното обезщетение. Това е важно за търговския оператор-ответник, пряко засегнат от иска за обезщетение като цяло, и му дава възможност да сключи застраховка, която е в състояние да покрие част от потенциалните щети. По този начин ще бъдат осигурени достатъчно средства за легитимните искове за обезщетение.
= процедура по ефективно обезщетение на вредите от нарушението – тя е различна при двата вида колективен иск (opt in и opt out), но общото е, че са предвидени три вида обезщетение за вреди, настъпили от нарушението – материални, физически и морални вреди, които намират своя стойностен израз в решението на съдията. ЕИСК предвижда и при двата вида искове, че ако от сумата на присъденото обезщетение остане определен размер, който не може да бъде разпределен, то тази сума се внася в специализиран фонд за финансиране на други колективни искове.
= отделно предварително съдебно производство по допустимост на колективния иск, при дефинирани точни задължения на съдията-докладчик по проверка допустимостта на иска и редовността на исковата молба. Становището на ЕИСК е, че съдията следва да бъде гарант не само за приключване на производството по същество, но и за правилното протичане на етапа по допустимост. Формулирани са следните основания за допустимост на колективния иск:
* налице ли са основания за съдебен спор (производството, започнато от ищеца, не трябва да е просрочено). Становището на ЕИСК подсказва, че съдът следва да следи служебно за давността по предявения колективен иск – въпрос, който не е уреден в Глава 33 от ГПК.
* прави ли съставът на групата неприложимо производство по колективен иск или производство, при което е налице упълномощаване;
* има ли правни или фактически въпроси, общи за членовете на групата (една и съща „causa petendi“);
* последователен ли е искът срещу търговския оператор по отношение на изложените факти (критерий за вероятна основателност на предявения иск);
* в състояние ли е ищецът да представлява и да защити по адекватен начин интересите на членовете на групата;
* право на обжалване. Характерното и различно от общоприетото при тази предвидена от ЕИСК процедура е, че при обжалване се иска размерът на обезщетението, предмет на колективния иск, задължително да фигурира в счетоводните и банкови документи на търговския оператор – ответник по иска, за да служи като гаранция и обезпечение на исковата претенция. Разпоредбите на глава 33 от ГПК не предвиждат такава възможност.
* предвижда регламент за финансиране на системата за водене на колективния иск по начин, който да позволява на ищците, неразполагащи с финансови средства за подаване на колективния иск, да получат авансово сума за съдебни разходи, включително и за адвокатски хонорари, за експертиза – ако бъде разпоредена от съда и пр. Един от начините за финансиране е създаването на „фонд за подпомагане на колективните искове“, който да се захранва със сумите от „незаконните печалби“ на осъдените предприятия по колективните искове. Фондът за подпомагане може освен това да има за задача: а) да централизира цялата информация, свързана с текущите колективни искове, и б) да разпространява информация за стъпките, които ищците трябва да предприемат, за да се легитимират, да бъдат изключени от групата или да получат обезщетение.
В Работния документ на ЕК SEC(2011)173 е разисквана и темата за злоупотребата с право на колективен иск. На този етап поради липса критерий, съдебна практика и добър законов регламент у нас трудно може да се даде дефиниция на това понятие. То може да съществува в страни с мощно развита индустрия и стандарт на потребителя. В САЩ например, през 2005 г. е влязъл в сила Закон за обективност на колективните искове, който изисква като основна процесуална предпоставка за предявяване на такъв иск минималния размер на претендираното обезщетение за увреден интерес да бъде не по-малко от 5 млн. долара.
Становището на ЕИСК относно „Определяне на ролята и режима на колективните искове в областта на общностното право за защита на потребителя“ (2008/C 162/01) може да играе ролята на европейска инциатива за колективни искове, с която да бъде съобразено всяко вътрешно законодателство, в т.ч. и нашето.
Решаването на всички тези въпроси у нас означава необходимост от радикална реформа на цялата Глава 33 от ГПК, отнасяща се до воденето на колективните искове, а така също внасянето на допълнителни разпоредби в раздел „Изпълнително производство“, с които да се предвидят ефективни правни механизми за привеждане в изпълнение на решения по колективни искове.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи