Атанас Славов: Промените в Конституцията са в рамките на допустимите изменения от обикновено НС
Когато Народното събрание променя Конституцията, то е учредителна власт.
Това заяви в предаването „Политически НЕкоректно“ министърът на правосъдието Атанас Славов и уточни, че в такъв случай парламентът действа в рамките на основните принципи на Конституцията, заложени от Великото народно събрание, но то е учредителна власт.
Той подчерта, че с промените в Конституцията парламентът е поел отговорността за развитието на България като европейска правова държава:
„Надявам се тази конституционна воля да бъде зачетена от Конституционния съд“.
Министър Славов изтъкна, че тези конституционни промени са условие, за да може изобщо да се говори за съобразяване с принципите за независима съдебна власт, за отчетност и отговорност на прокуратурата:
„Сега отговорността е вече на учредените власти и на изпълнителната власт, и на парламента – като обикновена законодателна власт, по такъв начин да уреди новите отношения, новите структури, че да има смисъл от тези промени. Защото те могат да бъдат обезсмислени, ако не бъдат предвидени адекватните юридически инструменти за тяхното реално прилагане“.
Според Атанас Славов процедурните срокове за промяна в Конституцията са били спазени:
„Да, (срокът от) два месеца беше спазен, някои биха казали, че на минимума, но беше спазен. … От спазването на процедурата да черпим аргумент за това доколко са били смислени и необходими конституционните разпоредби, не мисля, че това е пътят на разсъждение. Няма как със задна дата КС да направи тълкуване на тези срокове. Няма как при протекъл вече конституционен процес различно тълкуване на тези срокове да обезсмисли самите приети разпоредби“.
Той изказа предположение, че ако КС ще се произнася по същността на зададените въпроси за противоконституционност, няма да се фокусира върху процедурата.
Нямам притеснения по приетите текстове, заяви министърът на правосъдието и подчерта, че съдебната реформа е била акцентът на неговото участие в този конституционен процес.
„Тези промени са в рамките на допустимите изменения на Конституцията от обикновено Народно събрание, действащо като производна учредителна власт, надявам се и КС в тази посока ще направи преценка“, каза още той.
Във връзка с номинацията на председателя на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова за конституционен съдия, Атанас Славов заяви, че на първо място е важен да бъде попълнен съставът на КС:
„Критериите за избор на конституционни съдии са високи професионални и нравствени качества и минимум 15 години юридически стаж. Ако кандидатите отговарят на тези минимални критерии, те могат да бъдат избрани в КС“.
Министърът припомни, че през годините винаги е имало представители на „политика-юридическите елити на страната“:
„Дали това е стандарт? КС казва, че оценката на високите нравствени и професионални качества се прави от органът, който избира. Това е едно дело от 90-те години, във връзка с преценката, направена за тогавашния конституционен съдия Георги Марков. Тази практика на КС не е променена до този момент“.
Славов отказа да коментира конкретните имена на кандидатите за конституционни съдии, защото не е редно министърът на правосъдието да се намесва в този дебат, който ще се развива в парламента.
Правосъдният министър изказа очакване да не се стигне до провалено от страна на президента встъпване в длъжност на конституционен съдия, като заяви:
„Надявам се да не стигаме до подобни ситуации. Още повече, че не виждам аргумент защо да се стигне до подобна провалена церемония. Ако това се случи, ще постави много сериозни въпроси за участие на президента в този тип процедури. Това, е тогава – преди 12 години (президентът Росен Плевнелиев) се прибягна до подобна процедура, означава, че не са сработили други контролни механизми в този процес. Сега процесът ще е в НС и ще е публичен, ще има възможност да бъдат изчистени, ако има някакви критични въпроси и съмнения, не мисля, че трябва да се прибягва до подобни действия“.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
2
Коментирайте
Не знам. Туй да национализираш науката и образованието, например, не знам дали е компетенция на ОНС. Да му мислят ИТ, които ще останат без работа в България, и работещите в чужди образователни фирми и институти.
Интересно кога ще разберем че европейска правова държава е нещо, в което правото работи за Европа, а не за държавата, още по-малко за хората в държавата.