„Всичко може да се обърка“: Проектът за конституцията ще бъде официално одобрен, изненадите предстоят
Със сигурност някакви неща ще се преразгледат.
Тепърва започва работата по текстовете и ще се види между четенията.
Така депутати от управляващото мнозинство отговориха на въпрос на „Дневник“ какви са очакванията за предстоящия конституционен маратон. Промените в основния закон, внесени в края на юли с подписите на 166 депутати (от ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС) ще бъдат разгледани на първо четене в ресорната комисия в парламента във вторник (3 октомври), а на шести октомври (петък) ще бъдат гласувани и на първо четене в зала. За бързата процедура за промяна на конституцията трябват 180 гласа, иначе гласуването се отлага за след поне два месеца. Това е и очакваният сценарий от вносителите – до декември да работят по промени на проекта и той да влезе за ново гласуване на 6 декември. Прогнозите са, че ще бъде окончателно приет в последния месец на тази година.
Депутати от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, с които „Дневник“ разговаря, са по-предпазливи кога ще бъдат финалните гласувания и с какви точно промени и особено сдържани, когато трябва да отговорят на въпроса: дали очакват изненади от ГЕРБ и ДПС между отделните четения.
От партията на Бойко Борисов вече обявиха, че няма да подкрепят идеята 24 май да се запише като национален празник в конституцията. Подобно развитие обаче се приема добре, научи „Дневник“ сред партньорите от „Продължаваме промяната – Демократична България“, защото те са съгласни, че акцентът е съдебната реформа.
Изненади може да има и заради очакваното становище на Венецианската комисия по проекта. То се очаква на шести октомври (в деня на първо гласуване в зала, но ще бъде взето предвид след това). По неофициална информация на „Дневник“ е възможно в него да има забележки, свързани с разпределението на квотите в бъдещия прокурорски съвет.
Проектът, който беше внесен в края на юли, беше изготвен от „Продължаваме промяната – Демократична България“, като към него от ГЕРБ и ДПС вкараха свои идеи, определени като „нюанси“.
Трите четения, през които трябва да преминат поправките в конституцията, носят рискове да настъпят и по-големи промени. Затова дали и какви компромиси ще направят политическите сили ще се разбере, след като започнат обсъжданията в комисия и в зала.
„С някои нюанси“: ГЕРБ и ДПС застават зад проекта на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за конституциятаДПС като незаобиколим фактор (и за други решения)
Необходимите поне две-трети гласове, за да могат да бъдат приети промените от Народното събрание, направиха ДПС фактор не само за конституционната реформа. След като заявиха подкрепа за нея и се присъединиха към вносителите на проекта за промени (имат 36 депутата), те се наложиха като участници или водещи във всички ключови решения в този парламент.
Сега имат значими поправки и за конституционния проект и дали „Продължаваме промяната – Демократична България“ ще успеят да ги предоговорят или ще се наложи да отстъпят (ГЕРБ и ДПС видимо работят в синхрон) ще се разбере в следващите два месеца.
В проекта по предложение на ДПС е било записано, че за избора на ръководства на регулаторните органи със закон може да се заложи необходимост от квалифицирано мнозинство, научи „Дневник“ от свой източник. Подобно изискване означава, че след приемането на конституцията в този парламент изборът на всички ключови позиции ще става с подкрепата на ДПС, защото „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ имат депутати само за обикновено мнозинство.
Става дума за следното предложение:
„Народното събрание избира независими регулаторни и контролни органи, при спазване на най-малко следните изисквания: разумен срок за внасяне на предложения, за обсъждане и изслушване на кандидатите и предвиждане на възможност за представители на обществеността да дават становища и да наблюдават процеса, както и ограничаване на броя на последователните мандати. Със закон може да се предвиди решенията за избор да се приемат с квалифицирано мнозинство.“
Второто изречение е добавено в последния момент в деловодството, научи „Дневник“ от депутат от движението. „Това наистина се оказа в проекта, нямаше го в първоначалния вариант“, коментира пред „Дневник“ и народен представител от управляващото мнозинство.
Според основния закон парламентът приема решенията си с обикновено мнозинство, освен когато самата конституция изисква друго мнозинство. Независимо от това, преди десетина дни парламентът прие промени в антикорупционния закон, които предвиждат тримата членове на новата комисия за борба с корупцията да се избират с мнозинство от ⅔ от депутатите. Въпреки предупрежденията, че включването на подобен текст може да стане повод за атака на проекта пред Конституционния съд, управляващото мнозинство го запази.
В момента конституцията предвижда с квалифицирано мнозинство да се избират членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него. И двата органа са с изтекъл и просрочен мандат заради невъзможността политическото мнозинство в парламента да се обедини и да събере гласовете за избор на нови членове.
По информация на „Дневник“ една от корекциите между четенията в основния закон ще бъде да се запише изискване за квалифицирано мнозинство и за членовете на Конституционния съд, избирани от парламента.
Нещо като пленум на съдебния и прокурорския съвет все пак ще има
Една от договорките, постигнати между партиите и описана в проекта, е Висшият съдебен съвет (ВСС) да бъде разделен на два съвета – за прокурори и съдии и пленумът да спре да съществува.
Това предложение срещна критиките на юристи и вероятно ще отпадне, а пленумът ще остане. „Някаква форма трябва да има, защото иначе се разпределят много правомощия. Дали ще е пленум или по друг начин ще се наименува – все още не е ясно“, коментираха пред „Дневник“ депутати.
Има спорове и по въпроса дали, за да се премахне пленума, не е необходимо Велико народно събрание. Според Съюза на съдиите в България достатъчно е Обикновено народно събрание.
Втори мандат за главния прокурор и шефовете на върховните съдилища
Във внесения проект се предвижда председателите на върховните съдилища и главният прокурор да са с мандат пет години, а не седем както досега. Новото, по предложение на ДПС, е те да имат право на втори мандат. Според критиците така всъщност мандатът се удължава на 10 години, вместо да се намали.
Депутатът от ДПС Делян Пеевски отрече в началото на август, че партията му стои зад тази идея, но тогава изказването му се фокусираше само върху мандата на главния прокурор. По информация на „Дневник“ движението настоява за промяната и заради председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който е сочен за близък до партията. Административният съд е ключова институция, през която минават дела за обществени поръчки, ревизия на актове на държавната администрация и защита на гражданите от административен произвол. Чолаков беше избран през септември 2017 г. от състава на Висшия съдебен съвет, който малко след това избра, а впоследствие и освободи бившият главен прокурор Иван Гешев. Мандатът на Чолаков изтича през септември 2024 година. Възможност за втори мандат би му
дала власт още 5 години.
Според депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ това предложение ще отпадне между четенията.
Пеевски, който се наложи като неформален говорител на ДПС в този парламент, а често през последните седмици съобщава пред медии и какво трябва да направи управляващото мнозинство, обаче не е коментирал тази промяна в конституцията. Той няколко пъти подчерта, че между първо и второ четене ще се разберат по поправките за финалното гласуване. Пеевски, който беше санкциониран за корупция по глобалния закон „Магнитски“ и от еквивалентия закон във Великобритания, обяви и точна дата кога ще бъде приета конституционната реформа.
„На 6 октомври ще приемем на първо четене, но то не се счита точно първо четене, защото три четвърти, ако не се съберат, нали, се отлага с два месеца. Затова реалното първо четене ще бъде на 6 декември, след това – на 13 декември, ще има комисия по конституционни въпроси, на 14-ти ще е второ четене, а на 15 декември ще е трето четене на Конституцията“, обясни той пред медии на 26 септември, цитиран от БНР.
Ревизия и на идеите за служебното правителство
По информация на „Дневник“ между четенията може да бъдат ревизирани и някои текстове, свързани с това как ще се назначава служебното правителство.
Във внесения проект е записано, че служебният премиер ще бъде назначаван от президента, но ще бъде избиран между председателя на Народното събрание, на Конституционния съд или шефа на Българската народна банка.
Вероятно ще бъде предложено да отпадне възможността служебен премиер да бъде председателят на парламента, както и председателят на Конституционния съд, като се обсъжда дали да не бъдат включени омбудсманът или председателят на Върховния касационен съд.
Съдебната власт критична към промените на конституцията, иска само малки корекцииКакво може да се обърка
„Всичко“, е краткият отговор на народните представители, с които „Дневник“ разговаря. А по-дългият отново е свързан с опасността какво ще е разпределението в квотите в съвета на съдиите и на прокурорите.
Подобен страх съществува вероятно и заради подобно развитие през 2015 година при последните изменения на конституцията. Тогава преди окончателното трето гласуване по предложение на АБВ беше одобрена промяна на разпределението в квотите, с което се гарантира около главния прокурор да има мнозинство.
В проекта на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ се предлага в 15-членния съвет на съдиите да има осем души, избрани от съдиите, плюс двамата председатели на върховните съдилища по право, както и шестима – от Народното събрание, като те трябва да са представители на академичната и юридическата общност, без да може да се избират действащи магистрати.
За съвета на прокурорите е предвидено да се състои от шестима членове, избрани от Народното събрание, двама да се избират от прокурорите и един от следователите. За този съвет ще важи също ограничението да не се избират действащи прокурори и съдии. Във внесения проект остана (засега) идеята в прокурорския съвет от парламента да бъдат избирани и съдии, защото изискването е за „юристи с високи професионални и нравствени качества“.
Цялото предложение за състава на прокурорската колегия е ключово, защото се ограничава възможността да се получи отново мнозинство, съставено от повече прокурори, отколкото от членове, избрани от парламента.
Във внесения в парламента текст остана идеята на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ за ограничения на това какви членове може да излъчва парламентарната квота. ГЕРБ и ДПС също възприеха идеята съдиите да могат да взимат решенията с мнозинство съдии, избрани от съдии, а при прокурорите това мнозинство да е в обратна посока – да не е от прокурори, избрани от самите тях и пряко подчинени на главния прокурор.
Депутатите обаче коментираха, че Венецианската комисия може да има също бележки по този текст, защото се дава превес на политическата квота. Критики отправи и Съюзът на съдиите, а Съюзът на юристите направо призова проектът да се оттегли.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте