След месеци на интензивни преговори Европейският съюз постигна принципно съгласие относно приемането на цялостна директива за борба с насилието срещу жени и момичета, която ще има за цел да хармонизира в целия блок правните дефиниции и минималните присъди затвор за нарушителите, предаде ДПА.

Законът, който беше договорен миналата седмица от представители на Европейския парламент и страните членки, трябва да служи в защита на жените в 27-членния ЕС от насилие, основано на пола, принудителни бракове, генитално осакатяване на жени и онлайн тормоз. Той криминализира киберпреследването, кибертормоза и онлайн подбуждането към омраза или насилие в целия Европейски съюз.

Европейската комисия предложи приемането на закона на 8 март 2022 г., с което отбеляза Международния ден на жената. Договореният текст сега изисква официално одобрение, за да се превърне в действащ закон.

Споразумението обаче не включва общо определение за изнасилване, което се оказа най-спорната точка в преговорите.

Главните преговарящи от Европейския парламент, шведският евродепутат от групата на ПЕС, Евин Инчир и ирландката Франсис Фицджералд от дясноцентристката Европейска народна партия, не скриха разочарованието си по време на пресконференция в Страсбург.

Те изразиха надежда, че директивата ще стане „началото, а не края“ на законодателството за борба с насилието над жени в ЕС.

Стъпката за включване на общо определение за термина „изнасилване“, за която настояваха много от страните, беше блокирана от няколко държави от ЕС, по-специално Франция, Германия, Австрия и Нидерландия.

Те се фокусираха главно върху правнoтехнически подробности, твърдейки, че изнасилването не е „европейско престъпление“ и че ЕС няма компетенции по въпроса.

Други традиционно консервативни страни като Полша, Унгария, Малта, Чехия, Естония, България и Словакия подкрепиха същата линия.

Парламентът и най-малко дузина страни от ЕС, включително Белгия, Гърция, Италия и Испания, искаха да включат определение за термина „изнасилване“ въз основа на липсата на изрично съгласие за сексуален контакт.

Трима испански евродепутати в преговорния екип на парламента изказаха гласно мнение за необходимостта от бързо привеждане на европейското законодателство в съответствие със стандартите в страни като Испания.

Критиците на определението за изнасилване твърдяха, че няма правно основание за такава стандартизирана уредба в европейското законодателство, затова то не е включено в окончателния текст.

Германия и Франция смятат, че включването на определение рискува то да бъде оспорено и отменено от Съда на ЕС.

Нежеланието да се приеме дефиниция за изнасилване предизвика полемика във Франция, където президентът Еманюел Макрон каза, че справянето с насилието срещу жени ще бъде приоритет на втория му мандат.

Макрон вече предизвика критики, след като защити презумпцията за невинност на френския актьор Жерар Депардийо, който беше обвинен в изнасилване и сексуален тормоз.

Въпреки че текстът не съдържа определение за изнасилване, държавите членки ще се стремят да повишат осведомеността сред обществото, че сексът без съгласие се счита за криминално престъпление, се казва в изявление на Европейския парламент.

Европейската комисия ще трябва да докладва на всеки пет години дали правилата трябва да бъдат актуализирани, пише още в изявлението.

Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова каза в коментар пред чешката информационна агенция ЧТК, че директивата по някакъв начин заменя Истанбулската конвенция на Съвета на Европа.

Истанбулската конвенция признава насилието срещу жени като нарушение на човешките права и форма на дискриминация и задължава страните да предприемат законодателни и други мерки за осигуряване на правна, институционална и организационна рамка за предотвратяването му, както и за защита на жертвите и наказване на извършителите.

Документът обаче не е ратифициран от редица страни, включително Чехия, България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, но беше гласуван през 2013 г. от Босна и Херцеговина, която не е членка на ЕС.

Насилието, основано на пола, трябва да бъде наказуемо от закона в страната, постановява Истанбулската конвенция.

Съветът на Европа е пазач на правата на човека на континента и е независим от ЕС.

Въпреки обещанията за прилагане на Истанбулската конвенция, Босна е разтърсена от зачестяващи случаи на убити жени през последната година.

След последното убийство в северната част на страната хиляди граждани проведоха мирен протест и беше обявен ден на траур.

Въпреки това, най-известният обществен отзвук беше предизвикан от тройно убийство през август, при което извършителят уби жена си в излъчване на живо в социалните мрежи, а в друго видео той твърди, че е убил и други двама, предаде БТА.

В други части на Европа насилието срещу жени и домашното насилие също остават постоянни проблеми.

В Словения, например, жените стават три пъти по-често жертви на насилие в интимна връзка, отколкото мъжете, показват данни на Словенската национална статистическа служба.

Словенската полиция се занимава с малко над 1000 престъпления с елементи на домашно насилие годишно. Повече от 90% от извършителите са мъже, а жертвите са предимно жени и деца.

В България 21% от жените, които някога са имали интимна връзка, са преживели насилие от страна на партньора си, сочат данни на Евростат, цитирани от местния ръководител на представителството на Европейската комисия Бойко Благоев.

Вицепремиерът Мария Габриел каза през януари, че повече от 20 жени са били убити от мъже в България миналата година. Регистрираните случаи на домашно насилие са почти 1400, допълни тя.

За да влезе в сила директивата на ЕС за насилието срещу жени, тя трябва да бъде одобрена от министрите на държавите членки и гласувана в пленарната зала на Европейския парламент. Очаква се това да стане безпроблемно.

Йоурова се надява директивата да бъде окончателно приета до края на април.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar