Няма как с мен да са водени разговори да бъда главен прокурор. Това заяви пред БНР Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд.

„Още не са избрани тези, които ще избират следващия главен прокурор. Висшият прокурорски съвет, според измененията в Конституцията, трябва да го избере. Няма как аз да участвам в разговори с други субекти, за да бъда номиниран на такава позиция, защото номинацията трябва да се направи от други хора“.

Така той отговори на обвиненията на Делян Пеевски, че Христо Иванов е ходил при него, за да договарят кой да бъде следващия главен прокурор, а желаната от кандидатура за поста е била именно на Андрей Янкулов.

Андрей Янкулов се надява да бъде пречупена тенденция за влияние на политическата система върху съдебната власт.

„Господин Цацаров публично е заявявал, че неговият избор не е направен във Висшия съдебен съвет, а в две други сгради. Вероятно се имат предвид някави неформалини центрове на влияние, които с голяма степен на сигурност включват високите етежи на политическата власт. Когато има сериозно кадруване и влияние върху върховете на правосъдието, то няма как да не стигнем до логическата връзка между политическата класа и действието на тези мрежи, опосредено през върховете на правосъдната система“.

Той припомни, че когато от Антикорупционния фонд публикуват разкритията за дейността на „Осемте джуджета“ и списъка, касаещ дейността на Мратин Божанов, реакцията по върховете на правосъдието е на неглижиране и усмиване на тези данни.

Дейността на парламентарната комисия за разследване на дейността около Мартин Божанов – Нотариуса е важна, смята Янкулов.

„Тя не може със средствата на наказателния процес да установява факти, които да имат значение в хода на едно наказателно производство и да доведат до наказателно-правни последици, но поставя проблема под обществения фокус и парламентът, като институция, осъществяваща контрол върху изпълнителната власт и органи като бившата КПКОНПИ, може да направи много за изясняване на дейността на тези институции през годините. Има и контролни функции върху това как прокуратурата оперира.

Тази комисия обаче не може да бъде натоварена със свръхочаквания, че ще разплете казуса“.

Единствената институция, която има инструментите да го направи, е самата прокуратура, посочи той в предаването „Неделя 150“.

„Тук трябва да очакваме, че прокуратурата ще се саморазследва. Основателните съмнения са, че инфилтрирането е на много нива и достигащо до самия връх.

Това показва нагледно проблема на българската правосъдна система за неоспорения от никого и от нищо прокурорски монопол не само върху обвинението, но и върху разследването. Стигаме до ситуация, в която тя няма как сама да разчисти тези проблеми, а и няма кой друг да я замести“.

Не може през Инспектората на Висшия съдебен съвет да се мине и да се стигне по-дълбоко в разкриване на зависимостите в съдебната система, каза той.

Андрей Янкулов е бил прокурор в Софийска градска прокуратура и в Софийска районна прокуратура. Той обясни ,че не е имал усещане за мрежи от този тип по време на работата си там.

„Но дефицитите са били видими и за мен.

Това, което господин Сарафов визира с въпросните шпиц команди, по-точно специализирани отдели, не е от вчера в прокуратурата. Един много ограничен кръг от прокурори са избирани в тези отдели и се занимават с всички дела, които административният ръководител реши да разпредели.

Това показва как една идея, която по принцип е добра, може да преобърната в коренно противоположното на това, за което е замислена. Стигаме до лесната възможност през едни такива административни решения важните дела да бъдат контролирани.

Ситуацията в прокуратурата не буди оптимизъм. Виждаме и бившият районен прокурор Невена Зартова какви неща говори в последните дни. Очистването ще е много трудно и малко вероятно. За да стратира този процес, едно от най-важните условия е общественото внимание и контрол. Важно е да не замлъкне говоренето по тази тема“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar