Работниците, временно командировани в друга държава от ЕС, ще трябва да получават еднакво заплащане за еднаква работа на едно и също място според нов проект, приет от Европарламента във вторник .

Новите правила, които бяха приети с 456 гласа „за“ срещу 147 „против“ и 49 въздържали се, имат за цел да осигурят по-добра защита на командированите работници и справедлива конкуренция за компаниите, съобщиха от софийския офис на ЕК.

От новия проект става ясно, че правилата за заплащане в приемащата държава ще важат за всички командировани работници; продължителността на командироването е фиксирана на 12 месеца с възможно удължаване от 6 месеца; командированите работници трябва да бъдат по-добре защитени от измами и експлоатация.

Според одобрения текст трудовото законодателството в държавата домакин трябва да важи за командировани работници. В допълнение на правните разпоредби държавите членки могат да прилагат широки представителни регионални или секторни колективни споразумения. Досега това се прилагаше само в строителния сектор.

Разходите за път и настаняване трябва да бъдат поети от работодателя, а не да се удържат от заплатата на служителите. Работодателите също така трябва да осигурят добри условия за настаняване в съответствие с националното законодателство.

Максималният период за командироване е 12 месеца, като той може да бъде удължен с 6 месеца. Работникът може да продължи да работи в държавата от ЕС, в която е командирован, но след този период работните условия ще съответстват на трудовото законодателство в държавата домакин.

В случай на противозаконно командироване, напр. чрез „фирми – пощенски кутии“, държавите членки трябва да съдействат за осигуряването на защита на командирования работник, най-малко според условията, предвидени в Директивата относно командироването на работници.

Новите елементи от преработената директива ще бъдат приложени в транспортния сектор, щом специализираното секторно законодателство, което включва пакета „Мобилност“, влезе в сила. Дотогава продължава да бъде приложима версията на Директивата от 1996 г..

Държавите членки на ЕС имат 2 години, за да транспонират и приложат правилата в тяхното национално законодателство.

Елизабет Морен-Шартие (ЕНП, Франция), докладчик, заяви: „Този вот е крайъгълният камък на мандата на ЕП 2014 – 2019. Той отразява социалната, икономическа и политическа реалност на Европейския съюз. Той задава ясната позиция към по-социална Европа с по-честна конкуренция за компаниите и по-добри права за работниците. Гласувайки за това споразумение, Европейският парламент дава по-добри права на работниците и осигурява нужната защита за компаниите“.

Агнес Йонгериус (С&Д, Нидерландия), съдокладчик, каза: „Европа избира „еднакво заплащане за един и същи труд на едно и също място“. Това е голямо постижение. Колегите могат отново да бъдат колеги, вместо конкуренти. Това е важна крачка към създаването на социална Европа, която защитава работниците и спира компаниите от надпреварата към дъното – Европа, която не заобикаля правилата, а защитава обикновените работещи хора“.

Георги Пирински (С&Д, България) каза: „Промените в Директивата въвеждат „еднакво заплащане за същия труд на същото място“ и прилагане на същите национални правила за настаняване, валидни за местните работници. Целта е да се противодейства на експлоатацията на работници от Централна и Източна Европа, практикувана от фирми предимно от Западна Европа, в това число чрез т.нар. „фирми – пощенски кутии“. Истинското преодоляване на проблема обаче е в ускореното сближаване на понастоящем крайно различаващите се равнища на заплати и доходи, мерки за което обаче липсват в предложената от Еврокомисията Многогодишна финансова рамка 2021 – 2027.“ /БГНЕС

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar