Незаконни секс записи, мълва за педофилски видеоматериали, компромати с литри алкохол и наркотици, разкази за съвместни гуляи между криминали и съдии и прокурори, „редене на прокурорски преписки“, носени на крака от обвинители на брокери на влияние в различни кръчми, а за капак – множество имоти, придобивани от роднини и децата на замесените в горните сюжети. Ако човек слуша по-дълго неофициалните разкази за начина на функциониране на прокуратурата и съда в България, впечатлението ще е за репортаж от Содом и Гомор. Подборът на ръководни кадри изглежда умишлено отрицателен, тъй като само така голяма част от административните ръководители в системата могат да бъдат държани на ръчно управление.

Когато разказвачите бъдат поканени да опишат част от това, което знаят, пред микрофон, физиономиите им се променят и до един отсичат: „Този разговор не се е състоял.“ В крайна сметка споделеното под сурдинка е нещо като онази пяна по морските вълни, която подсказва, че някъде наблизо се излива фекална тръба.

Разстрелът на Мартин Божанов-Нотариуса от началото на февруари може да се превърне в нишката, която, ако бъде детайлно проследена, ще отведе до тръбата. Нещо повече, по-голямата част от действията в тази ситуация и на парламента (с основен инициатор Делян Пеевски), и на прокуратурата под ръководството на изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов изглежда да целят потулването и омаловажаването на случая. Причината също изглежда ясна – залогът е управлението на държавното обвинение. Наред с това обаче всички сюжети, които тръгнаха да се разплитат след убийството, разкриват за пореден път как чрез прокуратурата се разчистват сметки.

От информацията, последвала разстрела на Мартин Божанов, могат да бъдат направени няколко извода:

  • Случаите „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“ са неразривно свързани;
  • Свързани по същия начин са и основните действащи лица в тях;
  • Мрежата на безследно изчезналия следовател Петър Петров-Еврото е била по-високо в „хранителната верига“ на съдебната система от тази на убития Божанов. До 2020 г. Нотариуса е бил в добри, вероятно и „работни“ взаимоотношения с кръга на „Осемте джуджета“;
  • Изострянето на отношенията между двата „клана“ започва с битов елемент: раздялата между Любена Павлова и бившия ѝ съпруг Еврото. Като Любена запазва близки отношения с Нотариуса.
  • Преломният момент за цялата сага обаче е 1 май 2023 г., когато край колата на тогавашния главен прокурор Иван Гешев избухна самоделно устройство и даде началото на „прегрупирането“ по върховете на прокуратурата (по думите на Сарафов от разпространен по-късно запис).

Сарафов vs. Гешев

Смъртта на Нотариуса провокира пореден епизод от битката между бившия главен прокурор Иван Гешев и неговия временен наследник на поста Борислав Сарафов.

Непосредствено след убийството на Божанов Сарафов каза, че Гешев „излиза пред скоби“ и по двата случая. Гешев му отговори, че се радва, че е „изкаран пред скобите“, защото с Еврото е сниман именно Сарафов. Част от причините за тази размяна на реплики е, че според данните от разследването на дейността на Нотариуса до този момент единствено Гешев е посочен като посетител на т.нар. магистратски клуб с името SS на Мартин Божанов. По информация на „Капитал“ като ръководител на спецпрокуратурата той дори е имал карта за влизане в заведението за известно време. Информацията за познанството между двамата беше оповестена почти веднага след убийството на Божанов.

То също така насочи вниманието към Софийската районна прокуратура (СРП), чиято вече бивша ръководителка Невена Зартова подаде оставка. Именно заради нейната близост с предишния главен прокурор Зартова отдавна беше мишена за сегашния и.ф. шеф на обвинението Сарафов.

Бързо развиващите се събития след убийството извадиха наяве факти, които му дадоха нови аргументи. Божанов е един от отдавна осветените „лобисти“ в съдебната система, упражняващи влияние върху дела чрез шантаж, рекет и корумпиране на магистрати. За дейността си той се е ползвал със специално благоволение не само на ръководителите на закритата спецпрокуратура, но и на някои други столични прокурорски звена. Оказва се, че много от проверките и преписките за имотни измами, които са били свързани с Нотариуса, са били от компетентността именно на СРП, но нито една от тях не е приключила с мнение за престъпление.

Събитията дадоха повод на Сарафов заедно с още 21 прокурори да влязат в СРП на 9 февруари – заради „множество изнесени публично данни, отразяващи негативно дейността на Районна прокуратура – София“.

Оставката на Зартова обаче дойде дни по-късно, след като „24 часа“ публикува интервю с гръцкия бизнес мениджър Анастасиос Дикос, изпълнителен директор на „Данаос девелопмент“, което е съдружник в „София Ринг мол“, в ИКЕА и в два големи инвестиционни обекта за жилищно строителство. Дикос, който е представител в България на инвеститора Джон Кустас, заявява, че дружеството, което управлява, е било обект на брутален и координиран институционален рекет през групата на Мартин Божанов и неговия партньор – адвокат Велимир Атанасов. Важна роля в този рекет по думите му е играла СРП и нейната ръководителка Невена Зартова, която пък е в „емоционални взаимоотношения“ с адв. Велимир Атанасов, с когото съжителстват. „Те контролират районната прокуратура“, твърди гръцкият бизнесмен за групата от лобисти около Божанов.

Гешев vs. Сарафов

Ситуацията има и друг прочит. Именно заради близостта между Гешев и Зартова след разрива между бившия главен прокурор и Сарафов от май миналата година в СРП започва разследване, което опитва да уличи Борислав Сарафов като близък до бившия следовател Петър Петров-Еврото.

Всъщност това е делото, заради което бившият следовател избяга и за когото от години има данни, че е поддържал схема за корумпиране на магистрати, ползвайки се с протекции от най-високо ниво в държавата. Прокуратурата се задейства срещу него миналия май, три години след скандала „Осемте джуджета“, разкриващ мрежа за рекет, в основата на която са, от една страна, Еврото, а от друга, висши прокурори.

Разследването започва по спешност и в особен контекст: ГЕРБ и ДПС вече са дали сигнал на ВСС, че Гешев трябва да бъде уволнен (точно както беше назначен), а срещу него се е изправил заместникът му и по онова време шеф на следствието Борислав Сарафов, който тогава обясни, че прокуратурата е влязла в терена на политиката.

Преди образуването на това дело в СРП държавното обвинение не обръщаше никакво внимание на скандала „Осемте джуджета“, а когато все пак биваше попитан дали няма да провери случая, бившият главен прокурор Иван Гешев отговаряше, че ще проверяват „и десетте малки негърчета“. След атаката на ДПС и ГЕРБ по него обаче той изведнъж се активира по две основни направления: къщата в Барселона (което трябваше да уличи близки до бившия премиер Бойко Борисов в пране на пари) и „Осемте джуджета“.

От документите по делото, с които „Капитал“ разполага, става ясно, че по разследването на Еврото свидетелите са трима: бившата му жена Любена Павлова, Митко Каратиста (бивш собственик на „Делта гард“) и адв. Велимир Атанасов (близък приятел на Нотариуса и шефката на СРП Зартова). В показанията си (дадени още в деня на образуване на разследването) Любена Павлова разказва за „бизнеса“ на бившия си съпруг с изнудване с незаконни записи, както и подкупване на магистрати. Уличени като чести посетители на „Осемте джуджета“ са прокурорите Борислав Сарафов и Емилия Русинова, които по думите на Любена получавали от Еврото десетки хиляди левове възнаграждение за услугите си: „20, 30, 50 или 100 хиляди лева“.

В материалите са посочени и два адреса: един на бившето семейно жилище на Любена и Петров, както и на къща в „Бояна“, където Еврото съхранявал информационен архив от компрометиращи записи за магистрати.

Разпитан е и бившият съсобственик на охранителната фирма „Делта гард“ Димитър Спасов, познат като Митко Каратиста. Той добавя към кръга на Еврото и настоящата градска прокурорка на София Илиана Кирилова, както и синът ѝ, работещ в ДАНС. Спасов също твърди, че е виждал в „Осемте джуджета“ и Сарафов. В годините назад и Илия Златанов е заявявал публично, че е виждал Сарафов в заведението на бившия следовател.

Кирилова е прокурорката, която след убийството на Нотариуса първо каза, че по темата ще бъде разпитан и Делян Пеевски – заради твърдения, че е бил близък с убития, а на другия ден ден спешно оповести, че няма основания за такъв разпит.

В това разследване си проличава ясно връзката между мрежите на Нотариуса и „Осемте джуджета“. Първото свързващо звено между тях е адв. Велимир Атанасов, който се споменава и в разказа на гръцкия бизнесмен (срещу убития Божанов), а също така е привлечен и като свидетел по спешното разследване за Еврото. Второто звено е Любена Павлова, която след раздялата си с Еврото остава в близки отношения с Нотариуса.

За материалите по това дело се заговори сега, когато убийството на Божанов отново изведе напред сблъсъка между Гешев и Сарафов. Части от разпитите бяха цитирани и от бившия вътрешен министър Бойко Рашков.

Постановлението на прокурор Йордан Петров

В началото на тази седмица прокуратурата да публикува постановлението на Софийската градска прокуратура (СГП), с което се прекратява разследване на начина, по който СРП е действала по случая „Еврото“. Делата на магистрати са от компетентността не на районната прокуратура, а на градската. Казано иначе, още в момента, когато са се появили свидетелски показания, че има предполагаемо престъпление получаване на подкуп от магистрати, случаят е трябвало да бъде прехвърлен на СГП, но противно на това, по него е продължило да работи звеното, подчинено на близката до бившия главен прокурор Невена Зартова. Чак след уволнението на Гешев делото е иззето от СГП. Дали е продължила работата по уличаващите Сарафов обстоятелства не е ясно. Ясно е само, че е била образувана проверка на прокурорите от районното обвинение, което впоследствие е прекратено.

Постановлението за прекратяване е на прокурор Йордан Петров от СГП. Той описва хронология, започнала от кабинета на Гешев, който е наредил образуване на производството по журналистически материал, преминала през бърза реакция на районната прокурорка на София Невена Зартова и достигнала до Върховната касационна прокуратура (ВКП). Постановлението разкрива стъпка по стъпка как главният прокурор може да разпореди на своя подчинена буквално да изфабрикува цяло разследване. И с него да бъде „ударен“ зам. главен прокурор.

СГП е стигнала до извода, че под маската на престъпления като принуда и незаконни записи от страна на Петьо Еврото на практика е бил разследван Сарафов, и то за длъжностно престъпление. Това обаче е незаконно, защото ръководената до скоро от Зартова районна прокуратура няма правомощия за такива дела. „Може да се обоснове в достатъчна степен, че разследвано лице още към началото на производството е бил (и) Борислав Сарафов – директор на НСлС и заместник по право на главния прокурор“, пише Йордан Петров. В постановлението се посочва, че публикацията, заради която е започнало разследването, е със снимката на Сарафов от ресторант „Осемте джуджета“. Прокурорът от СГП заключава, че „публикацията е насочена срещу магистрати и дори конкретно Борислав Сарафов, а не толкова срещу П. Петров“.

Две особено съвпадения

Прокуратурата, вече ръководена от Сарафов, публикува постановлението на Йордан Петров само ден след като Бойко Рашков прочете пред „Нова тв“ част от уличаващите Сарафов показания от разследването на СРП. Очевидна е целта с постановлението да се изчисти името на и.ф. главен прокурор. Впечатлението е, че Сарафов използва същия похват като предшественика си Гешев – определени структури на прокуратурата да оповестяват избирателно материали от конкретни дела в негов интерес. Иначе няма обяснение защо постановление от за прекратяване на разследване се вади пет месеца след подписването му.

Възниква и друг въпрос: дали Борислав Сарафов не действа по схема, също позната от времето на Иван Гешев – едни и същи прокурори да движат ключови дела в определена посока. Този въпрос се налага от информацията на „Капитал“, че подписалият постановлението за прекратяване Йордан Петров сега разследва и предполагаемата организирана престъпна група на Мартин Нотариуса.

Нотариуса – и гост, и домакин на прокуратурата

Междувременно по казуса около Нотариуса изскачат множество любопитни обстоятелства. През седмицата от Антикорупционния фонд съобщиха, че Мартин Божанов и адвокат Велимир Атанасов през 2017 г. в качеството си на „случайни минувачи“ се оказали свидетели в полза на върховен прокурор.

По информация на „Капитал“ от два независими източника Божанов не просто е бил гост на коледното тържество на Софийската районна прокуратура, а през зимата на 2016-20017 г. е бил домакин в клуба си SS на тържество на спецпрокуратурата.

Преди две седмици пък беше загатнато, че той е бил сътрудник на МВР. Подобна справка се прави в електронен информационен масив, но до момента от ведомството на Калин Стоянов не са потвърдили или отрекли информацията.

Какъв е пътят за проверка

От всичко, казано дотук, ясно могат да се очертаят две тенденции. На първо място – че разплитането на мрежата около Нотариуса в дълбочина е малко вероятно.

Обвинението под контрола на Сарафов очевидно има интерес да уличи групата около убития Божанов, включително адв. Велимир Атанасов, който пък е свидетел срещу Сарафов. Разбира се, това далеч не означава, че за връзките между Гешев, Нотариуса и компания не могат да се открият достатъчно доказателства. От друга страна, приближените до Гешев ще твърдят, че наследникът му иска да дискредитира събраните от районната прокуратура доказателства за евентуални връзки между Сарафов и Петьо Еврото.

Така стигаме до познатия до болка проблем – не е ясно кой ще проверява (а оттам и верифицира) проверяващите, затънали в лични интереси. А те в случая са очевидни – да се прикрият два от скандалните казуси, свързани с влияние в съдебната власт: „Осемте джуджета“ и дейността на Нотариуса.

Втората тенденция е, че комисията в парламента няма механизъм, с който да стигне по същество до установяване на фактите по случая. Тя ще „разпитва“ замесените и ще установява най-вече клюки и интриги.

На този фон важните факти следват от въпросите как, кога, и през кои прокурори и съдии брокери като Нотариуса или Петьо Еврото са успявали да влияят в правосъдието.

Единственият начин това да се случи е през преглед на делата, който да установи ползвани ли са (и какви) инструменти за натиск върху подсъдими. Част от тях е познатият от работата на спецсъда и прокуратурата срок за максимално задържане (8 месеца) на обвиняеми. Този прийом беше видим по случаите на Миню Стайков, Арабаджиеви и Баневи. Емблематичен е случаят с Веселин Денков, който престоя месеци в ареста, а партньорката му Ивайла Бакалова съобщи, че именно Мартин Божанов е предлагал „помощ“ срещу комисиона.

Впрочем пред „Капитал“ Бакалова обясни, че тя също е давала показания за Нотариуса през лятото на миналата година. После обаче от прокуратурата са загубили интерес към нейните свидетелства. „Сега не ме търсят за показания, защото знаят, че нищо добро за тях няма да излезе от моите показания“, обясни тя.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar